ТРИ СРЕЩИ НАД КАЗАНИТЕ НА С. ЖЕЛЕЗНИЦА

   Местнността Казаните над с. Железница е високо в планината Витоша, на около 2200 м. н. в. Тя представлява една извивка на билото на вр. Скопарника с алпийска вдлъбнатина на морена в него, от която извира Стара река. Тази местност, комбинация от връх, когото мога с право да нарека както чал, така и тепе, е едно от най-красивите места на Витоша. И най-малко посещавано, за жалост. Самата комбинация на морената там от натрошени камъни и тревисти скатове е фантастична. Скопърникът е първияят връх от алпийския участък на Витоша, който няма толкова много страховити стърчащи скали, каквито са тези на Малкия и на Големия Резен и по ливадите на това щуро алпийско било. Такива стърчащши камъни с форми на птици и животни съм виждал само между циркусите Брезнишки и Корнишки в Пирин.

    След заобикалянето на двата Резена следва обширна ливада, набучена със скали и леко спускане към превал, свързвал някога селата Железница и Чуйпетлово, животовъдите на които са извеждали на летни паши стоката си. Той е изгубил значението си, сега се пътува през с. Ярлово, но пътеката може да се ползва още. От този превал билото се надига мощно и образува още три върха високи към 2200 м. -   Купенът и двата Ярловски Купена. Те имат и други имена.

   Почти достигнал вр. Скопарника при мен дойде от към х. Академик един турист, с когото се разговорихме. Обичал планината, можел да ходи и при възможност винаги бил на планина. Като ме гледаше обаче, каза:

-       Много вниимавайте, има преминаване през морени, нестабилни камъни. Стане ли беля с Вас, тук никой не минава освен някой турист.

  Попитах го на колко години е, каза, на 52. Аз пък отговорих, че съм на почти 83 и на мен по-ми отива да раздавам акъли. Разбира се, на щега. Но посланието на този турист разбрах така: Тук, по тия висоти, вече не е  подходящо за Вас...

    Докато бях горе дойде още един човек, който помислих за циганин. А че принадлежи към този етнос не се съмнявам. Поздравих го, каза, че е словак и говорел руски. Така обичал Витоша, че ползвал някакви познати в Българи и всяка година идвал, за да я посети. Казах му, поздрави на Путин и на Фицо. Той нищо не каза, но си докосна гръкляна. До гуша ни дойде от тях ли искаше да каже, заслужават да ги заколим ли или що, така и не разбрах. Явно не искаше да говори по темата, защото веднага си тръгна.

   Преди да се спусна към х. Академика виждам, че още три деца се изкачват към върха, но доста бързо. Изчаках ги. Страхотни младежи на по 17, две момчета и една момиче пъргаво като сърна. От деца /???/ вместо да ходят по заведения предпочитали планината, но родителите им разрешавали само на Витоша и то по пътеки с туристи. Те обаче се покачиха в най-голямата дивотия. А така им с ходело на Пирин, на Рила. Щом имате желание ще опозноете и тях, животът е пред Вас, казах им. Много симпатични деца, различни от дебелаците по разните кафенета и др. заведения, в които на чаша и цигара кесят и си гледат телефоните. И вещи по Витоша децага, ама много вещи. Убедих се, защото ми посочиха върховете Манастирище и Мухчел на Плана. Бих ги сравнил с вещината на Мая Манолова в областта, където тя е фантастична, при боравенета на най-красивите расови мъже на България.

   В момета изпълнявам една извънпланова мини програма, посещение на алпйската част на Витоша от всички възможни точки: от Железница, от Царева ливада, от Ярема, от Ярлово, от Чуйпетлово, от Кладница. Преодолява се голяма денивелация, тлудно е. Този огромен и могъщ рид на Витоша за мен е най-голямата й красота, която познаваме аз и още няколко Щуриста. Да се качи някой до тук от Железница или Ярлово, няма да стане.

   Няма да забравя обаче скритото подсещане, че вече не ми  отива сам да се катеря по най-високата и дива част на планината, където има само диви свини и сърни, но вече и мечки. Ще го правя обаче до момента, в който сам преценя, че вече наподобявам на карикатура на самия себе си и чак тогава ще се разделя с планината.

Пристъпя ли към такова решение, обратен път няма, и го отлагам и отлагам. Но щом изържам още по 8 часа, продължавам.

    За алпийската част на Витоща която преддставлява един триъгълник с връх Черни връх и реката Струма по средата, ще напиша постинг когато ми дойде вдъхновение,  нещо като указател къде са на-големите красоти. Витоша  е малка но е голяма. Тя е и висока, а по възможности да акумулира вода е на едно от първите места в страната поради природните й особености. Едни ходят по нея, други ходят, но и гледат.

Една от певиците държи един тон, около него се върти мелодията на песента, като съзвучието може да бъде и малка секунда. Които разбират от пеене могат да преценят колко е трудно това. Аз се обзалагам, че ако тази песен се пее от Радев, Йотова и патриарха, дори те ще се затруднят.