ВРЕМЕ  ЗА  НОВ  БЛОГОВ  ОТПУСК...

    Скоро отново поемам по планините на България. Всяко подобно пътуване изисква от мен сериозна подготовка за него, към която сега се прибавя тревожен симптом – силите ми стават все по-малко и това води до промени в плановете ми докато ги реализирам. Остават ми две пътувания за това лято, като първото ще бъде по Влахината планина. Преди години преминах по билото й на път от вр. Сребрен в Балкана до вр. Безбожка тумба в Беласица. Очарован съм от красотата й.  Пред погледа ми е останал високият вр. Кадийца, после превалът, разделящ тази планина с Малешевската. В стремежа си да посещавам най-дивите места, тази планина я пренебрегнах, но имам и още една причина да посещавам рядко тези гранични с Македония планини - никога не съм харесвал отношението на македонските политици към страната ни и българите в Македония. Коминтернът някога и сега приказите от Путин през Вучич до македонската комунистическа политичсеска върхушка, начело с Гордана Курович, които работят срещу страната ни в желанието си да сриват ЕС, не мога да понасям повече.

    При пътуването си  ще търся връзка между Влахината планина и частта от Южен Пирин над с. Влахи със същото име. До с. Влахи вече има приличен път. Благодарение на него, въпреки теснотата му, околностите на селото вече са достъпни не само до махалата с родната къща /б. м. останките й/ на Яне Сандански, но и за пътуване нагоре по долините на реките Влахина, която е между централното било на планината и ридът Гредаро, реката Георгийска между ридовете Гредаро и Георгийца и прекрасната долина между мраморния рид Синаница с безотточното езрото под него и по-високият от него вр. Георгийца.

    Това са притоците на р. Влахина, като най-пълноводният приток е този от циркуса с Влахините езера, който започа от Влахиния връх на централното било на Пирин, чал между забилите чела в небето тепета Вихрен и Муратов.

    По долината на реката между ридовете Синаница и Георгийца имаше пътека от с. Влахи до х. Синаница и после до Синанишката скална порта, след която се навлиза в огромното пасище Спано поле. Участъкът към х. Попина лъка е наречен Душевадникът. Няма да имам сили вече да се изкача до такива височини,  но докъдето достигнау Бог ми даде достатъчно. Южните скатове на Пирин имат различна красота в сравнение с тази на северните, но и тя е велика. Туристи обаче тук идват много малко, особено след като красивото  планинско градче Банско бе превърнато в Снобовград.  Много обичам маршрута от Синанишката порта до езерото, после по долината на реката и по рида в ляво на реката Синаница с отклонение към с. Влахи и продължениие към местността Върбите над Влахината чешма с минералната вода.  По информацията, която иимам от телефонните връзки с кметствата там все още има път с отклонение преди с. Влахи към местостта Върбите и после нагоре към алпийската част на планината, като се достига красивото, променящо обема си безотточно езоро Синаница. Ще проверя.

    Вторият ми преход ще бъде по Източни Родопи между градовете Ардино и Джебел. Това е регион на траките, където те са извършвали жертвоприношения, стъргали са с кремък вътрешността на единични големи камъни за да ги превърнат в скални гробници, каквито има и на други места в този регион, цитирам с. Равен и с. Ягнево. В някои от тези скални гробници днес при големи жеги се крият крави, други в дворовете на хората са превърнати в кокошкарници.  Характерното за този регион са римските пътища, някои от които с широчина до 6 м. и джобове като тези днес за спирките на автобусите. Докато имам сили ще посещавам тези места, които се явяват силни за мен и като да ме теглят към тях.

    Замиинавам за планината удовлетворен от информацията на министъра на отбраната за дрона, който падна близо до румънската граница. Той го погредна само за секунда и отсече:      

-       Причината за падането му тук е повреден чип!!!

  Какво нещо е умният державник! Поглежда в проблема или казуса и с бързината на хиперкомпютър дава истинното заключение.

   Удовлетворен съм и от информацията за взрива в с. Белица. Само като погледна изгорелия склад с боеприпаси за Украина, министърът на полицията отсече:

-       Няма външна намеса!

    Друго решение на проблемите, които ни причиняват контактите ни с тези укрофашистифашисти няма. Некои нетови писачи на слабо време вмъкват подобни взривове в Полша, Чехия, у нас – неколко и другаде, споменават и имена на взривячи като Петров и Беширов, но много грешат. Прав е министърът на полицията. Каквото той казва, това е!

   Мисълта му бе творчески продължена от аналЛизаторите на словото му. които нАучно доказаха, че складът със снарядите за Украина се е взривил сам, никаква външна намеса няма. Каквато няма и по другите ни взривени складове, а също и по тези в други страни на ЕС с муниции, предназначени за Украина. Нитрогицеринът е виноват, това е обяснението на министъра. Има самовъзпламеняване на нитрогрицерина в складовете за оръжия, предназначени за Украина ако там е топло и оръжията се съхраняват дълго.

    И за още нещо съм спокоен. Министър-председателят ни каза, че място за нас в Коалицията на желаещите няма и че тая коалиция имала членове на брой по-мабко от пръстите на двете ръце. Спокоен съм, заащото след неговото решение да останем извън коалицията Путин няма да превърне страната ни в радиоактивен йод. Надявам се аналЛизаторите на словото му – Петер Вольгин, Слави Василев, Антон Кутиев и др. да внесат пояснения към това, що той каза. За мен такива не са необходими, защото той е прав когато съгреши дори, но за суверена, надо...

    Спокоен съм и за дроновете по плажовете на морето ни, които са приятелски дронове и според министъра на отбраната не представляват никааква опастност за плажуващите.

  Благодарение на мъдростта и предвидливостта на хипердержавниките ни: Стоянов, Дамарджиев и Мунчо, освободен от всякакво напрежение, заминавам по планините на България в едно особено състояние, което сравнявам с полет на Духа....