Въведение:
Днес попаднах на един просташки постинг на тема Тридневната СВО на Путин. Такава простащина не съм допускал, че е възможна. На блогърА, написал тази негова ЯИТАТС, посвещавам този мой постинг. Не осветлявам името му, той ще се припознае...
ЧЕТИРИ ПРЕКРАСНИ МАРШРУТА ПО ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ, АЛТЕРНАТИВА НА ЛЕЖАЧКАТА ПО ПЛАЖОВЕТЕ, СЪЧЕТАНА С ПОСЛЕДВАЩА ПИЯЧКА И КЛЬОПАЧКА
Имаме прекрасна природа, но тя се посещава все по-малко. Давам за пример пътеката от х. Кумата до вр. Черни, която на места едвам се открива сред пасищния бурен, хвойната, наричана още смрика или ярдъч. Много пътеки след природната красота вече са непроходими, между които и екопъеки, строени с пари от ЕС. Давам за пример прекрасната пътека от х. Копрен покрай реката с водопада срещу нея, която завършваше при красив дървен заслон на обгледна поляна високо в планината. А от нея се продължаваше до друг водопад, Големият скок. Пиянища изгориха заслона, мостовете и стълбите по пътеката нямаше кой да подържа, те изгниха и си почупиха. Едно бижу на Западния Балкан отново остана недостъпно...
В този постиг ще посоча четири изходни точки, от които могат да се направят по 5-10 маршрута около тях, където красотата на природата е все още неувредена от хората. С малки изключения тук и там.
Започвам с първата изходна точка, с. Сажденик, Кюстендилско. Това е най-високото село в Осоговската планина, една не много популярна красавица. По природни дадености тази планина най-много от всичките наподобява на Централен Балкан.
Село Сажденик може да се досдтигне само с джип. Това село съм включил в така наречените от мен КЛУПОВИ маршрути. Причината е, че не се пътува до него и връщането да стане по същия път, а има алтернатива. Селото може да се достигне като се пътува от с. Ново село, после махалата Савойски, прехвърли се един висок рид и се слезе до с. Чеканец. Сло Чеканец може да се достиге и по друг начин, като се пътува от с. Невестино, после през с. Църварица и от нея се достигне с. Чеканец. От с. Чеканец на десетина км. нагоре по реката Елешница е с. Сажденик. В селото са останали 2-3-ма души, нито има къде да се спи, нито какво да се купи за храна. Селото е сред една от най-висшите красоти на Осоговскаата планина. До наводветнието преди няколко години по път от селото към рудниците за медни руди се пътуваше нагоре към планината с опции достигане на вр. Руен с джип, после хижа Осогово и Кюстендил. Сега пътят е прекъснат, нямам информация дали отнесената от пороя част от него е възстановена. Това едва ли е приоритет на новите ни управники, трифоноворадевите боклуци. Дано да знаят поне къде е Кюстендил, градът с най-много фотоволтаици на глава от населението.
Малко под селото се събират първите два притока на сравнително многоводната р. Елешница. Надолу към Струма в нея се вливат още доста реки. По левия приток, спускящ се от вр. Руй някога имаше пътека за овцете. Тук природата е щуро алпийска и за крави теза места не само са неподходящи, но и са недостъпни за тяхпоради стрямните скатове, на веста до 30 гродуса спрямо вертикалата. След излизане от буковаата гора се навлиза в един от двата най-големи лавинни конуси в България. Този, или другият, също много огроен лавинен конус, който се спуска от вр. Ком към Берковско е по-горям, не мога са преценя. Други толкова големи лавинни конуси в България няма. В този лавинен конус се събират огромни количесва сняг. Овчари са ми казвали, че дълбочината на свлеклия се там сняг от лавините надвишава 100 м. Това чудо на природата трябва с.да се разгледа. Интересни са дори овчите пътеки, хоризонталните пътеки по стръмните скатове, оформени от копитата на овцете, което показва, че тук хиляди години са пасли овце. Още по-точно до 1958 г, когато колективизацията отне овцете на хората, помвинъкът им и прогони стопаните им от планината.
Вторият прекрасен ршрут е по долинта на р. Елешница, като с ползват участъци от пътя за миньорите някога. Такава подчертно алпийста площ рядко имаме в страната. Ридът между двете реки ми напомня за масива на Триглав над с. Габарево. По този малшрут се достига билото на рида между двете реки и после вр. Руен.
Трети прекрасен маршрут е по билото на рида между двеге реки. Продлъжава се до превала между вр. Руен и първият връх след него, и той щуро алпиаски. След това по билото се преминва през още 4 алпийски върха и се достига до заслона. Връщането става по пътя за вр. Руен. Като се достигне превала към с. Сажденик, се осъществява спускане към него.
Прекрасни са и маршрутите надолу по течението на реката. Те всичкит излизат на рида, по който преминава границата ни с Македония.От това било се спуска много могъщ рид между реките Новоселска и Елешница, населен някога, но след отнемнето на собственотта на хората, този рид е обезлюден. Тук и там има махали с една-две обитавани къщи, някъде има и единични обитавани къщи, от които се вижда, че те наблюдава човек, но ако решиш да го попиташ нещо за пътя, той се скрива. Подобно правят и помаците от еднофамилните си говедарници по Сюткая и Велийца. Спомням си една помакиня, която пъдеше бик от едно място на двора в друго, като го блъсщаше по муцуната, без да се стахува от него. Когато ме видя се изплаши и избяга в къщата си, като да съм по-стращен от еднотония бик.
По граничното било има проходи, по които а преминавали хората с говедата си от двете му страни, половината днес в Македония. Между селата Църварица и Полето има проход, който по време на Юговойната е снабдявал Македония с горива и др. стоки.
Сега ще предложа три изходни пункта по Родопите - красиви, красиви, красиви...
Първият е от с. Мочуре, до което се дотига от Рудозем. Там в кметството може да се спи, в двора му има чешма и тоалетна.Такъв родопски рай се среща много рядко. Селото е най-високото тук, към 1000 м. н. в. Малцината останали хора тук, помаци, наподобяват по излъчване на изпратени Божии чада на земята. Да се умим от тях как де се отнасяме едни с други.
Този маршрут е към вр. Циганско градище. Такъв – вълшебен /!!!/ - маршрут рядко се среща по Родопа. Многото ручеи и рекички, които се спускат от буковата гора на централното било на Родопа са дали основание на хората да си нарекат селато си Мочуре. Пътува се предимно през букова гора, после се излиза на широко било, където до 1956 г. са били пасищата на хората. Сд напоускането им са ползани като ливади за косене на сено, сега са заебани и по тях растат много плодове, итирам ягодите. Поради тази причина като се изкачват туристите и погледът достига до поляна, добре е да се види има ли на нея гръб на мечка, която „пасе”. Има ли такова нещо, веднага се тръгва обратно, защото при среща с нея какво ще се случи решава мечката.
Пътят достига поляната под вижката, нещо много прекрасно, а какво се вижда от вижката, не може да се опише. След поляната се върви по граничната маркировка, има добра пътека. Нагоре, нагоре нагоре, свършва буковата гора, започва борова. Много е диво. А върхът? Той представлява един остър ъгъл на централното било на Родопа, изнесен в Гърция. Върхът е много висок и от него се вижда всичко наоколо и в Гърция и в България. На юг се вижда частта от Родопа, която е доста различна от склоновете на север у нас. То са връчхчета, турли, деретини и межде тях села с наши помаци. Излъчването им е: Ужасяваща беднотя!!! Говорят и гръцки и български, толкова бедни хора в България няма. Велика е гледката и на север и на юг, но най-велика е на изток, накъдето централното било на Родопа е част от откръжност с изпъкналата си част ъм България. Краят на този участък от окръжността е забележителният резерват Гюмюрджински снежник. Само от тук може да се види зялата му красота, коята се загатва чрез неговата морена, страховита, най-голямата и опасна към свличане на камъни. Тя е в Гърция.
Върхът е разкопан като швейцарско сирене. На тази височина и в ужасяващ студ тук са били градени фронтови линии срещу гръцките фашисти. Сега Радев и боклуците му се борят срещу укрофашистите, вероятно защото те са още по-зли от гръцките след 9-и септември.. Гедайки от върха не мога да си тръгна обратно. Планината тук прави сложен релеф, като надолу към нас тръгват три реки, една от които захранва яз. Пловдивци.
Втори прекрасен преход е до под върха, като той се подсича и се продължава направо. Пътят слиза надолу по долината на река и се слива с пътя от с. Корита до с. Мочуре. И там е голямаа красота.
Трети маршрут е на запад от селото. Все още има проходими пътища, които водят нагоре към планината, мястото за храна на животните, които пък са хранели хората. Отнемането на животните на хората отне и тяхното препитание и те мигрираха от селото: кои в рудодобива, кои по градовете във фабриките, кои във вътрещността на страната. И на региона с условия на живот, продължавал стицици, ако и не и хиляди години, родителите на такива като Радев, Идийотова и патриарха му е.аха майкята. Сред тази прекрасна природа сега са останали два помака и половина...
Интересно място тук е с. Чепинци, където миналото е някак съхранено. Къщите се подържани, има към 6 дгжамии с мечити, а последната е връх на архитектурата като красота. Така долре подържано помашко село не съм видял. Има страхотни модерни села, но такова със съхванени стари каменнни ъщи няма. Селото има късмет, защото пътят за Ксанти минава покрай него.
Още чудно място за посещение има тук, тракийското светилище Кечика/я/. До него има доста изкачване, но и път за джип.
Третият обект, който препоръчвам за творци е резервата Гюмюрджински снежник. Това е любимото ми място в Родопа, за която имам претенции, че опознах цялата планина. Изходната точка е с. Горно Къпиново, което е над с. Кирково. Трябва да се иска ключ от кмета на селото за Горския дом, който е на около 6 км. нагоре, високо в планинта. Без да се спи там и от там да се започне прехода е много трудно. Спи се в Горския дом и се тръгва рано, ходи се от тъмно до тъмно. Има маркировка, която води към централното било на Родопа. То започва от превал, през който са преминавали някота помаците-роднини от с. Горно Къпиново и селото долу от юг в каменната пустиня, не знам името му.
Пътеката продължава по билото, като се изкачват връх след връх, общо 6, последният е Вейката, много висок. В дясно се спуска най-огромната морена, която съм виждал – от билото на планината, цакфдо Гюмюрджинското езеро. То е голямо като море, но водата му има по-сив цвят. В заравнените места от спъсналите се долу каменни сипеи има села с наши помаци. Как живеят хората там, сед тази сипейно-каменна пустиня, не ми е ясно. Вигдасе двор, къща и зеленина !?!! Едно помаче бе изкачило овцете си чак гора на централното било на планината, където има трева и вода. Тази сипейно-каменна пустиня е щедьовър, къкъвто друг у нас няма. На места по нея има петна с почва и сухоустойчиви дървета и храсти. Ако преходът се извърши през м. май, навсякъде цъвтат цветя, като тук преобладава чевеният цвят. По нашите планини – жълтият.
На места от двете стрени на граничната бразда има постове, така наричат каменните сгради за граничарите, суха зидария, в които при тези арктически условия са се крили войниците от двете страни. На метри една от друга. Пътуването нагоре има опция – върви се от връх на връх, така е най- красиво, но можеда се върви и по граничарската пътека. Така красотите наоколо ще останат скрити. На седловината преди вр. Вейката има останки от манастир „Свети Илия”.
От вр. Вейката се отделя рид към Гърция с връх Гюмюрджински снежник. По него преминава пътека, за която подчертавам - тя е за много сериозни туристи. Пътеката следва хребета с морената на изток и ливадите на юг. На места може да се погледне измежду скалите надолу към морената. Аз си подавам само главата, изтръпват ми краката от ужас. И най-странното, по камъните преминават.... пътеки ?!?!?
Гюмюрджинският стежник е троен връх, надвесен над гр. Гюмурджина, град, с.населен накога с гърци, наши помаци, турци и българи християни, които са били повече от половината от населението в Гюмюрдженско. Гръцко-турската война 1919/1923 г. разби и този регион. Някогашните зимни пасища на родопчани, тези до Дедеагач, Ксанти, Кавала, Серес, Драма, Саръшабан и др. днес са разорани за лозя, в които работници са нашите помаци в Гърция. Там вече няма нито една овца...
Друт прекрасен преход тук е този от с. Дрангово, където има и прекасен водопад. Тук природата е много щедра и поради това селата достигат много голяма височина.
Третото село тук, изходен пукт, е Каялоба. Изродите някога, с дечинки днес Мунчо, Идийотова и патриарха застреляха момиченцето Тюркиян в цедилката на гърба на майка му. Изключително красиво е мястото на най-високото село Къшла. То няма нищо общо с партизанско-яташкото село Къшле на границата ни със Западните покрайнини, от което приизлиза Профессор янакИ стоилоВ, прокси на радеВ в Конституционния съд.
И още една точка за десетина маршруга ще опиша, някогашното горско стопансто Беслет. То се дотига от с. Плетена по два варианта, по-добрият е покрай река Бистрица. Има и още един вариант от горко стопаство Ранчо. Беслет някога беше един летен град какъвто бе и Бегликя. Ебаха му майкята. Продадоха по за 1 лв. недвижимата собственост на бушони на задкулисието. Това бе краят му. Красотата на региона обаче няма как да бъде продадена. От Г. с. Беслет има пътища покрай тракийското светилище Кози камък до едно друго оромно светилище, Черната скала. Има още две реки, покрай които пътекии се изккачват в посока на вр. Беслет, трето светилище има покай най-високите иглени скали в България, тези между горските стопанства Ранчо и Беслет. Там под тези скални игли със заоблен връх има тракийско светилище. Скалите на иглите са толкова високи и от така твърда скала,че са останали недокоснати от траките, които са правили светилищата си под тях. По краасота Беслет бие Беглика, макар там да има няколко язовира. Към Бегликя не включвам яз. Широка поляна, друг шедьовър на Родопа.
Завършвам постинга си с въпрос:
Тези, които ходят по пранините на България ли са по извисенитее хора като дух, или тези, дето лежат като морски слонове по плажовете и после се радват на пиячка и кльопачка като циганин на меден кабел...
Г-н Лари Холи беше един от моите учители...
Вицепремиерът Пеканов е длъжен да осветл...
