РЕГИОНЪТ В ИЗТОЧНИ РОДОПИ МЕЖДУ СЕЛАТА ЖЕНДА И ПАНИЧКОВО – ПОДХОДЯЩ ЗА ИЗЯВА НА НАЙ-ДОБРИТЕ ТУРИСТИ...

      Започвам с едно напомняне за тези, които опознават Родопа:
      ЗАПАДНИТЕ РОДОПИ СА ГЕОГРАФИЯ, ИЗТОЧНИТЕ –ИСТОРИЯ.

    В настоящия си постинг ще опиша тракийски светилища и природни забележителности в един регион на Родопите, твърде малко посещаван от туристи, но богат на културни паметници от древността. Твърде малко хора са чували за селата, възникнали на територията на древни светилища или в близост до тях като Паничково, Жълт камък, Узуново, Соколите, Женда, Небеска, Мурга, Кадиево, Ночево. Докосналите се обаче до тези природни и исторически паметници, стъргани от траките с кремъците им по скалите на Родопа преди повече от 10000 години или до скалните им култови комплекси и единични скали, отнасят тази красота в сърцето си. Тя остава там завинаги и ги тегли отново и отново към тях. Аз съм жив пример за това Тук е един от най-големите скални комплекси-светилища на траките, този до с. Женда, за чието място се твърди, че са кацали извънземни.

    Маршрутите тук са десетки, но те могат да бъдат осъщетвени само от туристи-творци. Трифоноворадеви боклуци тук никога няма да стъпят. Няма как да опиша в подробности тези маршрути, само ще ги маркирам. Които имат интересе към тях, ще ги намерят след консултации с хората по селата, които цитирах. Срещу минимално възнагражение желаещите да посетят тези обекти могат да се сдобият и с водач. Турците срещу незначително заплащане могат да помогнат много при намирането на забележителни исторически обекти или природни паметници. С помощта на предварителни познания и доколкото е възможно с информация от телефона за постъпилите в системата пътища, някои от тях вечее изгубили значението си, тези преходи могат да бъдат осъществени и със сигурност ще влезат в класа „Велики” или „Академични”.

   Започвам с първия маршрут от с. Женда, който е най-популярен, към скалата Уланкая /в превод скала, наподобяваща момче/. Да се уцели този шедьовър е трудно, защото пътеките към него са като мрежа. Аз имам репери и го намирам безпогрешно, но който идва тук за първи път е почти невъзможно да стори това. И още една пречка има – туристите трябва да са няколко и да носят радио, защото долу покрай реката живеят мечки. Трябва да се намери водач от с. Женда, който срещу 10-на евро ще заведе туристите до скалата-шедьовър. Да се пресече рида на скалата, свързващ я с него е опасно, а да се мине под нея е невъзможно, защото има водопад и страховита пропаст. Бих отишъл там отново, но се страхувам от среща с мечка.

     Стотици са стърчащите единични скали в Родопите, почти всчиките са с останки по тях от делата на траките, но тази, макар и недокосната от траките е страховита. Тя и скалата Саръкая наблизо са две от любимите ми. Не защото те са най-красиви, не мога да си обясня защо. Търсейки скрити съкровища в гънките по върха й иманяри опитаха да взривят скалата, но тя не падна. Иманяр в опит за се изкачи по това чудо с алпийски такъми падна и се уби. Горе гнездят само черни щъркели, които се хранят с риба от реката, а не с жаби и змии.

    Втори машрут от с. Женда към махалата Планинска Женда е възможеен, също страхотен. Има път, тип вЪрвище, днес поразширен за да се ползва от джип, но е много тесен, стръмен, преодоляват се и няколко отнесени от порои части от него. Много е красиво, минава се под и над скали, моделирани от траките, но дано де не е много топло, защото въздухът става почти 100% сух. След Планинската Женда пътят следва билото на рид със срахотна видимаст наоколо. Вижда се свещената за траките планина, днес наричана Ненковска, масивът Бездювен, скалният комплекс над с. Соколите, недокоснат от траките, Родопа в посока на с. Черноочене и на противоположната страна с. Ночево с Долината на царете. Това е пътят, свързвал някога селата Мурга, Кадиево, Женда и няколко махали горе по високото, където не мога да си обясня как са живяли хора там. Вода липсва доста време от годината, редуват се пустиня с оазис.  Пътят достига разклон в дясно при една скала от типа ИНКАЯ, което означава скала, която има в нея пещера. В дясно се слиза към селата Кадиево, под което има тракийски култов комплекс и Паничково, където пък има връзка с пътя от Асеновград за Кърджали. До тук ще спра с описанието, защото много по-лесно е да се достигне до Инката от с. Паничково и да се предприемат /десетки!!!/ преходи на където ти видят очите. Навсядъде преходите са бисери. Щастието е пълно обаче ако си опознал това, което се вижда от високия рид над с. Кадиево. Това е една безкрайна шир, в която само туристът-творец може да запомни. Накрая на постинга ми ще приложа такъв пример.

   Трети маршрут, от с. Женда е до махалата Небеска. От селото започва много голям тракийски комплекс, за мен едно от силните ми места.  Скалите обаче тук не са много устойчиви на природните условия и са доста размити по отношение на дейността на траките по тях. Въпреки това обаче, те са много интересни. Разположени са по ската на рида към с. Небеска, но продължават в долината и после по ската на следващия рид. Няма непипната скала или камък от траките. Точно тук се твърди, че са кацали извънземни. Никой не ги е виждал, но няма селянин тук, който да не твърди това.

      Четвърти маршрут е възможен от с. Соколите, ог гробището им, до светилището с начало в с. Небеска. Ползва се път от гробището на с. Соколите, който достига до най-високата част на това светилище. Не са икономисвали траките култовите ниши по отвесните скали тук. Най-гоемите скали на светилището са тук. Тук е известното скално светилище Гъбата. Има място наподобяващо кромлех, има места, които явно са били заравнявани от траките, за да се събират по тях на равно, а до тази изравненост обикновено има скала, може би за проповедта на първосвещеника. Светилището обаче продългава още в посока на река Боровица, по отвесните скали над която има много култови скални ниши.

   Пети маршрут е този, който излиза на уникалите скали над с. Соколите. Този скален коплекс се състои от две части, той е един скален шедьовър. От селото има почвен  път нагоре, който се ползва от горското и навлиза в планината. Когато той достигне билото на рида има отклонение в ляво за скалите. Строежът на скалите е от същият материал, от който е и скалата Уланкая. Тези скали се свързват с кърджалиите на Емин ага Балталъ, който е имал наблизо зимни конаци, долу в с. Султанка, днес залято от яз. Боровоциа. Имало е представления, в които са участвали гювендии /певици, които пея и танцуват/. Ако някоя от тях не подскачала достатъчно високо, Балталъто се качвал на сцената и с ножа си разпорвал /разпарял корема на/ гювендията. След такъв ход на изрода, останалите гювендии заподскокнували още по-високо.

  Сега ще опиша няколко маршрута от с. Паничково:

   Първият маршрут е до тракийските светилища до с. Кадиево. В дъбовата гора под селото стърчат няколко величави единични скали, моделирани от траките. Една от тях е главната и е много голяма. От нея надолу има още, а ако се тръгне срещу течението на поточето в дерето има още много. Не са си губели времето племето траки тук. Тук нишите са стъргани с кремъци, в ранножелязната епоха траките се езират и върху твърдите скали, цитирам Бузовград.

  Вторият маршрут започва от с.Кядиево и достига до скалата Инкая. От нея надясно продлъжава пътят от с. Планинска Женда. Той движи само по билото на рида, обгледността е върхова. Пейзажът е доста специфичен за тук. Освен дъбови гори и пасища, има върхове, наподобяващи части от пустиня, а под тях – каптирани извори за вода за стоката. Някои от скатовете по тези места са така ерозирани, че хората са поставили трупи, за да може по тях да се преминава безопасно. Иначе се сурваш в пропастта... И най-интересното – на места, където няма капка вода, има изоставени турски каменни къщи. Тук до изгонването им от България през 1989 г. те са живеели. Как са живяли в тази пустиня, как са гледали животни, не мога да си обясня. В изоставените камени къщи-крепости от 300 години днес се крият крави или коне при лошо време, а в полуподземните им етажи, където са раждали на топло кравите, ако земята е рохкава, там зимуват мечки.

    Маршрутът продължава през ливади, по които извори не видях, през рядка дъбова гора и достига до обитавана къща, под която има извор. В ляво от къщата има страхотна тракийска култова сала, наподобяваща отново гъба с много издялани скални ниши в нея.

    В къщата живее семейство, в което женатта се грижи за отгеждането на 100 крави по модела полудиво. Саамо сол се оставя на животните, част от тях и телетата е продават за месо.  Мъжът й не си губи времето, а „помага” на жени-вдовици по махалите. Познавам го. След като им помогне, той обикновено казва : Гъзътъ много голема ! Десетина метра по високо от къщата се разкрима страхотен изглед към долината на р. Саръярдере, която се спуска от с.Три могили. Вижда се мястото на. С. Безводно в Ненковската планина, най-виоката и красива тук. Вижда се и махалата Мумджидам, със запазените каменни къщи, и те от преди 300 години. Долу стърчи скалата Уланкая. От тук може да се слезе долу на пътя, който следва долината на р. Боровица, може да се слезе и до скалата Уланкая и да се продължи към с. Женда. Там, при скалата обаче, когато се заобикаля, има едно много опасно място, под което гърми водопад. Аз съм бил при склата неколкократно, не съм се осмелявал да го премина. Ако някога опънат въже на стръмния скален участък, ще отида отново. Ама и ако я няма мечката там...

    Трети маршрут от тук е този от с. Жълт камък до с. Узуново. Характерното за него са жълтите скали по долината на реката под селото. Пътят продължава с километри все по долината на тази река със скали по бреговете й, моделирани от траките.  След това пътят навлиза в букова гора и завършва в селото, след което вече като римски път, продължава за превала Инката над с.Тополово. Мястото на с. Узуново е място за село за живеене. Пасища, вода, градини, прекрасно място за обитаваане до изгонването на туррците от България през 1989 г. Поради обилната трева и вода тук през лятото винаги имаше крави с говедар към тях, а един човек живееше там постоянно. Той каза, че е свикнал с една мечка, която нощува в селото, а също и кучетата с нея. Поведе ме да ми я покаже, където тя лежи през деня, но я нямаше. Срещнеш ли я, няма да се плашиш и нищо няма да правиш, даде ми указания той. Такова райско кътче в Източни Родопи рядко има.

   Четвртият маршруг, който ще опиша е мого популярен. Там е светиището Пармаклъкая /скаала с пръстови отпечатъци/. То е до махала Памука на с. Ночево. Към това светилище има съвършенно издялана в скалите скална вулва с всички подробности, като тази до с. Красино, но е по-малка от нея. При едно пътуване там взех специално трион, клонорез и лозарска ножица и почистих много старателно от растиреност входа на пещерата. Прилепите вътре се разпискаха и избягаха.

   Това светилище е част от огромен култов ткракийски комплекс тук, Долината на царете, който обхваща почти цялата изворна област на Харманлийската река. Ако се продължи към с. Ночево-център и после в ляво по рида, има огромно тракийско светирище с доста скали,над което преминава тракова пътека за посещенито и обслужването им. Тези тракови пътеки после са разширени от римляните и преустроени в римски пътища. Има отнесени от пороите римски пътища, под тях траковата пътека, издялана в скалите  е съхранена в оригинал.

     Дори да ме няма, тези маршрути, много иннтересни за по-съвършените хора, ще останат. Описвам ги, за да се знае за тях. Светилищата излъчват сила, някои от които прехващам и ги наричам силни за мен места. Тези тук са точно такива за мен. Едва ли някой друг познава този регион както аз. Дано описанието ми помогне на хората, които след моето поколение се надявам да станат отново нормални. Тогава Трифонов и Радев вече няма да ги има, а с тях  ще изчезне и заразата им, днес навлязла в организЪмите на половин България. В сегашното поколение за жалост на такива като мен, преобладава вид хомоноиди, които наричам боклуци. Те, освен, че нищо не могат да правят, не се и интересуват от  нищо. Но – както и да кипи кръвта, от нея все пак вино става...

  На този принцип, яхнати от опростачвателите, боклуците, совместно с червените бабички, загрижени за бъдещето на внуците си, поставиха началото на реставрацията на комуниЪма в България.