С опит за насочване на широко скроените туристи към една велика красота:

                            ДЕСЕТИНА  АКАДЕМИЧНИ ПЕТРОХАНСКИ  ПРЕХОДА

   Проходът Петрохан е възлово място в Балкана, върху което са се сезирали римляните преди повече от 2000 години. През него и напреко на него те са построили доста пътища, а от северната страна на Балкана пък е имало казарми за римските легиони. Най-голямата концентрация на римски пътища обаче е в Западния Балкан, а най-серозното кръстовище на римски пътища там е седловината между върховете Вражата глава и Трите чуки. От север и от юг през този проход се насочват поне 10 римски пътища както от висоите категории, така и стратегически, широки само 80 см.

   Проходът Петрохан е и история. Тук наблизо е гр. Годеч, център на огромна кааза някога, достигаща чак до р. Темщица, малко след Пирот. Днешното село там, Топли дол, е част от Годечко, а също и Ръсовци, на поне 30 км. от Годеч.  Половината от тази кааза е била придадена към Сърбия съгласно Ньойския договор заедно с целокупното бългърското население в нея, с имотите му, стоката му и заградено с граница към естествената си връзка, гр. Годеч.

   Като география проходът Петрохан пресича две огромни пасища, от запад с  начало вр. Ком та чак до вр. Миджур, на изток още от прохода, та до селата високо над западния бряг на р. Искър с център с Зимевица. Тези пасища за овцете са оигурявали прехраната на планинските животновъди, отседнали постоянно тук вероятно хиляди години. До колективизацията през 1956 г., която унищожи поминъа на хората и ги прогони от планината преобладаващо в София. О теси осиротели огромни пасища днес няма нито една овца, а само сърни, лисици, вълци и диви свини. Те са непознати и за туристите, а тяхната типична балсанска красота е велика.

    Красотата на тази планина и продължението на Балкана на изток и запад от него е трудна за разбиране – толкова е велика !!! – така, както е трудна музиката на Брамс. За да разберат тази красота туристите, които посещават Петрохан трябва да са  подготвени, за да я приемат, необходими са им познания за историята на този край, български, днес в две държави. От този дял извират доста реки, цитирам Нишава, Височица, Сребърна, Берковска, Батуня. Тук има и слепи долини, наричани понори, има още въртопи, оврази, пропадания, наричани препасници. Ако посещаващият този дял на Балкана не е наясно с тези понятия, пътуването през красотите им ще му бъде досадно. Единствената цел, интересна за един такъв „турист” би била да посети вр. Ком, място-светилище за просветените туристи, но неговата цел ще бъде доста различна – снобова. Като стане въпрос за Петрохан, той да каже:

-       А пък аз бях на Ком!

Какво е видял от Ком, след такъв въпрос ще последва

черна дупка.

 

Сега ще маркирам десетина маршрута из планината,

които започват от прохода Петохан. Започвам с маршрутите „Петрохан-изток”:

    Първият маршрут започва от прохода, достига  хижа Петрохан и продължава по билната маркировка. След достигане на билото на планината в дясно се разкриват шест пропадания, които от високото наподобяват стадиони. Първите две пропадания са огромни въртопи-пасища. След тях следват 4 много големи понора, наричани бари, които имат имена – Перачка, Орлова, Студена и Крива бара. В ляво от централното било на Балкана започва странично било, по-високо от централното, Тодорките. По този рид има три изявени алпийски върхове. От тук извира р. Батуня, която минава през Вършец. Левият бряг на реката е страховит - морена, някога обитавана от диви кози. Козите са били толкова много, че планината тук е наречена Козница. След Деветото от другия бряг, където минава пътят,  със снайперови пушки те са избити до крак. Избити са за спорт. Застреляната коза на другия бряг сред камъните няма как да бъде открита. Така, както тези идиоти са избивали планинските животни днес с дронове и ракети Путин избива цивилното украинско население с надежда този терор да му помогне да „освободи” Украина от фашистите.

    При рида на Тодорките е първото отклонение от билния път. Римски път слиза надолу до с. Заножене. Красотите по левия бряг на р. Батуня са божествени. Морината не е от камини-яйца като витошките, а от строшени от ледовете и снега скали. Тук е едно от най-студените места на Балкана, както това над селата Чупрене и Стакевци.

   Пътеката Ком-Емине продължава по биото на планината. При вр. Крушовица има отклонение за х. Пробойница и за х. Пършевица, още два прекрасни Петрохан-ски прехода.

   От блатото /езерото?/ Червената локва пътят продължава към с. Заноге. И натам красотата е Божествена. Това, което мога да кажа за тази красота е простор, шир и поглед към касотите на Балкана там, вкл. Пролома с първият щръкнал връх, Издремец.

   С тези отклонения преходът, който посочих с начална точка прохода Петрохан, се превръща в четири отделни сериозни прехода, но подчертавам, те са подходящи за високоорбозовани хора, а не за трифоново-радеви боклуци.

 

     Втори Петрохан-ски преход на изток:

     От Петрохан започва път, който обслужва водохващаето на четирите реки към барите, които цитирах. Той пресича реките при навлизането им в понорите, като се започне от Перачката бара и се достигне до Крива река. По време на тази разходка се преминава малко над Големите понори и те се  разглеждат отгоре. Вместо върхове – пропадания. Това е част от шегата на карста, защото тук планината е била дъно на море преди милиони години.

 

      Трети Петрохан-ски преход на изток, аз съм го нарекъл „Язовирните стени”:

   Той започва от т . н. Историчеески път с отклонение в ляво. Преминава се зад двата огромни въртопа и се излиза на първата „язовирна” стена. Това е естествена преграда на понора, в основата на която има дупка и водата на реката пропада в нея. Тази преграда е доста къса и най-много наподобява на язовирна стена.

    Пътят продължава на изток и минава по следващата „язовирна стена”, тази на Орловата бара. Тази „стена” е доста дълга и не толкова убедителна. Понорът наподобява бели дробове с гръклян. Този понор ми е любимият. По прощ той е най-голям, а източната му част наподобява най-убедително на стадион, много огромен.

    Следва сравнително по-къса „стена”, тази на Студената бара. В основата на стената има скална решетка, в която водата на реката пропада.

    Идва последната стена, тази, която прегражда барата Кррива река. От тази бара се отлонява питейна вода за селата на западния бряг на Искъра. Под стената минава водопровод с вода за с. Брезе.

    Слизането може да стане към две села, Зимевица или Брезе. Зимевица е много красиво като природа, около Брезе  има много оброци.

 

     Четвърти Петрохан-ски преход на изток:

     Всеки от трите прехода, които посочих е красив за себе си, този ми е любимият. Нарекъл съм го „Понорите”. Влизането в понорите става  като се тръгне по Историческия път, после се завива към „Язовирните стени” и при достигане на „стената” на Перачка бара се слиза в нея. Слиза се някаде до средата, после се прехвърля перинеума между нея и Орловата бара. Да се премине по дъното на този понор са необходими поне два часа. Той е огромен, много кпрасив, двоен, с няколко места за пропадане на реките в пранината, с три реки. Ориентир са двата върха от юг, наподобяваща прическата на простащината днес, обгрижвана в арабските бръснарници. Срещу тях от север се виши друг върх, наречен Орлов, защото докато е имало стока в понора, от върха са дебнели орли.

   Следващият понор е Студената бара. Той дълъг и тесен, там в изоставена сграда на говедарник се спаси един от туристите, които загинаха на един 24-и май при снежна буря. Най-интересното на този понор е скалната решетка, в която водата пропада. Перинеумът между Студената бара и Крива река може да бъде преодолян по средата, където има пътека и по водохващането. Ако се погледне от него към билото на пранината, наричана Козница, се разкрива едно триъгълно пасище, гооляма колкото това на Дюза над Карлово или това на Триглав или пък на Миджур-ското. Нямам дума за такова огромно нещо. Пасище, храещо някога стоката, а тя хората, един огромен триъгълник с хипотенуза букова гора, днес е изоставено. Пропуснах да кажа, че мандрата в Орловата бара, строена с помещение да нощува там н. в. Цар Борис ІІІ, бе разрушена за да бъдат окрадени дяланите камъни за мутробароците наоколо.

   Понорът Крива бара, наричан още Река Понор е най-некрасив в сравнение с останалите три. Реката киволичи в него, водата изчезва и се показма, за да се скрие окончааелно близо до преградата му. Най.близкото населено място е махалата Мунинци към с. Зимевица.

    Този преход за мен е върхът на красотата на преходите Петрохан-изток. Насоките, които до сега дадох са за общо 7 прехода, много велики, наричам ги академични.

 

    Сега ще опиша някорко прехода към раздела Петрохан-запад:

 

    Първият – много велик! – е от прохода Петрохан към върха. Този преход минава покрай връх Зелената глава, после от южната страна на върховете Малък, Среден и Голям Ком. За съгамение на север няма подходящи за туризъм преходи с изключение на два къси до х. Ком. На север обаче, от Берковица, имаме председателка на Парламета, една узряла мома, офицерка за специални поръчки на Мунчо, дъщеря на многократния кмет на Берковица и биринджи член на БСП.

    След набирането на нужната височина по верме на цялото пътуване се разкриват вълшебни гледки на юг. Алпийски пасища в изворната област на реки, сравнително просторни заградени с морени или смърчови гори, много красива алпийска картина. Огромеен, покрит със смърчове рид, висок почти колкото Голям Ком разделя реките Нишаава и Височица. Долината на р. Нишава е широка, дълга, създадена от Бог за пасище както за овце, така и за крави. Малко по-вадолу има един пророден бисер, Говедарникът на с. Гинци. Този рид започва от вр. Ком.

    Втори рид също от Ком на юг разделя реките Височица и Сребърна. Римски пътища има доста, но цетралният е този покрай р. Нишава между Северна и Южна Бългйария.  Отбелязвам, че този римски път заобикаля едно блатисто място, което показва, че проектиралите го римляни съвсем не са били прости хора. През това блато прлеминава кратък път от Петроххан до с. Гинци, върви се целогодишно през дълбока кал.

   От връх Ком може да се слезе на х. Ком, може да се слезе на Дългодескя превал, от който има две опции за достигане на села – по пътеката за стадата якога от с. Гинци до с. Дългодел през прекрасата местност, Гинцките говедарници, до с. Гинци. Дугото спускане, и то велко е по римски път покрай реката Сребърна до с. Комщица. Това село се състои от чисти българи, но любовта на повечето хора тук е всичко сръбско.

 

   Втори преход, много велик, е този по водохващанетто Петрохан- запад. Пътуването започва малко над с. Гинци по шосе, което се ползва за обслужването на водохващането на трите реки там, Нишава, Височица и Сребърна. Към Ком-овете има отклонение за Говедарника, днес разрушен, но с ввелика природа. Това отклонение достига билото на пранината и се ползва да се достигне х. Ком от с. Гинци. Същото това отклонение по-горе пуска отклонение в ляво, което заобикаля Ком от юг и излиза на Дългоделския превал. На юг от тази пътека има страховити пропасти, над които войничетата са побивали гранимни колове. Уточнявам, че тези бетонни колове са със сецение 100  кв. см и дължина 250 см, като горната им част е извита. Теглото на кола е над 100 кг. Да мъкнат момчетата тези колове над пропастта и да копаят дупки за тях в скалата, това е един от върховете на идиотизъма, плод на който днес се явяват дечинките му Радев, Йотова и патриархът.  Предполагам, момчетата се били вързан с въжета над пропастите. Всички колове са прибрани от хората след изоставянето на бреневския клеон, а врежите са дадени за скрап, но една часст от клеона остава недостъпна за неалпинисти и коловете стърчат над пропастта със страшна сила. А над попастта е бибото е равно и има прекрасна борова гора. Не си спомняв дървесния вид на боровете.

    И  още един, последен Ком-ски преход от с. Гиници.

    Тръгва се от долната част на село Гинци по древен път за с. Губеш и Годеч. Заради тази връзка чежду селата Гинци и Губеш село Губеш е наречено така. Падне ли мъгла, губенето става факт. И при мен се случи в една мъгла, макар да познавам пътя. Има римски път,който слиза в махала Трап на Годеч, той се ползва до днес.

   О трасето на пътя след заоликаляне на наколко въртопа се достига до седловината Разкръсте, която дели с. Губеш от  Годеч. Опциите от тази седловна са две, но е трудно да се вземе решение накъде, те са еднакво прекрасни.  Има един въроп там, нарицан Стадиона, в който дори има предвидено място за врати. Левият варшрут отвежда до един велик понор, Губешкият, наричан Годечката планина.Три реки пропадат в него, има артезиански кладенец, езеро, римски път за махала Трап. По него през с. Равна се достига до до Годеч. Класотат е биха казал убийствена. Във въртопа има гроб на убит от мълния овчар. По-красиво място от това просто няма. Най-близкото село тук е Равна, с карстовите извори в него и друг римски път.

   Десният път от Стадиона се спуска в дясно от с. Губеш като се слиза последоветлелно н четири стъпално разположени въртопа с порти за излизане към с. Губеш. Последният въртоп е мако преди с. Височица. Тук има още едно село, Смолча, като още няколко в Българи, разположено в отромен плитък въртоп.

   Това са върхови преходи, за компексно подготвени хора. Да заведа там някого – бих го нарекъл редови – турист, той нищо няма да схване от това, което ще види. Които са творци, те могат да се оргаизират да посетят част от тези маршрути, които и сочочих и напр. за едно лято и с повощта на джип, да ги посетят. Един редови турист тук би се чувствал като един обичащ музиката, който се окаже на концерт, където ще изпълнят Шаконата на Бах. Години трябват човек да разбере това безсмъртно прозденение, години трябват на човек, за да може да възприеме тези Петрохан-ски красоти, които посочих в настоящия постинг. Убеден съм, животът се променя, едва ли някой днес ще си остави телефона и ще посети този земен рай с красота, достъпна само за по-съвършените хора...

ебат?

За Петрохан най добре знаеше лама Иво Калушев. Изпуснал си като не си отварял фонтанелата при него :D

оглавявана от Ивица Дачич. Разкрита била от ЦРУ и за прекъсване на веригата и прикриване на биринджимафиотите тези шестима са били убити от сръбски командоси.
Не съм ги виждал, трагедията обаче на туристическата хижа е пълна. Това, че огънят започва от долу нагоре е причина за съмнение, че там е имало чипове, които са били внасяни в Сърбия и после зс пътнически смолети са отлиталии за Русия.

пикривала дейността на тези интермафиоти. Така твърдят местните хора, не съм имал контакти с тях. Но пък съм убеден, че Петрохан-ско ми е по-познато на мен откокото на тях, имам предвид един постинг на сина на проф. Чучков.