ЕДНА ДОЛИНА С МНОГО СВЛАЧИЩА, НО РАЙСКИ КРАСИВА 

    Имам предвид долината на р. Ромча, първата река, спускаща се от дясно след навлизането в Искърския пролом от Курило.  Тази малка долина крие много красота. Че има свлачища в нея, това са го знаели и животновъдите, обитавали този рай от векове, докато народната власт не ги текезесира и прогони от родните им места чак в София. Съобразявайки се със свлачищата, хората, обитавали тази красива долина, са строили за себе си леки къщи, а за стоката – леки обори. Като се наклони къщата, преди да се срути, прави се друга. Същото важи и за оборите. Не навсякъде в тази долина земните маси се свличат, но хората са били принудени да избират: Да си направят требеш /място, на което гората се изсича за да се оформи двор за къща и обори/ някъде, където няма свлачище, но пък няма и достатъчно слънце, вода и паша или да се заселят върху подвижна част от долината, където има достатъчно вода, слънце, масто а градини и паша за стоката. Да се види някъде наклонена къща, такава с разцепени стени или пък изоставена сама да падне - това е така закономерно за този регион както цикъла за жената.

    Долината на р. Ромча при вливането си в Искъра е тясна, поради което там махали не е имало. По-късно хората слизат там във връзка с подържането на ж. п. линията. Уширението на р. Искър, където днес са ж. п. спирките Ромча и Владо Тричков е било зимно пасище за кравите от породата Искърско сиво говедо.  По-късно там се основават тези две села, които след текезесирането набъбват. Част от хората, прогонени от планината се установяват там и пътуват с влака до София, късето работят по заводите. Сега влаковете се поразредени, но някога честотата им се сравняваше с тази на трамваите.

    Долиината на р. Ромча наподобява долината на р. Лесковдолска, но е много по-малка. Реката, не по дълга от 10 км, има най-голям извор под един превал между върховете Голата глАва и Виши камък. Махалите са разположени в изворните области на притоците на тази, да я нарека главната река,  като те преобладават по южния скат на долината. Най-много са свлачищиата по северния скат, но такива има и по южния. В последните години в тази долина се строят големи къщи тип мутробароци, като се прави геоложко проучване преди строежа. Където има свлачища, има много извори. Давам за пример с. Желен, и то разположено до огромно свлачище. То е толкова голямо, че свлачището до Пампорово е като една шушка в сравнение с него. Водата по долината на р. Ромча през лятото доста намалява, като през изминалото лято водата в нея едвам се виждаше. Хората обаче имат кладенци, в които водата е доста високо. Непресъхващите поточета са каптирани и осигуряват вода за виладжиите. Местни хора вече тук почти няма. Ако не се броят виладжиите пенсионери, припознали този рай като последното си земно обиталище.

    Отбелязвам, че при ремонт на пътищата се изсичат гори, които крепят пътя в този свлачищен регион. Същото сторват и новите собственици на имоти там с цел да ги застроят. Първото нещо е да изсекат дърветата в тях, макар наклонът да е към 45 градуса,  с което допринасят за свлачища. Тази дейност е резултат от  липса на разум от стана на хората, съставна част от които днес е трифоноворадевата простащина.

   От ж. п. спшрката има няколко пътища за рида, отклоняващ се от вр. Голата глАва, разделящ долината на р. Искър от Софийското поле със селата там, Гниляне, Подгумер и Войняговци. Най-ползваният път е този по левия бряг на реката, който преминава/ше/ през доста голям мост, преди три години отнесен от ужасяващо наводнение. Под моста минаваха две тръби с диаметър 1000 мм. които се оказаха недостатъчни за идващата  вода, която освен насипа над тях отнесе и тръбите. От Община Своге са обещали да възстаноят моста, защото там има хора, откъснати от света. На въпрос към един постоянно живеещ  там човек ще оправят ли пътя, той отговори:

-       На тия от Общината, дреме им куро за нас...  

    Красотата на този прерход е велика, но след разлушения мост нагоре към билото на рида тя вече е върхова. Горите не са сечени, а където са били сечени церът е надвил бора и церовите гори се възстановат. Голяма красота са тези гори,  пълно е със сърни, диви прасета. От дърво над мен литна кафяв орел с размах на крилете поне метър и половина, без да чуя пляскане на крила или какъвто и да било шум от летежа му. Последният път там видях едни стоножки, дебели можи би половин сантиметър. Няколко от бяха на платното на пътя, прехвърлих ги в гората за да не ги сгазят коли. Сърните са много дребни, след някои от тях тичат малките им. Понеже няма как тук да се качат ловни джипове, природата е такава, каквато Господ я е създал – хармония и ред. Няма паша за мечките – гъби, диви плодове и др, а също и реки, в които да се плацикат,  затова тук мечки няма.

   Върхът на този преход е превалът през който някога е преминавал пътят, наричан Вървището, от махалите на Ромча към Софийското поле. През пролетта този превал е целият в цветя. От него са загатва за околните върхове, Виши камък и Голата глАва, от които се виждат само гористи скатове. Към Ромча извира една река, точно в обратната посока извира друга река изпод махала Голата глАва. При Виши камък билото на Големата планина завива на 90 градуса, отсреща към долината Сирман красотата е фантастична.

    Превалът представлява Т образно кръстовище, от ляво идва древен път – бих го нарекъл околовръстен - от махалите по Искърския пролом към Софийското поле, надясно пътят спуска разклонения за много софийски села от Гнниляне до Желява. Това е част от моя софийски парк, който посещавайки го, в главата ми все по-често се нагнетява един въпрос:

   Дали не съм тук за последен път.....