С посвещение на Тройцата ВВ1951/Радостиналасса1948/Джани, но не и препоръка да посетят заедно тази красота. Мотивите за решението ми в края на постинга/

                       ОЩЕ ДВА МАРШРУТА ОТ ТИПА „ИНФАРКТЩТРАССЕ”

    Така биват наричани сравнително леките маршрути, при които сърцето не се натоворва много. Класическият „Инфарктщрассе” маршрут е този от с. Железница до с. Симеоново. Автобусът има спирка до един извор на бърдото между селата Железница и Бистрица. Следва кратко изкачване и се достигат пътека, направена за строежа а сария водопродод за София от яз. Бели Искър до ВЕЦ Симеоново.  Пътят е много красив, леко се спуска към с. Бистрица. Туристите с няколко инфаркта могат да слезат към с. Бистрица, а другите – с по-малко инфаркти - да продължат към с. Симеоново. Към него започва спускане, при което комплексът сърце/бели дробове не се натоварва, разчита се прадимно на краката и големите бузи на дупето. Финалът е доста стръмен, като обикновето се финишира  в сладкърница „Романс”. Някои от туристите ако са изразходвали за ходенето 100 калории, приемат по 500 и повече, имат оправдание пред себе си, то таквоз ходене...

   Ще предложа още два маршрута от този тип, единият за преборилите само един инфаркт, другият – по-лек, за тези, преборили няколко.

    Първият маршрут е за неколкоинфарктниките. Слиза се на ж. п. спирка Владо Тричков, преминава се през въжения мост и се излиза на голяма поляна. Тази поляна е част от едно огромно уширение на реката тук, преди 1956 г. ползвано за зимна паша на кравите от породата Сиво искърско говедо. Тези крави са презимували на открито покрай реката. На 500-1000 крави е имало един пазач. Хайванчетата са били сваляни за презимуване там  високо от планината, но са били довеждани през планината и крави от Софийското поле. Това зимно пасище е било ползвано най-много от животновъдите на с. Кътина. Говедата прехвърлят Кътинския превал и по долината на р. Скока достигат до пасището. Днес там пасище няма, има вилна зона с няколко човека и повече жени, постоянно живущи в селото. По-младите работят в София. Има много пенсионирани офиянци, които живеят постоянно в този рай. На 20 мин. от Централна гара София, която пък предлага метро до апартаментите им.

    От Владо Тричков се тръгва по пътя срещу течението на р.  Искър, преминава се под двата ж. п. моста и веднага след това се тръгва наляво по изгубил вече значението си път към с. Ромча. Маршрутът е прекрасен – долина с реката, над която преминават още два въжени моста, на места широка и много тиха. При пълноводие под тези мостове малък кораб може да ине. На места реката е бърза, шумна, минава покрай поляни и вилна зона. Навлиза се във вилната зона на с. Ромча. Мутробароци и къщи на бедняци, но с желание да направят нещо, рухнали къщи със собственици наследници-боклуци /б. м. трифоноворадевци/ Достига се до ж. п. спирката на Ромча,  недалеч от която има магазин. Там свободно се продава огнена вода, бира, кафе и др. възстановяващи силите екстри.

   Вторият маршрут е за преборилите само един инфаркт. От ж. п. спирката се преминава моста и се тъгва в ляво. Достига се път в дясно от основния, който е бил основен за извеждане на стоката на паша по високото, още по-точно на Турска могила. Този път е за волски каруци - широк, преминава през комплекс от махали, но си е доста стръмен. До него има подържан параклис, който за разлика от другите не е ограбен. Обяснението е, че оброчният кръст е доста тежък, а тук само кон може да го отнесе, а и от параклиса няма какво като за се открадне, за да се продаде.

    Достига се близо до върха с ретпанслатора, където има доста голяма вилна зона. Слиза се на основия път от с. Ромча към планината, някога пасище за животните и по него се тръгва за с. Ромча. При достигане на реката се преминава на отсрещния бряг, по който минава четвъртостепенен римски път. Трасето му е запазено на места изцяло, има една скала със следи от длетата на римските роби, строили пътя.  Преди да се достигне гарата се минава покрай магазина-кръчма, където има постоянна местна клеинтела. Наталия Киселова, Румен Петков, Бойко Рашков /Чашков/ ако решат да си го мерят с тях, тия ще ги  направят за кашмер.

   Първият варшрут е с продължи телост около 2-2,5 ч, вторият е над 3 ч. без разглеждането и отбивките. Важното е да се знае разрисанието на влаковете.

    Това са два прекрасни маршрута от типа „Инфарктщрассе” но са за по-изискани туристи. Не казвам, че не стават за трифоноворадеви боклуци, защото тук такива за нищо на света няма да дойдат.

   А сегаа извън темата,

   МОТИВИТЕ

ми защо не препоръчвам на никоя Тройца да се разходи по един от тези два  маршут, подчертавам, много красиви и поради това ОПАСНИ за туристите мъже. На два пъти имах ядове – държаха ме отговорен защо съм ги изпратил в такъв комплект, а при втория случай бях привикан като свидетел в Съда. Ето каква е опастността за мъжете, предприели пътуване сред  тази красота:

     Преди доста години изпратих една Тройца на пътуване до с. Камилски дол. Уредих им и къде да спят, ангажирах човек там. Те обаче спряли в с.  Хухла и там така им харесало, че не продължили, останали там. Влюбили се и в прекрасните никога несечени дъбови гори с полянки между селата Покрован и Хухла. Не могли да се нарадват на полянките сред дъбовата гора, на гдедката към язовира и стената му. И какво станало:

   В резултат на възприетата красота дамата от Тройцата така се разлизгала, че налетела като Ф 16 на един от мъжете. Какво го е правила он не кажува, но пред хирургическия екип в Свиленград пострадалият е обяснил, че като го префъргвала парньорката му с коляното си е спукала капсулата на черния му дроб. Наложила се е спешна операция поради опастност от сепсис. Този нальот като да не е достигнал а разлизганата и неудовлетворена дама, та  она налетеа и на другио. На него пък увъртяла единия тестес в скротума, нарушило се кръвоснабдяването в него, последвали ужасяващи болки и се наложило и той да мине през хирургията. Разрязали му скротума му, за да могат да отвъртят тестеса му за да престанат адските болки и да се възстанови кръвоснабдяването му.

   За всичко това отговорен двамата пострадали държаха мен и си развалихме поздравите, както казват по Ивайловградско.

   Та затова, да нямям отново ядове, не препоръчвам на Тройцата ВВ1951/Радостиналасса/Джани да измине в комплект един от двата прехода от с. Владо Тричков до Ромча, защото има опции да се случи нещо фатално и дори летално с член/овеге/ на компанията й. Ако она им налети като Ф 16 докато са на някой клатещ се въжен мост и те отфърчат от него в реката – спасение от никъде нема. Чак в Черното море евентуално ще ги открият...
    Та - в планината с осторожно внимание, от всякъде дебнат опастности !!!

Аз, без инфаркт, хайде-е-е-е-е-е с рейсовете и към Симеоново.

имам предвид.