ПЪТЕКИТЕ В ПЛАНИНИТЕ, ПОЛЗВАНИ ВЕКОВЕ ОТ ПЛАНИНЦИТЕ ИЗЧЕЗВАТ, ПОЯВЯВАТ СЕ НОВИ, ПО КОИТО ПРЕМИНАВАТ И РУШАТ ПИРОДНАТА СРЕДА БОКЛУЦИ С АТВ-ТА И КРОСОВИ МОТОРИ....

     Днес имах малко време и посетих едно от любимите си места – изворната област на малка рекичка към с. Луково, един планински рай. Някога на тази леко наклонена поляна е живяло семейство животновъди. Вода – от всякъде, ограда-  високи дървета, защита срещу бурите през зимата. Място, създадено от Бог да бъде обитавано от хора. Хората вече са го напуснали, а потомците им вероятно са някъде по панелите на София. Къщите, от които бяха останали само камените основи вече не личат къде са били, дървета растат на тяхното място. Тъжно. Но красотата на това място е непреходна. Цветя навсякъде, но има и такива, които са високи и тревата още не ги е победила в борбата за слънце. Имаше дървета с бели цветове във форма на конус, цъфнали бяха джанките, крушите, ябълките. А изгледът от този рай? Долчинката е на западния скат на Луково спрямо Искъра, отсрещният скат с върха Голата глАва е приказно красив. Първият рид е между реките Искър и Батулийска, седващият зад него е по-висок, увенчан от върхът Голата глава. Всичко е зелено, свежо, валял бе дъжд, природата бе като изкъпана. Цветята, на които сега е време да цъфтят са в апогея си. Визирам едно започващо със зелен цвят, нагоре става жълто и завършва с тичинки като игли с топчета на края. Не само това цвете е красиво, всичките имат специфична красота.

    Този рай се достига като се тръгне от ж. п. спирката към с. Луково-запад. Посоката е към Ловния дом, който за разлика от другите такива е  поддържан. Пътят за джипове достига до него. След него продългава път, който от един момент може да се разпознава от къде минава само от сериозните туристи. Когато тревата е висока, той е трудно откриваем, но когато се навлезе в гора, трасето му е запазено. Този път е свързвал махалите на с. Луково с тези на с. Церецел, някога свързани с доста сериозен път за товарни каруци. Пътят е играл ролята на околовръстен за многобройните някога махали тук НАВСЯКЪДЕ /!!!/.

    Пътят от махалата в този рай достига до Ооловръстния път, но на дясно той е изоставен и непроходим. На ляво се ползва от ловците. Той следва билото на рид, приказен като красота с изгед към източния скат на долиата на р. Искър, който достига вяжно някога кръстовище. Надолу от него се слиза към с. Владо Тричков, много е красиво. Селото и вилната зона не са престижни, но мястото му – сред едно огромно уширение на реката, някога зимно пасище за сивото искърско говедо – е много красиво. Надясно от кръстовището път отвежда нагоре към един стар и един нов оброк, на името на светеца Еремия. Народните отмъстители на 10. 09. 1944 г. слизайки от Балкана са потрошили високя оброк. Преди двадесетина години хората го възстановиха с мраморен кръст, който бе съборен от изроди, но не и строшен. Отново го изправиха хората.  Обръкът под него е с оргиналния си кръст. Заради този кръст церовите дървета около него не са изсечени и мястото му се разпознава от далеч.

    Близо до кръста има разклон в дясно, който води до с. Реброво, до с. Церецел-цетър и до църквата на с. Церцел. Оброци тук има много, почти всичките потрошени от народните отмъстители, освободили ни от монархофашизЪма.От църквата има възможност за спускане към с. Кътина, продължаване към с. Чибаовци, но и за Своге. Подробности за маршрута няма как да се дадат. Мен никой не ме е водил по планините на Бълтария за да ме учи кое къде е, справял съм се сам. Ако някой обича планината, ще се ориентира. Днес добър помощник в това отношене е телефонът му, който дава описане на пътищата и местонахождението на туриста.

    Пътят от с. Луково към този планински рай скоро няма да може да се ползва, природата вече си го взема обратно за себе си. Хората слязоха от планината след 1956 г. когато имотите им /б. м. поминъка им/ бяха отнети в името на народа. Сега е различно. Долу, хората, горе, където някога те са живеели се завърнаха дивите животни. Не е точно така, защото животните не са толкова глупави няма ли хора, няма домашни животни и какво да ядят. Затова и те слязоха около селата, където има домашни животни за изяждане, а за свините – ниви за изравяне от тях на кореноплодни. А горе? Там вече и диви животни помти няма, посетители на тази ничия планина са само такива като мен, като има вероятност аз да съм Последният........