Прочетен: 1058 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.05 10:45
МЕСТАТА С НАЙ-КРАСИВИ ЦВЕТЯ ПО ПЛАНИНИТЕ ОКОЛО СОФИЯ.
Невисоките планини около София предлагат много богата палитра от цветя. Такива цъфтят по най-високите части на планините, по средните им и ниски части, някои предпочитат богатите на влага места, други - полупустинните, близки по характер на тези по Източни Родопи. Такива са планините Чепън и успоредната на нея от юг Въртоп. Това са два рида, в които през пролетта са покрити с цветя, предимно луковични, а когато се затопли те заспиват до следващата пролет.
Първите цветя, които се появяват още през януари са кокичетата около вр. Мургаш. Те са два вида. Едните растат по високите равни места около Мургаш сред редките гори от цер /планински дъб/. Те растат само под короната на дърветата, като по поляните наоколо няма нито едно кокиче. Такива едри кокичета не съм виждал в градините на хорарата.
В този дял на планината растат кокичета и в широкористните гори, които са доста по-дребни. Най-разпространени обаче са кокичетата по долините на рекичките на Големата планина, които текат към р. Елешница. Те растат на влажни сенчести места, дребни са и с леко сив цвят. Чувал съм, че точно от тези коичета правели лекарството нивалин.
След кокичетата идва алпийският минзухар. Най-едрите екземпляри от него съм виждал по понорите над с. Дупнивръх /Дружево/. Освен огромни, тези минзухари са и с най-наситения цвят от всички. Големината им в сравнение с алпийските минзутари по Витоша е все едно да сравняваш коза с яре.
По същото годишно време, но на съвсем разичнни като природа места, слънчеви, расте и кукурякът. Той не образува кукурякови поляни, а расте сам или по няколко гнезда, като в едно гнездо може да има до 5-10 кукуряка.
След стопяването на снега идва ред на жътия минзухар. Той расте по поляните и в началото на пролетта, докато тревата още е ниска, по тях тогава преобладава жълтият цвят. Предпочита ниските била на планините, където има много слънце.
Има обаче един минзухар на ивици, връх на красотата. Той е на бели и синьо-лилави ивици, успоредни на листчето на цвета му, между които има черни линии. Това е едно от най-красивите планински цветя. Най-много го има над с. Абланаца, това над с. Батулия. Има го обаче и покрай стария път от с. Лакатник за Губислав. Този минзухар образува цветни поляни, а сред тях има и гнезда с албиноси – бели като сняг цветчета. Прекрасно цвете !
Цветята спазват някакъв ред. Едни цъфтят, прецъфтяват, освобождават място за красотата на други. При хората е друго. Цитирам един изрод /б.м. Путин/ който е цъфнал от тридесетина години и който подизродите по света /цитирам само Мунчо/ го оподобяват на цвете с цъфтеж, който става все по-красив.
По билата на Големата планина има едно цвете, което е наричано Коте., но и още Косматка. То цъфти на два етапа. Първо пуска едни меки дълги игли, подобни на космите по муцуната на котката, които пазят от студ следващият същински цвят. Той е лилавосин. Листенцата на този цвят имат съвсем нежни космици, явно да го пазят от студа. Това цвете расте на определени ливади, като ги заема целите, а в страни от тях нито едно коте няма.
Успредно с котето цъфти дивата иглика. Около Бовско Луково преди да избуее тревата на ливадите цъфти такава иглика. Тя е навсякъде, но така гъста и така висока, до половин метър, че е конкурира с тревата.
Планините Чепън и Въртоп пък са по природа полупустини. В тях преобладават луковичните цветя. Кото с запролети, те бързат да дадат цвят и плод, защото идва суша. Те заспиват и чакат следващата пролет. Има и цветя, които растат по скалните цепнатини или в абсолютна сянка до и под скалите. Най-красиви са цветяа, които имат корени в някоя дупка на камък тип варовик. Покзават се, цъфват, дават плодове и се прибират в дупката си.
Едно много интересно цевте съм виждал по тези места. Стръкчето е обвито в зелени люспи като на крокодил. Последните люспи горе се отварят когато времето е подходящо и се показва едно жълто цветче. Цвете, което наподобява минимизиран змей.
Най-красивите цветя, които са и най-на нагъсто, някои с височина на човек, растат по големите понори до х. Петрохан. Доста усилия трялва да положи тревата, за да се издигне над тях. То са поляни с различни видове минзухари, високи цветя, магарешки бодил, който също цъфти красивао и стотици други. Преоблдава обаче жълтият цвят. Ако се посещещават понорите преди да е порастнала тревата, придвижването е трудно заради тези цветя. Те боядисват и дрехите. Моето обяснени защо са така силни е свързано с височината на хумусния слой в понорите, не санмитри, а 2-3 и повече метри. Тук са били пасищата с най-силната трева за овцете. Отклонението на водата от посоката й от юг на север за вода да пиене до големите градове и за енергийна отработка във ВЕЦ Петрохан и ВЕЦ Бързия нанесе голяма вреда на този природен рай. Тук е най-голямата конценрация и на сърни. Нормална картина е сред една цветна поляна да има скелет на крава, изядена от вълците. Разбира се без рога, изрязани от ловите за дръжки на коси или ножове....
Стахотни цветя има по безлестните скатове на билата между селата Губислав и Гара Лакатник. Там картината обаче стана тъжна. Нечия простащка ръка запомна да пали старите треви, за да излизат нови, свежи, за животните. Мравуняците загинаха, а както е известно, мравките имат мравчи градове, наричани бабунеци - една поляна цялата в мравуняци. Сега тези мравуняци стърчат покрити с трева, което означава, че мравките са измрели, изгорели са. Изгорели са обаче и змиите, костенуркике и други видове, които живееха тук сред цветятта, разнасяха семената им или се хранеха с тях.
Да не завършвам постнига си обаче тъжно, ще прибая нещо оптимистимно:
Химнословниките и псалмословнки на Радев – Четворицата идеолози: Слави Василев/Ружа Райчева/Иво Христов/Антон Кутев, казват, че Радев всичките проблеми ще рещи. Не вярвам на това тяхно твърдение, по скоро бих повярвал на една членка от Четворицата, името й няма да осветлявам. Ако тя напише статия, в която анализира качествата на амириканските превръзки - дишащи, които абсорбират интимната миризма и социологически да докаже по-добри ли са те или не от китайските, на което е вменнено, че са абсолютно сигурни срещу протичане и миризми, това за мен би било единственото твърдение на Четворицата, което ще възприема сериозно.
Чувставм се компетентен по цветята в дивата природа около София и затова написах този постинг, но се възползвах от случая да дам идея на Чеворицата да напише и тя нещо, което прави смисъл, като противовес на оралните й изяви от медиите.
