С посвещение на Гълъбчетата и пожелание да посетят този планински рай:

                    ОЩЕ ЕДИН ПРЕКРАСЕН МАРШРУТ ПО МАЛАТА ПЛАНИНА

    Този маршрут започва от с. Кътина. Продължава се по шосето след площада и при първото отклонение в дясно, където има табела Горски дом, се поема в тази посока. На края на пътя има мутробарок, до който при сухо време достигат автомобили. По този път има оброк, потрошен от народните отмъстители след Деветото. Кръстът му е от вида, поставян на гроб на жена. Хората са залепили парчетата от обезобразения кръст с теракол. Тук наблизо има още един такъв кръст, добре че народните отмъстители и на него са са му .... майкята. От мястото на мутробарока е започвал един от четирите подстъпа от с. Кътина към мегакомплекса от махали Церецел.

    Извън темата да вмъкна, че потрошители на такива паметници има и след Деветото, цитирам Другарят трендафиЛ от с. Кремене, полковник от ДС, баща на патриарх Наско, завеждал кампанията по унищожаването на мюсюлманските паметници по селата в Горна Арда. А покрай тях съсипал и тракийските гробища до с. Попрелка, че и паметника на гроба на помакинчето Руфинка. Светът ще свърши, идиотите – не!!!

    Някогашният път за стоката, извеждана през лтото в планината се е запазил като пътека, но природата тук е доста променена. Изсечена е церовата гора в близост до селото и е подменена с такава от черен бор. А сред гората – пътеки от кросовите мотори или АТВ-тата на трифоноворадевите простаци, за които това е изява в живота им. Вода за стоката – никъде. Пътеката обаче е много красива, защото движи по било на рид. От двете й страни има долини, в дясната от които тече една от четирите рекички, обединяващи се в р. Кътинска.

    При достигане на отклонението на рида от Малата планина започва оригинална церова гора и природата става прекрасна. Церът е планински дъб. Той не е голям като дъбовете в полето, но пък е два вида, летен и зимен. Зимният е нисък, листата му остават и служат за храна на животните при дълбок сняг. Природата си знае работата.

    Пътят продължава по рида, който е сравнително висок, но видимост има само към долината на реката и отсреща към друг един рид, засят на петна с борове. Достига се до заслон на ловците-пиянища /или пък пиянищата-ловци/. Следва разклон в ляво с път за ловни джипове, който преминава през бившето военно поделение Доброславци. За него ще пиша отделен постинг, като ще опиша точно постановката „Куркапан”, в която са попадали туристи там. Продължава се по стръмния път нагоре. Природата става все по-красива, а пътят следва най-високата част на билото на рида. Има прекрасни полянки и изгред към Софийското поле, Витоша, Рила, а също и към по-високия рид на планината Косматица, който скрива махалите Церецел. Много е красиво. След още един ловен заслон следва път вляво за с Балша. Продълава се напред през райска красота до пасищата някога на селата Свидня, Дреново и тези в южната яка на Малата плнина – Голяновци, Доброславци, Драговищица.

    При достигане на седловината, където пътят се разделя към селата Балша, Свидня, Чибаовци и Своге се избира желаната дестинация. Всичките тези продължания са красиви, на мен любимото ми разклонение е това към църквата на с. Церецел, от която се спускам отново в Кътина.

    Приятна разходка из този планински рай!

назад. Гълъбчетата освен, че не са ходили по този маршрут, няма данни да са били в обхвата на тази клетка и в двата най-посещавани манастира тук, "Св. 40 мъченици" над Доброславци и "Св. Теодор Стратилат над с. Балша.
Къде ходят тия хора, просто не мога да си представя. Към такива красоти ги насочвам...