С посвещенье на много закалената в битки Тройца:  ВВ1951/Радостиналасса/Джани и на Новотройцата: Слави Василев/Ружа Райчева/Антон Кутев с пожелание да опознаят тази дивна красота – „За душата – шир, възторзи живи, за поета вдъхновенья редки”.

                      ЕДИН ПРЕЛЕСТЕН ПРЕХОД ПО МАЛАТА ПЛАНИНА

   Малата планина, подобно на Родопа, е планина, създадена от Господа да бъде обитавана от хора. Като човек, чиято първа среща с тази планина е била преди около 60 години и която я посещавам често твърдя, че това е наистина така. Ще приложа и едно стихотворение за тази планина от Вазов:

В МАЛАТА ПЛАНИНА^*

 Иван Вазов

 За очите - красни, дивни гледки,
за душата - шир, възторзи живи,
за поета - вдъхновенья редки
имате, чукари горделиви.

Хубави сте! За сърце наслада -
вред, де поглед падне, де крак стъпи;
спорни с сенки, с извори, с отрада -
само за орача вий сте скъпи.

За браздица нямате вий место,
труд упорен ялов тук остая,
глад и нужди вам са гости често:
нищета - сред пазвите на рая! 

И човекът, дрипав, твар нещастна,
роб на мъки и на мрак вековни,
туря пятно в таз картина красна,
фърля скръб в предела тоз чаровни!

    Преходът, който ще опиша днес започва от Доброславския манастир „Св. 40 мъченици”. Манастирът е обновен, има обилен осветен извор. Поради възможността да вече бъде посещаван с автомобили, там идват доста хора. Поляната пред манастира може да побере към хиляда наслаждаващи се на природната красота и барбекюкчии. Изнася се на определени дати, има и стабилни навеси в двора на манастира за стотици посетители с кухненска част към тях. Изгледът към Софийското поле, към Витоша и Рила е величав. Зад сградата на Църквата са запазени останките на праисторическата църква, разрушена от турците.

   Стар път, вече променен в обрасла пътека води до следващия близък манастир тук, Балшанският „Св. Теодор Стратилат”. И той бе възобновен, има път до него, но останаха недовършени работи, макар ремонтът му да продлъжи наз 30 години. Проблемът на този манастир е липсата на вода. До подмяната на гората над манастира от церова с борова все пак вода е имало, сега в региона на манастира никаква /!!!/ вода няма. Ако се посещава този манастир с кола е добре да се закарат на монасите няколко туби по десетина лт. минерална вода и хляб за двете грамадни кучета. Те са много стращшни на вид, но са навикнали с хората и чакат нещо за тях. Видимостта от този манастир е още по-добра отколкото от манастира  „Св. 40 мъченици” под него.

   Прастар път започва от манастира към планината, който е свързвал мегамахалите Церецел със Софийското поле. Пътят е за товарни, волски каруци, но сега е пригоден и за джипове. Като се излезе от боровата гора се навлиза в церовата гора, която е била основната за този регион. След Деветото й е.... майкята за подпори в мините. По северните скатове обаче има и букова и габрова гора. Преходът от новата соцгора с черния бор към тази с естествената, насадена от Бог гора, церовата, е забележителен. Аз специално се чувствам съвсем друг когато навлеза в тази гора, характерна за Малата планина, в която се крият и живеят всички диви животни. А в боровата – само вълци и свИни.

    Пътят достига билото на рид, прекрасен. Ливадите по него не са много, но хората тук, както и по Триградско са копали дупки и трапове, в които да се събира вода за животните и те да остават по-продължително време в планината. Някои от тези дупки са се самозапълнили, някои са още действащи, пълни са с черна в точния смисъл на думата - вода, боядисана от дъбовата шума. Стъпки на животните покрай тези дупки говорят, че те се ползват. Тук е пълно с диви свини.

   По билото на планината преминава път на военните от поделението над с. Доброславци. Това поделение хората наричаха Летището, но там могат да кацат само хеликоптери. Площта на летището е няколко кв. км, наскоро го купи мутра и сега вади скрап от него.

    Сред като достигне билото на рида, пътят става много красив. От ляво гората е церова, от дясно – букова. Тук и там има вода, но много оскъдно. Полянките обаче ми приличат на място, където човек, пък и животните, спират да си вемат дъх извън горската сянка.

   Пътят излиза на поляните, където някога хората от яката на Малата планина са извеждали стоката си. Малата планина има тук превал, от който долината на ляво води към с. Голяновци, а на дясно към Искрецката река. Ливадите са огромни. Този регион е принадежал към с. Свидня, днес преселено долу на Искрецката река. От това село произлича рода на соцсупермена Иван Славков, тук има вила и активникът на ДС Емил Иванов, кмет на Своге и основател на десетина партии до сега. На последната забравих името. С нея той отново стана кмет.  Името не пхравеше смвисъл и ми звучеше като Много голЕм к*р или Ела ме рИтни.

    Над този приказен превал има един гол заоблен невисок чал, от който се разкриват дивни гледки наоколо към Малкия, Средния и Големия Понор, към трите Ком-а, към Рила, Витоша, Балкана, Руй. Един по-нисък, но достоен съперник на вр. Голата ГлАва. Мисля си, ако някога някъде по планината стане беля с мен, на такова място да е...

    Прехдът може да бъде продължен в посока към с. Дреново. От другата страна на рида, на който е селото има църква и уникални оброчни кръстове от твърда скала., като тези в църквата на с. Брезе и на махала Бърдо. Освен тези три кръста има още поне 10 такива наоколо, има и останала манастирска ограда от ХІV век, а насреща са оброците над с. Завидовци, където има останки от тракийско свитилище. Там днес е гробището на селото, местността е фантастична. Наблизо има и византийска крепост, приватизирана от охранители. Върхът с крепостта е издупчен от иманяри като швейцарско сирене.

    На път за с. Дреново се минава през с. Чибаовци, като се върви по планината над него. Според мен там има тракийски кромлехи, каквито има при с. Главанак в Родопите. Тук обаче са по-скомни. След Чибаовци се слиза на едно плато, където е с. Дръмша, а срещу него – ракетната база. Следва Дреново, а след него е с. Раниславци, от където се взема автобус до София.

    Маршрутът е връх на красотата. Не мога да цитирам всичките красоти, отбелязвам само, че ако този преход се извърши през май, върви се само през цветни поляни в жълто.

   Горещо препоръчвам тази разходка. Тя е за интелигентни хора, не става за трифоноворадевата ппостащина или тази, която сега ще управлява страната 4 години, както се заканва новата душеприказчичка на Радев, Ружа Райчева, дъщеря на олигарха Андей Райчев с капитал 55000000 евро. Обещавайки да скондапца олигархията, да я видим я, като наследница на тези милиони, какво ще направи с олигарха Андрей Райчев. Тя вместе с Радев, Донев, Стоянов, Каракачанът, Костадинов, Асенката и др, на олигарсите  мамето им че поебне. Аз вервам в нея и сподвижниките й. Те знаят как и могат!