ПЛАНИНАТА ЧЕПЪН – ЦАРСТВО НА ЛУКОВИЧНИТЕ ЦВЕТЯ
Тази прекрасна планина е съвсем близо до София. Тя е част от Малата планина. Започва от седловината над с. Бучин проход, наричана Гробът. Питал съм за този гроб, търсил съм го, гроб няма и никой не знае от къде идва това наименование на седловината. Веригата на планината продължава на запад между река Нишава на север и една по-малка планина на юг, наричана Въртоп, след оято следва огромно поле с въртопи, достигащо чак до с. Алдомировци. Това е една голяма заравненост, характерна с върторите по нея, изворите тук и там и блатата, които са природни феномени. Цитирам Драгоманското блато, Алдомировското блато и блатото при с. Безден. Планината е карстова, водата „пропада” и извира на определени места, на някои от тях във вертикални извори в самите блата, каквито са тези под Годеч. Такава е панината Видлич в Царибродско, където има същите блата, наричани езера и карстови извори, от които черпят вода населените места. Цитирам два обилни карстови извора, този под седловината Гроба и обилният извор, досущ като него, до с. Протопопинци в Западните покайнини. Карстът понася своите шеги.
Тази природна даденост определя флората и фауната по планината Чепън. И растенията и хората се съобразяват с н. в. Водата, която през лятото я има само на определни места. Цветята са приспособени да се възползват от пролетната влага, да дадат цвят и плод дкато е влажно, после заспиват до седващата пролет. За времето на съня те разчитат на храната в луковицата си както мечката по време на миния си сън разчита на енергията от натрупаната преди съня й мас.
Флората в планитата Чепън е специфична, тя следва стриктно времето през годишните времена. Давам за пример луковичните цветя, които бързат да дадат цвят и плод преди да са покрити от тревата. Още много пролетни цветя седват този ритъм за да се включат във времето, което разрешава възпроизвеждането им – цъвтеж, семена, сън в изчакване на влага, слънце и топлина. Има и ного видове нелуковичмни цветя, едно от които е т. н. Коте. Това е едно прекрасно цвете с лилаво-син цвят на листцата на цвета му. Понеже бърза да изпревари тревата, то е и студоустойчиво и по него има неща като микровлакна, които го пазят от студа както вълната овцата. През пролетта тук преобладава жълтият цвят. С напредване на затоплянето идва времето на тревата, която избуява бързо поради акумулиранатаа в почвата влага и покрива цветята. Това е времето, когато в планита се извеждат овчете. За кравите „удобства” няма, защото тяк няма достатъчно вода да тях и редки гори, където да се крият на тянка и да се пазят от мухите.
Овцете са били поминъкът на хората тук, вероятно това е примината по билото и заравненостите горе по високото на планината да няма гора. Изсечена е била в миналото и превърната в пасища. Пасищата са огромни. Те запомват още преди седовината Гроба, от двете страни на която е село Въртоп-изток и Въртоп-запад. Под седовината има обилен карстов извор, с вода от който се захранва с. Въртоп-запад, дугото сео е обезлюдено. Докато на изток от седловината пасищата са ограничени от гора, на запад те нямат край. Впрочем имат, чак клед превала Прекръсте, след който започва гора. Овцете са били извеждани тук до към м. юли, след който вода да жинотните повече тяма и те са били премествани в по-ниското от двете страни на Чепън, по Годечко от север ипо Цръклевско от юг. Там по въртопите между селата Безден и Мало Малово пашите нямат край. Има и вода по бавнотечащите поточета, а когато и те пресъхнат има доста блата, някои големи.
Во тук говорех предимно за цветя, има ги много, но най-голямата гъстота на цветя на кв. менър е тази по-високо от Чепън, в Големите понори до Петррохан. Всички възможни пранински цветя имат там поляни с тях.
Прекрасен за пролетта маршрут по Чепън е този от седловината Гроба до седловината Прекръсте. След селото Въртоп-запад пътят продължава почти по билото на Чепън. Вода по целия път няма. Преди имаше талелки с указател до извор, вече и тя ги няма. Първата забележитевност е манастирът над с. Мало Малово. Той е изоставен. Забележителн е каменният му кръст тип слънце пред него. Скалата не е тукашна, поръчан и донесен е от някъде, без всяко съмнение, изработен е бил в с. Гинци. Иваше и един червен каменорезбен оброчен кръст над манастира, който идиоти извадиха и сложиха на пъта на камионите. Потрошен, той се превърна в инертен матириал за пътя, което бе сторено и гробниее паметници на тъмрашлии.
По тази ппанина няма вода, поради което няма и села по нея, а само по местата около нея, където има карствои извори. Растителността навсякъде е временна, това важи и за скалните мъхове и цветя. По скалните цепнатини растат цветя, които задържат вода в себе си, а когато тази вода свърш, те заспиват до следващия дъжд, както родопскят силивряк. Срещат се отделни камъни или скали по ливадите. Те имат дупки в тях, а от тези дупки се подават различни цветя.
Пътят е доста дълъг. Най-високият връх е Петров кръст над Драгоман. На него има оброк на името на Све. Петър. Н този оброк на Петровден се изнася. Понеже там няма вода тя се изкачва предварително предния ден. Народните отмъстители сбед Деветото са стеляли по кръста и са го обезобразили. Този връх обаче остава скрит доста дълго време, защото преди него има още един доста исок връх извит връх, който го скрива. Човек си мисли, че този дъръг 7 часов маршрут е в края си, а се оказва, че сведва седловина и после още едно изкачване до Петровия кръст.
Най- близкото населено място е с. Прекръсте, а до Драгован се слиза по римки път, изсечен в веката карстоа скала. Ако остава време, наблизо и Дргоманското блато, в което се събира водата от масива на вр. Чепън, достигаща го по подземен път.
Приятно пътувне сред тези красоти.
Препоръчвам ги на г/Тодоров, който има джип и на г/жа Тенева, която е петимна някой да я поразхди сред подобни красоти. Те двамата – Гълъбчетата, имат и пресечна точка – безрубежнонеобятната им любов към Путин.
