РАЗХОДКИ ПО ЗАПАДНИЯ БАЛКАН – 6

     Разходките, които този път предлагам ще започват от изходни точки в България и в Западните покрайнини по пътища и пътеки, дори и без пътеки, защото вече се заличиха. Те отвеждат до най-високата част на Западния Балкан, билото му, включващо отсекът  между превалите, свързващи  селата Мартиново /Топли дол и следващият в западна посока, Кози превал, свързвал някога /преди 1919 г./ селата Горни Лом/Църни връх. Да се придвижва човек по това било, което е огромно като площ, високо 2000 м. и наподобява някои била на Рила, цитирам Чалтъка и това между хижите Грънчар и Рибни езера, е велико преживяване. До достигане на вр. Миджур се преодоляват няколко по-скромни като мощ чала. Пред погледа от вр. Миджур прегради няма, вижда се дори Витоша. Да се бе качил Дядо Вазов и там, освен на Ком!  Малцина обаче гледайки от платото на Витоша към Балкана знаят кои са личите върхове на запад, които се виждат, тепето Копрен – 1 и чалът, доста по-висок зад него, Миджур.

    Маршрутът следва билото, преминава през някогашно пасище, огромно, и с лек наклон се изкачва нагоре. В ляво са изворите на две реки, Темщица и Тимок, в дясно извират реките Огоста и Лом. Специално отбелязвам красотата и страхотията на горната част на долината на р. Огоста над с. Превала. За съжаление до сега няма представен проект за екопътека, която да бъде финансирана  от ЕФРР, както напр. се случи с пътеката от Згориград  до водопада Боров камик над Враца. Но пък поради тази причина страховитата долина е опазена от човешко вмешателство до сега, дивотията и животинският свят са съхранени напълно. С изключение на дивите кози, разстреляни от ловците със снайперови карабини.

   Започвам с изходите кам тази дивна част на планината от с. Топли дол. Самото село е бисер сред природата. Намира се между рида Бабин зуб и платото, зад което е долината на р. Дойкинска. Едно от огромните пасища на Балкана, днес ползвано само от кравите на едно село с няколко жители, Гостуша. Името си оси от гостоприемството на селяните.

     От с. Топли дол е имало сериозен път, коато вие през ливадите, за не е много стръмен и е бил ползван от селяните за да достигнат със стоката си до алпийските пасища в страни от превала, зад който е с. Мартиново. Това е един мек превал, заоблен, тревист, заобиколен от два високи чала, и те пасища - Голямата чука и Попмартиновата чука.    

     Още преди превала започват пасища във вододайната зона на р. Темщица, а горе в двете посоки от превала те като да нямат край. Като се замисля обаче, имат – на изток до Петрохан и на запад до вр. Острата чука, от която се отделя ридът-резерват Чупрене. Този  път от с. Топли дол може да се ползва, но той е много обрасъл и се губи под тревата. Макар и трудно, може да се достигне до превала, който цитирах. Аз успях да премина този участък. Сторих това само веднаж, но си изпокъсах дрехите. Върнах се по римския път от вр. Вражата глава до селото.

    Втори подстъп към билото на планината от тук е стратегически римски път, който минава през оградена от пасища гора над селото и излиза на огромните наклонени ливади, които досигат до вр. Миджур. Сед излизането от гората пътят се губи, има само пътеки на говедарите, които са много стръмни и достигат до билото на планината. Водата тук не е много, по пътечките може да се види къде са изворите в долчинките, където животните и стоката пият вода. Този маршрут е по-подходящ за слизане от планината, за да се спести време.

    Два спомена нахлуха в главата ми от този регион. Първят е с един говедар от с. Топли дол, който от тежката работа още от дете с животните не могъл да порастне. Две-три години по-късно той слезе от един скат на Миджур при мен, защотто ме е познал, и търси си човек, да поговори с него. За 2-3 години бе остарял поне с 10. Ето какво каза първия път:

-       Как искам да имам хубава кола като теб /б. м. Ситроен Ксантия на 20 г./, ден два да не съм зает с животните, да отида някъде с колата или да си почина от работата. Такъв ден при нас няма.

    Тук отбелязвам, че беднотията на тези наши българи в Западните покрайнини е много по жестока от тази на селяните от другата страна на Балкана, в България. При тази беднотия от Сръбска Босна тук бяха дошли работници да сегат дървета, които казваха, че в сравнение с тях, където едвам са живи от глад, тук е по-добре.

    Вторият спомен няма да помествам, защото има много тъга в него. Един дуг път...

    Най-популярния път от с.  Топли дол към билото на планината и специално към вр. Миджур е едно подържано шосе, за което не съм убеден да кажа, то подобрен римски  път ли е или такъв, строен от българските труоваци по тези земи след Освобождението. Този път осигурява най-бекият достъп от селото до алпийските пасища. Той е към 14 км. и достига до скицентъра Бабин зуб. След него към Миджур има път за граничарите, обслужащ постовете им току под билото на Балкана, построени след придаването на тези земи и  целокупното им българско население към Тройното кралство.

   Пътят от с. Топли дол до скицентъра е красив, но продължението към вр. Миджур е нещо още по-велико. Той следва рида Бабин зуб, ако напиша много огромен, и това няма да е достатъчно за мощта му. От него се разкриват скалите, наречени Бабини зуби, които са шедьоври. Към 32 са, някои приличат на кучешки зъби, други на кътници. Част от зъбите са с кариеси или почупени, под единственият здрав кучешки  зъб е хижата Бабини зуби. По този рид е минавала границата ни със Сърбия до 1919 г. Ридът слиза долу при ж. п. г. Станичане, някога и сръбска и българска гара.

   Придвижвайки се по рида, красотите следват една след друга на където и да се обърнеш. Върховете по билото, които си приличат, са три гигантски чала, един от които, с пътят под него, е Миджур. Почти под Миджур ако се погледне назад се виждат трите огромни чала от рида Бабин зуб, които погеднати долу от с. Църни връх изглеждат достигащи до небесата. 

   Току под върха има останки от граничен пост на сърбите. В този ужас през зимата те са се крили от студа и бурите между зидовете му от типа суха зидария. През които минава вятърът. Току над този пост е вр. Миджур. От юг той е наклонен, тревист, на север обаче има скални спусъци, по които падат лавини. Камъните, които те свличат със себе си са по първите тераси на лавинните им долини. Това много прилича на лавинните долини по Северния Джендем на Балкана, където билото е съвсем малко по-високо от това.

   Гледката от Миджур не може да се опише. Този връх се води най-високият в Сърбия и тук винаги има туристи. От хижата може да се заяви джип, който изкачва туристите чак на Мидрур на принчипа на нащшите дгипоме по Родопите.

   Ако се повърви малко на запад по билото на Миджур следва един малко по-нисък връх, където маркирането на границата от преди 1919 г. не е уточнено и има два варианта. Човек, не посетил тази красота няма пълна картита за величието на Балкана. Още един път казвам, защо Дядо Вазов не се е покачил тук, да напише стихо както за Ком. Този връх е още по-висок от него и по-обгеден. При ясно време от него може да се различи силуетът на вр. Амбарица /В. Левски/.

   Сега малко за селото Топли дол. То е високо почти 1000 м., но климатът тук е много благоприатен. Една огромна тераса малко над селото е била нивите и градините на хората. В селото се събират много малки рекички - основните са две – като по течението им има прекрасни места.Тук-там още има наши сънародници, много възрастни, съвсем сами, с животните си. Има много римски пътща, тесни, които водят до входа на някогашна мина за медни руди. Тук скалите са червени и са тежки, все едно желязо вдигаш. От селото покрай реката се достига до разкроненията за тези пътища по първостепенен римски път, който се ползва от махала на селото. Селото има църква и гробище до нея, циганските гробища са извън селото.

    И още нещо: за да се установят тук хора причина е римският път, заащото той е вдълбан в една отвесна скала и по него с животните си, хората са достигнали до тази райска долина. Цитирам още едно таково място, но в Понора – с. Меча полана над Своге. А по пътя за с Темска с манастира Св. Георги красотите са чудни. Преди маннастира в посока с. Топли дол има  скална порта, подобна на тази при излизане от Асеновград към Чепеларе.

   Ето и последният преход към Миджур от Западните покрайнини, този от с. Църни връх.

   Под селото имаше водопад на р. Тимок от типа на Триглавският  под х. Тъжа, наричан Разцепеният. Разбиха го за да ползват водата му за мини ВЕЦ. Такава природна красота бе, остана само беседката. Твърди се, че проектъ бил даден да го ралоти кумът на Вучич. Разбиха природата, нищо не направиха и си заминаха. На тази природна красотар ,ваяна милиони години, простащината й еба майкята. Пътувайки вече от там не спирам, все едно близък мой човек там е бил убит от айдуци. До водопада имаше голяма поляна, сега с нахвърляни по нея отсечени дървета. Ужасяваща простащина, съсипваща всичко красиво. Като трифоноворадевата у нас, която бе възприета като норма за живот...

   Село Църни връх малко се замогна заради собите под наем за скиорите. Тук въпреки това е страшна беднотия. Причана за това е и  липсата на сняг, поради която все по-малко скиори посещават базата Бабин зуб и хората, разчитащи на този бизнес губят инвестираното в тази област.

   Над с. Църни връх извира р. Тимок. По долината й има същият път, какъвто има от с. Топли дол към превала към сс Мартиново. Тази долина е по-тясна, буките тук са суперогромни, от  едно дърво излизали  към 20 куб. м. дърва. Буковите гори се съчетават с наклонени ливади, приказно е. Пътеките са в дясно по мекия скат на Бабини зуби, от запад скатът е страхотевица.  Освен птици, не виждам друго животно да може да слезе или да се изкачи по него. Пътеките вече ги няма, но още може да се върви, а няма и опастност от загубване. Трудно е обаче, чак към билото става по-леко. Достига се превал, Козият, който е свързвал селата Църни връх и Горни Лом. Този превал е един от най-красивите на Балкана. Той е една широка поляна, на запад от която се изшилва вр.  Острата чука, а от изток  Миджур спуска едното си крило. Жестока красота !!! Това е и началото на резервата Чупрене, станал известен като любимото място на Жоро Ловеца /президента Първанов/, който тук ловувал и изебал всичките тукашни курви в лованата резиденця, Стакевци.

   Преалът вече не се ползва от животновъдите. Но запад той е обрасъл с пълзящи къпини и не се виждат добре камъните, върху които се стъпва. На изток е добре, защото там слизат туристи и чистят къпините.

   Да се достигне билото на Миджур от кам нашата страна, е възможно само от с. Горни Лом. По пътя има и хижа. Пътят е много стръмен, има арстов извор, началото на р. Лом. Не мога да говоря тук за красота в сравнение с тази от другата страна на Балкана. Страхотиите са в ляво на пътя, който вие по ската и достига Козият ппевал. Виждат се къщи и то хубави, като спуснати с хеликоптер сред райско уширение на рекичка, сизаща от рида, но как се отива до тях, не ми е ясно.  Трудно е да се изкачи Миджур от тук, денивилацията е много голяма, пътят е мек, което изтощава допънително. Сега се пътува свободно до Западните покрайнини и от там са красивите преходи.

    Приятен път на тези, каито обичат природата. Интерес към нея могат да имат Хората, а не тези, които загатнах, рожба на простащината. Те са на светлинни години като интелект след Хората с ценностна система, в Путландия наричани недочеловеци. Доста пъти съм бил тук, такиви до сега по този отсек на планината не съм срещАл....

   

Объркал си се, бае Коста. По западния балкон си се разхождал и си съчинявал.

Аз изкарах ускорен двудневен курс на Центъра за Западния Балкан и така придобих много фундаментални познания за него. Наистина, там не съм и стъпвал, фанахте ме...
Ама го запазете в строга тайна....