Посвещението-предожение - в края на постинга!

     ЕДИН ОТ НАЙ-ОБГЛЕДНИТЕ ВЪРХОВЕ В ИЗТОЧНИ РОДОПИ – БЕЗДЮВЕН /БЕЗДИВЕН/

   Източните Родопи притежават голяма красота, но я разкриват само пред най-добрите и подготвени хора,  посещаващи този дивен край. Защото той  не е само регион за туризъм, а история, борба между етноси и вери до днес.

  Връх Бездювен е в дела на Източните Родопи, наричан от местните хора Ненковска планина. В яката на тази планина е с. Ненково, преименовано така след 1989 г. Не помня старото му име, но новото произлиза от махалата горе на едно плато над селото, тази с двете ненки. Погеднати тези две скални образувания от тракийското светилище Безгинлер, те прилилачат точно на това. Само където едната е малко по-малка от другата. И още една разлика – едната ненка има пещери по отвесната си страна, където до днес се подвизават имаянри, а другата няма пещери на отвесната си скала. Красотата на това място – високата част на Ненковската планина е смайнащо. От високата й част се виждат три много големи тракийски светилища, а по всяка долина има скали, върху които траките са се сезирали и стъргали с кремъците си. Тук има и терасовидни тракийски светилища и такива с вдълбани в скалите пресечени пирамиди, наричан долапчета.

   Най-голямата красота обаче се разкива от вр. Бездювен, малко по-висок от останалите покрай него. От него се разкрива и страховитостта на разрушената крепост Патмос, която от тук се вижда от към скалните игли, съединени една към друга със зид и така превърнати в горната си част в крепостна сена. Крепостта Устра е градена от същите майстори.

   Да се погледне обаче вр. Бездювен от с. Русалско, когато цъвти люляка или от светилището западно от махала Безгинлер е вдъхновение.

   Връх Бездювен воже да бъде  достигнат по четири маршрута, три от които са леки, четвъртият е за познаващи планината тук.

   Първият от подстъпите е махала Тиква на брега на р. Боровица. В нея се влива доста голяма като дебит рекичка, извираща близо под вр. Бездювен. По долината й преминава римски път, който на места е запазен в оригинал. Има обаче участъци от него, затрупани със земни маси, свлекли се от десния му бряг. По този път се достига до уширение на рекичката, кътче от рая, което е било мерата, пасището на хората, живмяли там до 1989 г. Рекичката вие през това равно място, вие и римският път. В страни от поляната, на най-неудобните места, са къщите на хората, малки каменни крепости, за да се запази плодородната земя. След изоставянето им в момента, когато мюсюлманите в България спонтанно решиха да си върнат бащините имена, те  постепенно се скриват зад подраста и настъпващата в минидворчетата им гора. Тук римският път се губи, но в посока с. Русалско, нагоре в ляво им много пътеки, всичките водят натам. Достига се по някоя от тях до превал, от който се вижда с. Русалско и вр. Бездювен. Родопските превали са все красиви, красотите им обаче са различни. В ляво малко под рида има път, който води в посока към с. Дойранци. Той заобикаля вр. Бездювен, като до върха има пътека. Върхът не е висок, само 1000 м, но е труден за достигане, защото има скали и свличаща се пръст. Нищо опасно обаче няма. Какво се вижда от него, който е бил там знае – красота, наситена със скални,  тракийски светилища, крепост. И землището на с. Русалско с църквата в центъра му...

  Вторият от  подстъпите се осъществява от с. Ненково. Пътува се до с. Дойрнаци, като се преминава през много красиви места. Когато ридът се издигне почти до най-високата си точка се появява оригнална тракова пътека, изсечена в скалите, със стъпала, по която траките са обслужвали огромното си светилище там. От с. Дойранци се разкрива фантастична гледка. Сравнително близо е крепостта Патмос, наистина забележителност. От нея се вижда яз. Кърджали, долината на р. Арда в поока към изворите й, една от най-големите морени в България с форма на сърце. В Рила, в Пирин, в Балкана, и там има морени, но в Родопите те са най-големи. А най-голямата морена в България е тази при вр. Гюмюрджински Снежник. Не мога да намеря подходящата степен за да опиша големината й. От върха долу до Гюмюрджинското езеро, камък върху камък, държащи се на магия. Един лек земетръс и всичкото това тръгва надолу.

   По пътя към Бездювен се преминава през махала с двама братя, турци, в долина с малко вода, но пък извори. От там нагоре се поема по прастар път за с. Русалско, който достига точката, от която се тръгва към вр. Бездювен.

   Третият от подстъпите, най-лекият, е от с. Русалско. Ползва се старият път за с. Ненково. Село Русалско е разположено в прекрасно платовидна местост. През пролетта всичко там е зелено и лилаво, от люляка. Село тук не е имало, имало е търговски център, който посли става християнско село. Има и църква. После българите го напускат, заселват се турци от съседните махали. Тук цари, или пък броди някакъв дух от древността, който ми въздейства когато съм тук и не съм на себе си.

   Пътят към с. Ненково преминава през една платовидна местност, заградена от едната страна с планини, а от другата с долина на река, спускаща се към р. Арда. Платото се заформя в рид, идащ от вр. Бездювен. През чудни поляни, ако се отиде през пролетта и при суша и едвам поносима жега през лятото се достига до мястото с  пътеката към върха, което вече описах.

   Четвъртият от подстъпите е труден, върви се без пътеки, но е възможно. Тръгва се от тракийското светилище над с. Ненково. По този  път има в ляво малко тракийско свегилище, Калпаккая, което се вижда от римския път на другия скат на реката. Този път извежда между две огромни светилища, по средата на които има изоставена махала, ползвана временно през лятото. От нея се тръгва в ляво и се достига до тракийско светилище с огромна скала, така изстъргана от траките, че наподобява профил на човешка глава. В дясно от тази глава има жертвени скали, а след нея – много „долапчета”. Интересно е запознаването с това светилище, но сега ще опиша само каке се стига до вр. Бездювен. Той стърчи насреща, могъщ, величествен, като до нето достигат някогашните ливади на хората от тази негова страна. Има и редки гори, пътеки никакви, но достигането е напълно нъзможно при това лез никакви проблеми. Връщането може да стане по три начина, които описах в ппедните три прехода. Ако базата е в. Русалско – там, ако се тръгне през Дойранци има тракийски светирища и други красоти, ако се тръгне към Тиква махала има прекрасна долина с оригинален римски  път в нея.

 

    А сега извън темата:

    Този постинг написах срециално като идея към три блогъра, дано да я възприемат  – Ив69, Джани и Венцивалери, които да заведат г/жа Радостиналасса по всички тези три маршрута на разходка до дивния връх Бздювен. Това правя, защото считам жените за вечната женственот, която ни възвисява, а без всякакво съмнение Госпожата е точно такава. Справката от клетката на мобилния операторо при с. Дъждовница показа, че тя не е била там никога. Затова предлатам:

   Всеки от тримата предложени от мен блотъри – подчертавам, че между тях се чувства много силна вътрешно-идейна спойка - да проучи един от маршрутите, да се убеди че наблизо няма мечка и да разходи госпожата по него. Чувал съм, че тия, дето ходят по планините от досега с них поумневат. Не, че тия четирите има нужда, но да посетят светилища и красоти, за които не са и чували, си е нещо. Като чуят после, Патмос или пък Русалско, това за тях ще са живи понятия и ще им се присака да отидат там отново.

Обаче нито изброените червени чукундури са господа, нито радостина колхозная е госпожа. Тези мерзки отпадъци не могат да се причислят даже към животинското царство. Става въпрос за някакви растения - плевели!