СПОМЕНИ ОТ СЕЛО ТРИ МОГИЛИ ОТ 1965/66 г.

   Това село е към Пловдивска област, близо е до тракийското светилище Белинташ. Доста различно бе то през далечната 1965 година. Шестдесет години е приблизително продължителността на един човешки живот...

   Селото е турско. Разположението на билото, където то образува три могили и поради това е носело името Ючтепе /Три могили/. След 1989 г. името му се променя на Три мотили, турското наименование е преведено на български. Мястото на това село считам за част от рая на земята. То се пада в Източни Родопи, защото двете реки покрай рида, на билото на който е селото, Хамбардере и Саръярдере, се вливат в р. Арда. Такава красота е рядкост за Родопите, още повече за Източните, чиято красота те разкриват само пред образованите си посетители.

   За да се достигне до това село се пътува от Асеновград по шосето за Кърджали. От с. Червен се поема нагоре и нависоко към планината. В с. Орешец има скала, от която по времето на Ахмед ага Тъмрашлията са били хвърляни изнасилвачите. Следва разклонение за с. Добростан и х. Марциганица. Горе от билото на рида в ляво се виждат Орловите скали, в дясно има разклон за с. Мостово /Еркюпрю/, помашко село. Над него е християнското светилище КръстОвръх.

   Достига се превал с махала малко под него, Врата. От превала, наричан още Прозорец,  се виждат Родопите на север и на юг, но и Тракийската низина с гр. Пловдив, че и Централната част на Балкана. Фантостично ?!!!  Пътят се придвижва по билото на рид, в дясно на отклонение от което е таракийското светилище Белинташ.  На скат от светилището е махалата Чоторова. Това място не мога да опиша колко е красиво, защото не ми достигат степените – красиво, по-красиво, най-красиво, е...о си майкята. От  последната степен нагоре започва красотата на мястото на това помашко село.

   След Чоторова махала пътят, подобрен римски път, започва да се изкачва и достига Тополовският проход, наричан Инката. Инкая турците наричат огромна скала, която има  пещера в основата си. По тези скали някога са се сезирали траките, живяли тук преди хиляди години. Голяма част от тях те са пригодили за скални гробници, други – само за светилища. Подчертавам, страховити !!!. Инки тук – бол. Римски път, много важен, идва от с. Тополово, преминава през прохода Инката, наричан и Арпагидик /Ръжен проход/ и по рида над р. Хамбардере достига Смолян. От едната страна на Инката извира река Сушица, премиаваща под с. Югово и се влива в Чепеларската река. Долината на тази река, над която е естестеният земен мост /Еркюпрю/ е чудо на природата, макар от високото тя да наподобява пясъчна пустиня. Пясъците са ппевърнати от помаците в градини за зеленчуци. От другата сттрана на рида пък са им ливадите. По рида към Смолян се вижда първият връх, Къзкая /Момина скала/ защото прилича на забулено момиче. В тази посока се виши огромната скала Караджакая, зад която се крие християнското светилище Кръстовръх. Това християнско светилище и недалеч от него мюсюлманското Ениханбаба са били уважавани от двете религии до изверването, започнало през 1975 г, когато от ДС взривиха това на Ениханбаба. В ляво се издига друг великан, вр. Кокез /Билка/ сега наречен Бор. А какво се открива след превала Инката:

   В дясно е долината на р. Хамбардере - фантастична, над нея се издига вр. Къзкая, но съвсем  различен от тази страна.

   Пътят седва билото между реките Саръярдере, която извира изпод вр. Кокез и Хамбардере, извираща изпод вр. Чиляка. Спирампсе на името на върха, който вестните наричат Чиляка. Името му обаче е било Чилкая, което означава връх с  глухари /диви петли/ по него. Днес тези диви петли са в гората над с. Давидково. Пеят, та се късат, защото дивата кокошка отива при най-ангелограсния глухар.

    Първите две села след Инката, Бор и Извор, са помашки.  Природата им е божествено красива.

   Долината на Саръярдере е широка, заобиколена от чудновати скали, между които само тук и там има единични къщи, целокаменни, включително и покривите им, паподобяващи крепости. Те са така направени, за да се недосегаеми при пожари. До тях достигат само кози пътеки от римския път, който слиза към долинатаа на р. Боровица. Той достигаше до с. Кадънка, днес под язовир Боровица.

    Друг римски път от с. Три могили преминава по билото на рида и отново достига до мястото на някогашното село Кадънка, днес под язовира. Където този път започва да слиза към с. Кадънка той е запазен 100%. По това съдя, че преди 2000 години тук вече се е била настанила днешната полупустиня, защото пътят е построен върху скала. Две махали има по този път, Мумджидам, равновелика с девинската махала Чамла, връх на красотата и на архитектурата на каменните къщи-крепости. Втората махала е Явор. От нея пътят се спуска към с. Реката, на уширение на брега на р. Хамбардере, днес плаж за мечките тук.

    Специално отлелязвам, мястото на махалата Мумджидам е  одходящо за наблюдателен пункт към скалите, моделирани от траките, но и такива, които са шедьоври – Уланкая и Саръкая /Жълт камък/.

    Трети път от с. Могили слиза направо долу към долината на р. Хамбардере, където тогава имаше архипелаг от махали с по няколко къщи, че и само по една. Последните махали нагоре но течението на реката са Хамбардере и Балканмахале. Долу живеят турци, по високото – помаци. Тази долина сега принадлежи към развъдника Комисош, където бяха донесени и пуснати първите румънските мечки. Днес те са обитателите на изоставените къщи, като зимният си сън прекарват в полуподземните им обори. Никъде в Бълария нама  повече мечки на кв. км. от тук, дори над селото Горна Арда, които плашат гъбарите. Румънските мечки са по едри и силни от нашите и заживяха по техните места, принуждавайки нашите кафяви мечки да мигрират. Затова при бране на гъби станаха инциденти с тях – мечокът не допуска друго същество в региона, който той е приел за свой.

  Да се върна на селото Три могили:

  Някога от Асеновград за селото пътуваха два автобуса дневно. Един пристигаше от Три могили рано-рано, оставяйки в града учениците от селото, работници, продаващи продукцията си и др. В почти същото време от Асеновград за Три могили пътуваше друг автобус. Автобусите бяха руски, ПАЗ-ове. Освен  да преводват  пътници, тези автобуси се ползваха и за превозване на товари. Един човек от селото получава поръчка да закупи определени стоки, напр. брашно,  сол, захар и др. неща. Торбите или чувалите бяха с надпис на получателя и хората от автобуса ги сваляха на заявените места. Този автобус превозваше и пощата, и това на доброволни начала. Презп зимата с конски снегорини селяните сами чистеха пътя си, който при Инката достига 1200 м. н. в.

  В това направление живеят турци и помаци, но спорове или разправии вежду тях няма. Всеки помага на всеки, ако е в нужда. Интересното тук е, че помаците и турците не са разпределени по долини, а са съседи по села. Помаците обаче са винаги на по-високите места, до билото, а турците – до реките. В момента пред очите ми се появява картина от долината, започваща от с. ИзвОр към тази на реката Хамбарделе. Боже, какви скали!!!

   В кметсвото на Три могили има една зала, където се пали печка и вечер се събираха хората. Но не да пият, а да си разправят що са правили през деня, пееха турски песни и играеха по единимно, по двойки или в кръг, както хоро. Играчите са младите, но под зорките очи на старите. Формата на почивка на турците е различна за всяко тяхно населено място. В с. Безводно бият тъпани в някоя махала, което е покана да отидат там хора да се веселят.

   Автобусът сутрин за Три могили и автобусът идващ вечерта от с. Три могили предоставяха страхотна възможност на обичащите Родопа да посещават този отромен дял, който започва от яката на Родопте и достига до р. Чамдере /Боровица/. Тогава всичките махали бяха пълни с хора, а днес,  в сравнение с онези години те наподобяват на мезар /гробища/.  Мака турците да пазат стриктно гробищата си и да ги ограждат, дори и не приказват докато са там, ат ДС им скрошхаа кюляфа и на тях – изпратиха бригадите с чуковете н ДС да потрошат надгробните им камъни и да ги разхвърлят от гробищата. Съкщите изроди в лицето на Путин бомбардираха украинците в деня на Цветница. Светът ще свърши, изродите – не!

  Това бе един свят на хора, които се трудеха, обичаха се,  раждаха деца, при това при ужасяващо трудни природни условия. Те не тежаха на държавата, бяха й полезни. Мъжете ралотеха строителни, тежки и непрестижни ралоти, по селатаа се поизвежаше продукция, която се търсеше на пазара. Давам за пример месни и млечни произведения. Държвата имаше само полза от тези хора. Техните общини се грижеха за благоустрайството – вода, път, ток, имаше и здравни пунктове. Докато се стовари въху тях балистимната ракета наречена изверване. И на този живот, тежък като живота на каракачаните, ако не и по-тежък заради горещината и безводието, беш сложен край. Проработката бе наречена „Спонтанното желание на хората да възвърнат бащините си имена”.

   Резултатът – полупустините, резултат на труда на хората там, отново станаха пустини, целокамените къщи-кепости бяха изоставени, в тези с дълбоките обори спят мечки. Тъга и гробен лъх идва от някога населените места с хора с много деца и стока. Те бяха много и на места, при това и на които човек не може да си помисли, че е възможно да има село или махала, цитирам махалата Жълтата скала. По- диво място за обитаване не съм виждал, макар да съм походил доста по планините на България.

  Благодаря на Господ, че имах възмогността да упозная този свят от времето, когато плаината е пълна с живот и днес, когато изродите я превърнаха в мъртвило...

    Кой ще се върне да живее по тези места, където думата благоустройство е непозната и където природните удловия са много трудни. Ще цитирам само едно туро село в място, където наистина може да се живее, с. Лебед. Освен двете си естествени езара, то има още дузина малки и срудни язовири м региона си. Но там останаха само няколко възрастни семейства, които може би вече почиват от делата си, а младите хора се преселиха в Турция.

   Спомням си един престарял турчин от с. Птичар, което е било много голямо, има и ж. п. гара, който с тъга каза:

   Някога в селото ни имаше много деца, но те отидоха в Турция и от тогава селото ни заприлича на мезар /гробище/.

разполагам - разпечатка от клетката на М-тел при светилището Белинташ, тя никога не е била там. Материалине са оригинални, получих ги лично от наблюдаващият госпожата оперативен работник на Центъра. На други забележителности обаче, като мавзолеят на Ленин тя е била безбрежно необятно пъти, едвам се побират данните на електронната й страница. Като високоорганизирано същество - символ на вечната женственост, която възвисява - след запознаване с настоящото ми посвещение мисля, че она ще пожелае да се посети с трите светилища, отстоящи на по един фалос отстояние едно от друго, за които не е и чувала - тракийското Белинташ, мюсюлманското Ениханбаба и християнското Кръстовръх ато стори това в строг редп, който аз препоръчвам:
Човекът, споделящ същите мисли, както и госпожата е Товарищ Блог13. Между тях се чувства много силна вътрешна спойка и той ще я заведе там с радост. Ще наеме джип, ще се обади в най-престижния хотел в село Чоторова махала и ще отседнат там за поне за две седмици. В постинга си съм посочил кои места в региона облигатно трябва да бъдат посетени.
Ако изпълнят препоръката ми, която е много фундаментална - не твърдя, че съм по-умен от тях двамата взети заедно, за да не смачквам самочувствието им - това, което ще ги постигне след това посещение, в Центъра го наричаме "Пълна промяна".
За да са сигурни обаче за безопастността си, аз им препоръчвам и охрана в лицето на Джани. Той е с целоживотен опит в този бранш, ще се справи, защото макар и промил опастност, такава има. В района има мечки, а местните мъже са от типа "рязани карабини". Цитирам и стихотворението Трите букви, наричано още ППЗ.

Обичаш планината, ама те подозирам в замърсяване. Защото да цапаш ти е навик, вижда се от глупостите и простотиите ти в блога.

пъти по-умен от Вас. При това положение не можете да ме критикувате за глупости и простотии от моя срана. По-скромен бъдете....