ТРИ МАНАСТИРА БЛИЗО ДО ПРАВЕЦ СРЕД ПРЕКРАСНА ПРИРОДА !!!

     Прекрасна е природата на планината през пролетта -  цъфтящи плодни дървета, които спазват някакъв техен ред,   цъфтящи диви цветя, които освен техен ред, са си избрали места само за тях. След като прецъфтят започва разлистването на гората. Красотата е навсякъде. Започала с преобладаващо бял цвят, този на планинските и блатните кокичета, той преминава в жълт.

   На най-красивите й места в яката на планината, където има долчинка с извор има и манастири тук и там, духовната крепост на предците ни, благодарение на която сме се съхранили като етнос и вяра. Днес не като центрове за вяра и духовна сила, а като досег с красотата на природата и място за атракция е причина за посещенията на хората по тези свети /някога/ места.  Докосването да красотата на природата около тези свети места, както и запознаването с историята им събужда размисъл у все по-малко оставащите свестни хора и ги стреми към извисяване в ежедневието и делата им.

   Ще цитирам в този мой  постинг три манастира близо до с. Правец, като бисери в огърлица сред красивата природа на Балкана в този регион. Той наистина е тук много, много красив !

   Първият от тях е Правешкият манастир ”Свети Теодор Тирон”. Той е близо до с. Правец, не е високо в планината, но като обгледност  е нещо изключително. Има страхотна църква, блок за гости, стара къща, в която живее игуменът, и тя прекасна като архитекгура  от времето когато е била строена. Изгледът от мястото на манастира е фантастичен. Пред /под/ площадката на манастира има чудни ливади, завършващи при долината на Правешката река, вливаща се в р. Малки Искър. Насреща обаче е вдъхновението – скатът на планината, по който има изоставени махали, с петна по тях от цъфнали плодни дървета, посадени някога от напусналите ги вече хора. Сега цъфтят джанките. Прекрасна е и широколистна гора там, изпъстрена с петна от цъфнали в бяло дървета, свидителстващи за мястото на махалите на хората някога по тези места.

   Доста средства за подобрения в манастира са вложени - изградена е нова ограда, паркинг и др. Дарители са Община Правец и няколко местни фамилии, първи от които са тези на Гунински и Златеви.

   Вторият манастир от този регион е Етрополският „Света Троица”. Доста стръмно се пътува от Етрополе до него, трябва да се внимава, защото пътят е тесен и асфалтиран, летят мутри с АТВ-та. И този манастир е на прекрасно място, но му липсва изглед, какъвто има Правешкият манастир. Уникалното на този манастир е църквата му.  Градежът й, изцяло от дялани камъни, изглежда като строен не от майстори зидари, а от поети, така е красив. Този манастир е доста голям като комплекс от сгради, но процесът му на възстановяване продължава. Той не е така желан за отсядане тук за един или повече дни както Правешкият или Чекотинският.

   Третият манастир е Чекотинският „Св.Архангел Михаил”. Той е най-посещаваният от трите манастира.  По нега са извършени много възстановителни работи и подобрения в двора му. Той има аязмо, рекичка, много труд е хвърлен по него. Потокът от коли към него не секва, защото наистина има какво да се види там. И в него може да се нощува.

    Този постинг написах за да предложа разходка по трите манастира, подходяща за най-интелигентните блогъри през 2025 г, въвеждам ги по Тройци:

1.   Джани/Радостиналасса/Ив69

2.   Венцивалери1951/Максилиан/Илияганчев,

3.   КрасюГоведаров/Цефулес/Крумбелосветнатий/

   Къкъв сценарий предлагам за разходката:

   Пътува се по магистрала Хемус, има разклонение за с. Правец. В дясно е Комплекса „Шатрите” на брега на красив микроязовир. Пътят за селото преминава по стената му.

   В Шатрата се пие кафе, цената на най-евтиното е 10 лв, като има и маймунско кафе по 70. Пред ресторанта има плаж, лодки за разходка по язовирчето, а също и джетове. Желателно е дамата от групата да поплува в него ако водата не е много студена, защото може като резултат от простудата да се достигне до широко разпространеното заболяване Chlamydia trachomatis.  Мъжете когато видят плуваща дама се сещат, че са мъже...ако са забравили.

   Облигатно след ресторанта се посещава паметникът на Джуревеца в селото. Пояснявам, че джуревецът е смес между българин и циганка. Тук наблизо има и село Джурово, където несмесен индивид не може да бъде открит от спътник на Пуутин. Имаше бюст на Джуревеца в центъра на Правец, но го извадиха с кран и го счупиха. Сега има паметник на Джуревеца, но вече в цял ръст,  който е на специално направен площад в дясно от старото му място, към което насочва указателна табела. При поставянето на втория паметник между публиката бе и царо.

   След посещването на паметника се пътува до манастира. Там става настаняването, което се заявява предварително на страницата на манастира и се заплаща. Трудно се намират места, за 9 души и при това разнополови е още по-трудно.

   Вечерта или привечер следва качване на колите за да се отиде в ресторант на Шатрите на вечеря, която е към 100-200 лв./човек. Маймунското кафе е отделно. След вечерята отново се посещава паметникът на Джуревеца за упокой, вдъхновение и духовен стремеж и се пътува към манастира.

   Вторят ден се пътува до Етрополския манастир. Обедът е  подходящо да се осъществи в ресторанта на града, където облигатно се изпърняват само песни на Софи Маринова. Най-обичащият тези песни след като прегледах работните досиета на 9-те обекта се оказа Цефулес. Обяснението за мен е, че той е турист и има има кросов велосипед за 9000 евро с 15 скорости.

   Има и една екстра:

   Ако някой иска да му изпее СофИто една песен, шари 5000 лв.

   Докато гостите обядват в ресторанта ако някой пожелае да бъде намален звука на песните на Софи или промяна с други песни, резултатът е изфъргване от ресторанта. Такава обида циганите не понасят и налитат на бой.

   Следващата точка е Етрополският манастир, има указателна табела. Манастирът и околностите му да се разгледат трябва доста време, голяма красота е.

   Тъй като пътят е опасеен, желателно е след разглеждането на манастира да се отпътува към някой от ресторантите Шатра в Правец по светло. След това - преди лягане -  отново се посещава паметника на Джуревеца. Аз редовно му благодаря, че ме е възпитал за 35 години да се превъплътя като истински човек, да се каля като стомана.

  На следващия ден – обратно към София но през Калугерово, Караш, Роман, Мездра, Своге. Да се внимава в Роман, защото там има много ромове, които крадат не само колите на гостите, но и жените им. Като нищо ще откраднат Радостинчето, аз без нея вдъхновението ще напусне останалите соучастники мъже в това дивно пътуване.

   Извън темата:

   В гр. Роман се подготвя референдум, организиран от Слави и Копейкин да  бъде ли променено името на града така, че то да отразявап реалния му етнически състав За сега името на града включва РОМи и МАНуши и е Роман. А.ко се включат и ЦИганите, които вече са преобладаващ етнос, името на града ще стане Романци. Аз вече си подадох гласа.

  Това е маршрут, който само Цефулес може да оцени най-високо докато Джани изобщо няма потенциал да го възприеме. Дамата в групата също ще е доволна - само тя сред толкова мъже и то всичките много стопроцентови, с възможнст до попрува пред тях и с подли движения във водата да им припомни, че са мъже. И песен може да им изпее, напр. „Много, много болеше!”

   Приятен път на трите Тройци, наложили се през тази година като най-първите в Блог. бг. След това пътуване те ще се възвисят – багодарение на Мен !!! -на още по-сияйни вершини.