РАЗХОДКИ  ПО  ЗАПАДНИЯ  БАЛКАН – 5

    Този път разходката ще е кратка – от седловината между селата Копиловци и двете села в Западните покрайнини, Дойкинци и Топли дол до седловината между  селата Мартиново и Топли дол. До първата седловина се издига върхът Вражата глава, а втората седловина е между върховете Глямата чука и Попмартиновата чука. Този участък е спокоен. Някога е бил пасище, хранило овцете и кравите, а те след това стопаните си. Сродили се със скота, както казва Дядо Вазов. И така много векове. До Ньойския договор, разделил българите в две държави и после - още по-тежко, след отнемането на собствеността на хората. Непоносимо тежко стана положението на хората тук след построяването на брежневския клеон, Берлинска стена – 2, който затвори пътя на животновъдите до пасищата за животните им, което означава, лиши планинците от поминък.  И животът тук секна, хората емигрираха от родните си места по Враца, Михайлвглад и др. населени места със заводи в тях. Затова пък тук се завърна дивотията и ако днес имаме най-запазена природа някъде, такава, каквато е била сътворена от Бог, тя е тук. Това огромно /!!!/ пасище ми напомня за Чалтъка в Рила по дела Белмекен.

   Достъпът до този могъщ рид в Балкана може да бъде осъществен от двете му страна, тази у нас и тази в Западните покрайнини. Ще започна с най-дивния преход, какъвто рядко има не само в Балкана, но и по всичките планини на България.

   Изходната точка е с. Топли дол. В него се събират много реки, при това с голям дебит. В тази река по-надолу се влива и доста голямата река Височица, която извира изпод вр. Ком. Между с. Топли дол и с. Дойкинци има един дял като триъгълник, ако кажа много огромен,  и това няма да е достатъчно, още по-голям е. Този дял е между долините на реките през тези села, Темщица и Дойкинска.

    До с. Топли дол се достига от с. Темска, над което има скална порта, после манастир. Римски път, соцмодернизиран води до селото, като преминава на едно място по трасе, вкопано от робите в отвесна скала. Около този път красотата природата удивява. Най-красивото място обаче по тази долина е уширението й след с. Топли дол. Да спомена и „оградите” й – ридът Бабин зуб, Миджур, билото на Балкана и ридът, част от Триъгълника, който така нарокох. Местоположението на с. Дойкинци само може частично да съперничи по красота на тази огромна долина.

    Има римски път по десния бряг на р. Темщица, който равномерно се изкачва по рида, но какъв рид е това. Прекрасни поляни, много огромни буки поединично и в гора, ущасяващо страховити скали над  пътя и под него. Такава дивотия, такава красота, такава мощ, толкова много извори, рядко има по Балкана. Пътят е много дълъг – върти по хоризонтала из райски селения, изкачва се, показват се останки от римски път, на места разширяван за трупцийките. Той достига до изворна област, част от огромната изворна област на р. Темщица, включваща дъгата на билото на Балкана в участъка, който споменах и голямата водосборна площ на юг.

   Нагоре буковата гора отстъпва място на смърчовете. А то смърчове ли са като смърчове? Не, защото според мен много от тях надхвърлят 50 м. височина, а диаметърът на ствола е към метър. За жалост, секат ги със специална техника, после ги нарязват на 4, 6, 8 и 10 м. и ги откарват за бичене. Работи се само с техника, хора не могат да натоварят такава тежест на ръце. Голяма част от хората по селата тук работят в Шумското /Горското/. Работата е много тежка и опасна, има работници от Сръбска Босна. Казват, че са тук, защото в Босна ще умрат от глад.

   Поляните стават все по тесни, достига се разклон: В дясно се прехвърля рида и се поема към селата Дойкинци или Бърлог. Площта надвишава тази на масива Триглав у нас. В ляво стърчи вр. Вражата глава. Твърдя, че върхът Вражата глава не е по-висок от този със смърчовете по него между двете реки. Този рид със смърчовете, висок до небесата и наклонената ливада от вр. Вражата глава към долината на една от реките към с. Топли дол е останал в паметта ми като комбинация между красота и страховитост. Има една такава стръмнина,  Кобилските стени над с. Оплетня, където не само човешки крак не стъпва, но и копито. Тук е същото. А срещу тази стръмнина - височина до небето покрита с огромни смърчове. Тази крсаота трабвяа да се запази, не трябва да си отсича и едно дърво. Подобен е Джендемът над Карлово, но много различен.

    Веднаж при силен дъжд се изкачих на Вражата глава, друг  път срещнах там говедар. Оплакваше се, че цигани от България навлизат в пасищата на животните и крадат кравите на хората, които са на лятна паша високо в планината. И на човека имаше откадната крава, той питаше:

   Нали сте в европския съюз, защо крадете, какво ще правим сега ние, които се храним от кравите си, а вие ни ги крадете?

Ако може да си представи някой как се чувствах при този разговор! Ще спомена и втори такъв случай, плод на простащината, а не на кражби.

   Може да се направи кръгов преход и връщането в с. Топли дол да стане по дуга долина, като се ползва пътеката през седловината, но не го препоръчвом, защото  спускането може да се окаже непроходимо от  подраст и тръни по изоставените пасища. Макар и там да има римски път, той също е обрасъл. Препоръчвам връщане обратно по същия път, а от с. Топли дол ще опиша втора възможност да се изкачи планината,  която е доста високо и доста далеч, ако и с. Топли дол да е най-високото село тук. Даян трябва и дупце, да се преодолее тази голяма денивелация.

     Втори път от с. Топли дол към планината има като е върви покрай реката по запезен изцяло в района на селото римски път. Този римски път има много разклонения с малки пътища, които водят до рудници за мед в околността. Входът на рудниците е затворен, там свършват пътищата.

    Тук и там в долината има отделни къщи, в които живеят още възрастни хора. Сами, с кравите си. В реката Темска се вливат много рекички, идващи от красиви долини, криволичещщи между пасищата и скалите, оформени от водата. По-прекрасна долина има рядко.

   За де се „хване” пътеката нагоре към седловината, която е и над с. Мартиново се достига до полседната къща и от нея се върви нагоре, римският път обаче изчезва. Има достатъчно място да се заобиколят обраслите с пасищен бурен места, път, че и пътека, вече няма никаква. А това е било вървище за стоката на хората нагоре към алпийските пасища.

   Така, без пътека се излиза на билото на планината. Много е далеч! Тук  има един шедьовър, сграда на пост, но така построена изцяло с камъни суха зидария -  на самото било на планината, че представлява архитектурен шедьовър. Камъните са така плътно подредени, че не може вятърът да проникне в сградата. И плочите на покрива стоят.

    Седловината е между двата върха, от изток - Голямата чука, от запад – Попмартиномата чука. Преходът е труден, но опастност от изгубване няма, видимост има през цялото време.

    От нашата страна има път до седбовината при вр. Вражата глава от х. Копрен, който съм описвал. Втори път, пак римски, има от с. Мартиново. Той не е така красив като този от с. Топли дол, красотата му е различна. Пътят е годен за джипове, доппавян е от граничарите. Той се изкачва високо-високо, разкривайки красотата на Язовата планина и на долината на р. Огоста на север. При излизане на алпийската част пътят се разделя за седловината при вр. Вражата глава и тази между двете чуки.

    Тук има обаче страхотна точка за поклед към красотата на масива Миджур. Тръгва се от седовината между двете чуки към отклонението на огромния старопланинси рид, по-висок от Мургашкия, наречен Язова планина. От билото му се открива страховита гледка към алпийската част на Миджур. От юг, към Западните покрайнини Миджур е леко наклонен и тревист, но тук, над с. Превала, той е по-страховит от Пирин. От тази страхотевица надолу реката се нарича Отоста, а не тази, която идва от с. Мартиново.

   Приятна разходка по тези места, те са и исторически. През 1688 г. тук се е състояло Чипровскота въстание, потушено с ужасяваща жестокост от верните на Осмаската империя маджари. Историята е дълга, фалшифицирането й след Деветото е дълбоко набутана в съзнаието на хората и още дълго ще ни пречи да знаем повече за си. Затова вместо познание, в света се налага простотията, като тази на Тръмп или на Мунчо, на по-ниско ниво цитирам новата Тройца блогъри, недосижими в цялата история на Блог. бг, не рзлчаващи сик от пармак. Засияха и фолшивите образи на зависимите интелектуалци-ментета. А истинските – тях вече ги няма защото след Деветото се оказа, че те са врагове на народа, изедници или формалисти...

   И едно предупреждение накрая:

   Които посещават тези места:

   Съблудавайте правилото да можете да се върнете в изходната точка, загубвания тук са опасни.