РАЗХОДКИ  ПО  ЗАПАДНИЯ  БАЛКАН – 4

   В този постинг ще се спра на подстъпите към Западния Балкан между превалите с. Копиловци/с. Църни връх и с. Копиловци/с. Дойкинци. Между тези два превала се издига любимата ми част на Западния Балкан, която включва петте върха Копрен, Трите кладенци, страховитите Три чуки. На запад следват други красоти, но тези отнесох в сърцето си.

  Започвам с два прехода от х. Копрен.

  Първият е с посока запад, върви се по древен път към с. Чипровци. Пресичат се превали на ридове, спускащи се от Копрен-ите, в долините им текат реки сред букова гора и ливади. Истински планински рай. След първия завой при излизане от долината на реката, която се спуска към с. Копрен се вижда лентата на водопада Големият скок. Той се достига по долината на реката, която се спуска след водопада. До него има римски  път, който се губи при водопада, но се появява по-късно високо-високо над него. Този водопад е един от най-красивите по Балкана, макар само в Северния и Южния Джендем да има стотина подобни. Тук водопадите биват наричани Скоци, а в Централен Балкан – Пръскала. С такава растителност по пътя на падащата вода има само още един водопад в България, Сливовдолското падало над Бачковския манастир. В Родопите водопадите биват наричани падало.

   Посещенито на водопада се извършва с отклонение от пътя, който води за с. Чипровци. Продължава се по пътя за Чипровци. В ляво започва път, който обслужваше граничната застава „Копрен”. Този път е един от най-красивите, които има по Западния Балкан. Той излиза на трасето на римския път, което се губи при водопада. Изкачват се тераса след тераса, една от друга по-красиви, след като се заобиколи горната следва една огромна тераса с име на хайдутка, забравих го. Румена ми се върти в главата. Тази тераса е била овощната градина на селата тук. Не мога да опиша красотата от нея към Завойската и Широката планина и на тази част на Балкана на север със скалните чудовища, тук наричани Чуки, ако са огромни или Кукли ако са по-малки.

   Пътят продълава нагоре и нагоре, минава се през местността бабуните. Така наричат тук мравуняците. Мравуняците са разпределени по градове, села и махали. Някои според мен се състоят от по половин куб. м. пръст. Една голяма площ тук е известна отдавна с тези мравуняци, защитената местност Бабунеците.

   Следва изворна област, отвесно към която падат няколко скромни, но много буйни водопади. Идиотите с камъни от римския път са направили заставата и то на място, което е многоводно. До заставата се достига по камъни, защото всичко е във вода, в разрушената вече застава подът е покрит с вода. Когато бях там за първи път се досетих за филма Планетата на маймуните, който го забраниха, защото главният маймун, Урко, приличал на Брежнев.

   Копре-ните свършиха, до небесата се извисяват Трите чуки, под които се върви. Достига се превал северната страна на който се достига по 100% запазен римски път, построен успоредно на скат с наклон към 60 градуса спрямо вертикалата. Нито един камък от него не е мръднал повече от 2000 години. Камъните са така строени, че напречното сечение на пътя представлява трапец и по този начин те се натискат сами. Важните римски пътища под участъка, който се вижда, най-долу са с много големи камъни, следват по-малки и най-отгоре тези, които се виждат.

   Този превал е един от най-прекрасните и най-страховити от всички по Западния Балкан. В него се събират поне 10 римски пътища, идващи от двете страни на Балкана, че и един хоризонтален , който идва от водопада над с. Йелова от южната страна на билото, след което продължава на запад.  От едната страна на превала се виши една от Трите чуки, от другата – върхът Вражата глава, на която само темето се подава над билото на планината. И тук има граничва застава, направена с камъни от римския път. Точно сещу нея има сръбска, и тя направена със същите камъни.

   До тук се върви 4-5 часа. Ако туристите имат сили могат да продължат по билото на Трите чуки. Те изглеждат недостъпни, но не е така. От север са страховити пропасти, от юг наклонът не е голям, върви се спокойно.

    Билото на Трите чуки свършва при най-виокия връх Копрен. Веригата на Копрен е страховита и непроходима от север, но от юг тя представлява едно огромно пасище с лек наклон, заобиолено със смърчова гора, с три вдлъбнатини с безотточни езера в тях. Тук реки като по останалите части в Балкана няма, но животните не могат да бъдат  вода, Бог им е дал три поилки. Стотици години там са пасли овцете си животновъдит от двете страни на билото на Балкана, което миротворците от Ньой направиха граница, откъснаха териториите ни и ги предадоха към Сръбското тройно кралство. Както сега идиотите Путин и Тръмп смятат да си делкат откъсната жива плът от Украина.

  Понеже тези пасища не са ползвани вероятно след 1919 г,  тревата се е превърнала в мек торф, поради което се върви трудно. Торфът отгоре е сивожълт. Водата от тези езера изтича на юг и се събира, за да скочи в един четиристепенен водопад, до когото ще опиша преход.

   Продлъжава се преходът по върховете Копрен, като се върви покрай граничните пирамиди. Има места за спускане на север, но си е опасно. Аз попаднах в такъв капан, от който едвам се измъкнах без телефона и анорака си. Стеблата на ярдъча /смриката/ бяха дебели колкото ръката ми, вървях по тях. Исках да скъся прехода си защото идваше дъжд. Добре, че не заваля при мен, щях да зъмръзна върху смриковата плетеница.   Когато се измъках от тези към 200 м. бях на края на силите си, едвам слязох до х. Копрен. Така бях изморен не само от усилието, но и от напрежението, ще се измъкна ли от тук, ще ме удари ли дъжда докато съм в тази плетеница. Размина ми се и този път.

   За да се избегне такъв проблем се върви по билото и се слиза на първия вр. Копрен, който е най-нисък. В ляво от него има пътека към седловината, обраснала жестоко, после трасе на стара пътека, широка, която извежда на малка площадка. Някога тук имаше фургон на граничрарите, а под него – извор.

   По път за джипове се достига до х. Копрен през райски красоти. Преходът е към 12-14 часа. Един от най-великите ми преходи, една от най-висшите природни /СУРОВИ !!!/ красоти. Там като да се смесваш като компания с животните, а те скрити от теб ме гледат докато се отдалеча достатъчно. Горе преобладават свИните, долу – сърните и много сруги редки животни, апр. диви котки и веднаж рис. Пред очите ми се появи още едно такова животно, като котка, но с два пъти по високи крака от обикновените, като на кокили. За да бръкне дълбоко в дупката на мишките може би.
   От нашатастрана са малко преходите към рида Копрен-Тлите чуки, но  пък от към Западните покрайнини пътеките са бол. Започвам с първата, от Горско стопанство Йелова към водопада, в който скача река, събрала по подземни пътища водите на карстовата област на рида Копрен. Подчертавам, че към х. Копрен скалите са здрави, като да са от сиенит, докато към с. Йелова те са карстови. Същото е и със скалите по рида Козница над с. Вършец. От север Балканът там е от здрава скала, от юг – с карстова, в която са Четирите големи понора.

   От Горското стопанаство на  с. Йерова се разкрива страхотен изглед към първия вр. Копрен, който изглежда от тук като великан, покрит с трева. Ползва се пътя до седловината  Каца амък, след която се върви по билото на планината до седловината между селата Копиловци и Църни връх. В дясно е Каменната сватба. Вече се вижда водопадът, до който достига римски път. Ползва се римски път, но той е доста обрасъл, напредва се трудно. Пътят прехвърля рид, зад който е водопадът, според мен най-красивият в Западния Балкан. Под него има огромно пасище с достъп някога от селата Дойкинци, Бърлог и Йелова.  И трите пътища /римски !/ вече са непроходими поразди подраста, остава само този от Каца Камък. При тези непроходими три римски пътища да се достигне до прекрасната поляна под водопада с красивите скали, които стърчат по нея е все едно да се додстигне с. Драгалевци през Чернш връх.

   Тук е наистина част от рая - водопадът скача четири пъти, прекасна огромна поляна под него със стърчащи по нея скали с форма на животни, останки от говедарници и овчарници, един отминал живот, отнет от хората заради сметките на ньойските идиоти. Този регион, достъпен сега само от горе ми наподобява на балсамирана част от планината. Пътеките до нето ве че са недостъпни, не виждам кой може да организира достъпа до тези места, почти недокоснати от човешката цивилизация.

   Римският път се изкачва над водопада и излиза на огромното плато с Трите кладенци. Където свърщват те в ляво има път за селата Бърлог и Дойкинци. Има и маркировка с лентички, вързани тук и там.

   Добре е да се върнат туистите обратно, защото ако продължат към с. Дойкинци изгубването им в тази дивотия е много вероятно, а участъците със смрика са навсякъде. До тук се върви към 6 часа. Добре е да се направи разходка покрай трите езера и по билото да се достигне до Трите чуки.

  Друг подход към Копрен-ите е от с. Бърлог. Планината над него, та чак до билото е карстова. Тук има и едни огромен понор, поради което тя и е наречена така, Понорпланина. Римски път от селото се закатерва нагоре по голият скат и равномерно набира височина. Минава се над един въртоп, после над втори, но се очертава нещо много голямо по-горе. Излиза се на единия край над понора, нещо много огромно. Вижда се една река, кояято идва отторе,  още една под ъгъл се устремява към нея, че и трета, доста по-скромна. Още не се вижда къде „пропадат” реките, защото пропадалото се явявя накак изотзад ако се тръгне към него от с. Бърлог. Достига се до една скала с две втичала в нея. От едната й страна има вход към пещера, от която идва силен шум на вода. Тези реки, които влизат във втичалата падат върху една друга река, доста дъблоко, идваща от някъде. А това някъде е подземният път на реките в карстовта скала, които събират водите от платото с Трите кладенци.  Тази вода продължава надолу и ще се появи в един високодебитен вертикален извор между селата Бърлог и Йелова, наречен  Врелото.     

   Колко е голям този понор се убедих веднаж, когато реших да съкратя прехода нагоре ъм Копрен-ите, като тръгнах направо през ливадите. Час не ми достигна да се измъкна от него.

   До тук преходът не е дълъг, може да се продължи нагоре сред божествената красота и при първия завой в ляво да се слезе  долината на р. Дойкинска. Ще опиша преход по нея. От с. Дойкинци има око 4 км. до Врелото.

  Сега за още един хреход от с. Дойкинци. Продължава се по реката нагоре до първото разклонение в дясно. От там започва приказен път към билото на Балкана. Достига се до заслон малко над мястото с Понора. Пътят се разклонява на четири. В дясно е Понора, съвсем близо, направо започва път, който навлиза в такава дивотия в посока към Горското стопанство на Йелова, че достигам до някъде и се въщам, страх ме еу не знам от какво.

    Наляво започва път през някогашните ливади на селото, днес орасли в пасищен бурен към Трите Чуки, Трите кладенци, платото и веригата на Копрен. Дивотията е тотална!  Истината е, макар да съм убеден, че животно няма да ме нападне, страх ме е от дивотията, но я пренебрегвам при дОсега с тази първична красота.

    Наляво след излизане от смърчовата гора започва път през някогашните ливади на селото, днес орасли в пасищен бюрен към Трите Чуки, Крите кладенци, платото и веригата на Копрен. Дивотията е тотална, добре е, чи има тук и там вързани цветни лентички. Много внимавам, когато съм тук, защото районът е много голям и загубване би било много страшно в тази дивотия. Тук има само диви животни, свините,  които нямат страх от хората сърни. Не животните са проблем, а излизането от ораслите със смрика /ярдъч/ ливади.

   Тези пасища някога са били гори. После горите са осечени за да бъдат превърнати в ливади. Сега са изоставени и растат нискостеблени храсти. Между тях на завет израстват отново смърчове, стават високи, засенчват храстите, които умират без слънце и отново се появява смърчовата гора, където е било предвидено да бъде за този вид дърво.

    Сравнявам тази гора с една друга, на най-бурното и студено място на Балкана, над селата Чупрене и Стакевци. Тя там е съвсем различна. Малки, съвсем на рядко смръчлета, които удържат на бури, студ и сняг.

   Между скали, по ливади, проходими само където е пътят, през смърчови гори се излиза в долната част на платото, в близост до Трите чуки. Моят маршрут е в дясно по лекия наклон на платото с езерата. Минавам покрай тях, после се изкачвам на втория Копрен, след това на останалите Три чуки.  Достигам Вражата глава, много характерен връх. И се връщам обратно...

   Дуг преход има от с. Дойкинци нагоре покрай реката по римския път. Той минава покрай водопада Тупавица. През пролетта водопадът е страхотен, а успоредно на него се изкачва стратегически римски път към билото на рида между реките Дойкинска и Йеловска. Прекасно е до мястото, където този първостепене римски път започва да се изкачва през смъчовата гора. Там се разделя на две, като едно от трасетата му е изоставено поради опасен терен и е направено второ. Такава дивотия и над Понора няма. Успях да премина, усещайки всякакви миризми на животни и  погледи върху мен. Вечерта в магазина, който е и кръчма на селото, разказах къде съм ходил. Не ми повярваха, но аз описах подробности и ми казаха, че имам късмет, защото и ловците не смеят да ходят там. Истина е, че наа връщане се върнах по билото, за да избегна смърчовата гора с миризмите на животни, не преодолях страха си да навлеза там още веднаж.

   От с. Бърлог има път, който извежда на рида Пъклещица. На него има вдлъбнатина, в която като да се пали огън, а над него да се вари нещо в огромен казан. Пъклещица е името на село тук. До този рид може да се мине и от с. Дойкинци по римски път приз римски останки от сгради и махала на с. Дойкинци там. Горе се върви над с. Гостуша и си достига до седловината при Вражата глава. Които познават нашия Балкан, знаят колко е голямо разклонението Триглав. Тук разклонението е триъгълно, катетите са по реките Дойкинскаа и Темщица, а хипотенузата е брегът на язовира Завойско езеро. Не мога да преценя масивът Бабин зуб ли има по-голяма площ или този със с. Гостуша някъде към центъра на триъгълника.

    Тук освен красотата на планината, впечатление ми направи и бедността на хората, все още останали тук. Българи, откъснати от Родината си и заточени в собтвените си имоти. С излъчване на ангели, слезли от Небето, догарят по родните си места като свещици...

    Така изродите от Русия искат да откъснат жива прът от Украина и ако Тръмп им разреши, на останалите по родните си места украинци положението ще е още по-тежко от това на нашите сънародници, придадени към Тройното кралство от други изроди, властвали преди повече ог век...

    Ще напиша отново нещо, което повтарям:

    Който не познава живота и ценностната система на тези хора, която те пазят повече от век, не може да прецени докъде сме стигнали след налагането в страната ни на новия, прогресивен обществен строй, ИдиотизЪма. Той чрез воините си, опростачените, той руши най-важното, душите на хората...