ВРЪХ ДРАГУНАТА – БИСЕРЪТ НА СЕЛО ВОЙНЕГОВЦИ

   Сега е ранна пролет, природата се събужда, вече цъфтят цветята в планината. Първи бяха кокичетата, сега цъфтят минзухарите. Величава красота са едрите кокичетата под короните на дъбовите дървета високо в планината и дребните кокичета по долините, на по-ниските открити места след тях идва ивичестият минзухар. Той има надлъжни черни и бели ивици по виолетовите листенца на цветовете му. Голяма красота! След него бързат да цъфнат и дадат семена преди да ги е покрила тревата всякакви цветя, преоблодаващи в жълто. Най-красивото според мен от  тези пролетни цветя е едно едро синьо цвете с едри цветчета, меки на пипане, наричат го коте. Жълтият минзухар е толкова много, че поляните стават подчертано в жълт цвят за десетина дни. И този минзухар бърза, защото вече расте тревата, а докато тя го засенчи той трябва да е дал вече семена и да заспи до следващата ранна пролет, разчитайки на вода и храна от луковицата си.

   Красиви са и дърветата, които цъфтят по определен ред. Първи разцъфтяват дряновите дървета, които са доста разпространени по слънчевите скатове и равни места. Дърветата стават като жълти букети, китки. След тях обаче идва най-голямата красота, цъфтят джанките, костилков сорт, по-ранен от семковите. Джанките са били доста важни дървета за животновъдите тук, от тях те са си пекли рикиата. Във всяка махала има много такива дървета, но също и по ливадите около нея, сега измежду подраста по ливадите, който все още не е достигнал височината на дърветата. Махалите са напуснати, тези прекрасни цъфнали дървета маркират местата им по скатовете на планината, подобно на цветя които красят гроб на починал скъп човек. Пред очите ми е изглед от  с. Редина към махалите на с. Кръстец, където цъфналите джанки започват от ската на високия тук вр. Плато и достигат долу до рекичката -  регион- планински рай, обитаван от хората стотици години, до отнемането на поминъка им през 195и6 г. и прогонването на тези необразовани хора, животновъд, от домовете им по градовете.

    След джанките цъфтят ябълките и крушите, които са от типа семкови, с по-дълбоки корени. По-късно достига топлината до тях. Плодовете им са били доста важни за хората тук, защото зеленчуци не стават на такава височина и за витамини хората са разчитали на плодовете.

    През следващата седмица цъфтежът на джанките навлиза в апогея си, малко рано за този период на годината. Които обичат тези красоти и имат възможност, добре е да посетят тази красота. Веднаж в годината това е възможно. Тази година поне с ве седмици по-рано.

    А сега за красавеца на с. Войнеговци, връх Драгуната, който за хората от селото е като Витоша за софиянци.

   Връх Драгуната е един от високите върхове по билото на Големата планина, по-високата част на Софийския Балкан. На юг от него се отделя рид, от който пък се отделят доста малки ридове и така тй достига до с. Войнеговци. Преобладаващо това е сух рид, с малки изворчета. От едната му страна е долината на р. Локорска, от другата е долината на почти през цялата година безводната „река” към с. Подгумер.

   От селото към върха започват път и пътека. Пътят е подходящ за джипове. Липсва някакаква специална красота, скалите са червени, защото съдържат желязо, дъбовата гора е подменена на много площи с борова, което допълнително осуши региона. На половината от денивелацията на върха започват красотите. Има страхотно голяма поляна, някога овчарник,  който бе нарязан за скрап. После там се появи ловна хижа. Наблизо има извор в дясно, до него има  път. След огромната поляна се навлизя в гора и пътятсе изкачва стръмно към билото на планината. Достига се превал, по който пеминава път от с. Войняговци към с. Бакьово. На този превал бе най-художествено направеният паметник на войнеговския партизанин Венче. Паметникът бе красив, оградата от ковано желязи, петолъчките от лят чугун, всичко бе мното изискано, включително и бравата на вратата към комплекса. В едон момент там дойдоха мутри дърводобивници, след тях цигани секачи, докараха фургони. И всичко желязно от паметника изчезна, превърна с в ужас, към който и да не погледннеш. Вторият етап бе разправия вежду мутрите дърводобитици, при която всичките фургони бяха изгорени. Красивият превал заприлича на унищожена от мирна ракета на Путин база на укрофашистите.

   В дясно от този превал, където има извор, имаше краварник, и той стана на скрап. Мястото на краварника бе там заради извора. От краварника нагоре се достига до бисера вр. Драгуната. Това е връх е комбинация от скали, тревни площи, а по скалите - всякакви скални цветя, които не познавам. На сенчести места под скалите растат други видове цветя. Но само през пролетта, през лятото спят.

    До тук идва и втора пътека от с. Войняговци. Тя минава през бившата вилна зона, раздадена като пустеещи земи. Там, въпреки безводието израстнаха големи красиви къщи, които по време на големите кажби, организирани и покровителствувани от ДС с цел да са покаже на суверена, че демокрацията е неелава и трябва желязна ръка, наактивирааха циганите да ограбват къщите на хората. Не само ги ограбиха, разрушиха ги, а напазаруваното през планината прекараха в скрапоцеха на Неделин от квартала на Своге, Тунел №8. Полицията тогава бе пас, макар официално да бе деполитизирана Колкото сега Конституционния съд на Радев е деполитизиран. Смидетел съм и на втората вълна от кражби през 2000 г. Да се премине през този опустошен от пираните район не препоръчвам...

    Изгледът от вр. Драгуната е много красив. На запад се вижда билото на планината, което достига до вр. Виши камък и завива на север, следва вр. Голата ГлАва и още два след него. Огромната долина между ридът, който се отделя на север от в. Драгуната и централното било на планината тук, които също завива на север е уникална като красота. На изток билото на планината върти като откачено и трябва много опит, за да се отгатне къде вие то. Съседният висок връх на изток по главната било е Локроският. Ще пиша и за него, защото той съперничи по красота на Драгунта и Виши камък. Специално отбелязвам, че долината между ридовете, заповаща от вр. Драгуната и от Локорския връх е много красива. По нея има път за-тежки волски каруци от с. Бакьово за с. Локорско.

    Разходка по рида, започващ от вр. Драгуната се осъществява като се завие зад него, има път за джипове. Пътят върти през прекрани поляни е и достига един гол връх, където е била „къщата” на набедената  за ятачка баба Еленица от с. Батулия, омъжена в с. Бакьово. Мъжът й е бил на фронта в Гърция, в т.н. въглищарска землянка пък тук се бил крил Тодор Живков. Землянката е нареченаа така, защото там са задушавали за дървени въглища дъбови дъървета.

   Следва спускане към р. Елешница и покрай нея достигане до с. Бакьово. Има вариант и за спусккане по още една пътека в ляво от основната, слиза се в дерето на рекаата, която извира от махала Голата ГлАва. Маршрутът може да се осъществи и с джип, иждал съм мутри с джипове са се изкачват дори до връх Драгуната по северата му страна, която е тревиста.

   Приятен път!

   Следващият ми постинг за тази планина ще бъде за един маршрут през Локорския връх, още един бисер, от който се виждат четирите успоредни била на Балкана, събиращи се при вр. Мургаш.