РАЗХОДКИ ПО ЗАПАДНИЯ БАЛКАН – 3

   В пространния ми постинг, в който разделих билото на Западния Балкан по дялове, ограничени от проходи, сегашната разходка ще бъде по дела /отсека/ между проходите Каца Камък и този между селата Копиловци и Църни връх. Това било е късо, може да се премине за около 2 часа. То представлява преход на планината от спокойния чалтък, с начало Ком-овете към веригата с тепетата, Копрен – Миджур – Хайдушки камък. Чал е мек заоблен връх, покрит с трева, тепе е остър скалист връх, а около него скални страхотии, водопади и алпийски езера. Има и комбинация от тези елементи, от север страховит скален спусък, от юг – огромен чал, от който плавно се спуска рид към равнината.

   От България имаше път за каруци, който достигаще от с. Дива Слатина до прохода Каца камък. На определен ден в годината тук се виждаха разделените семейства, живущи на север и на юг от Балкана. После граничарите направиха пътя подходящ за джипове, а след отхождането та граничарите дойдоха мутрите като секачи на прекрасната букова гора. Това наложи още малко да се разшири пътя за да стане проходим за трупчийките. Този път може да се ползва от туристите, но не представлява някаква уникална красота. Красиво е долу, по долинатаа на р. Дивослатинска, приток на р. Огоста, от която през гората започват пътеки, по които животновъдите са отвеждали през лятото стадата си на алпийските пасища на гизльо /зелено/.

   За разлика от този подстъп към участъка от Балкана между двата прохода има още един, чиято красота не може да се опише. Той започва от х. Копрен и почти по хоризонтала пресича три реки с красиви водопади, до които има отклонения. Те пазят латинските си имена – Дуршин, Ланжин. Планината, от която се спускат реките тук също има латинско име, Копрен, произхождащо от латинското наименование на медта, Cuprum. Много изоставени медни рудници, разработвани от римските роби има тук, най-много са тези над с. Топли дол, до началото на които достига тесен римски път.

      Третият водопад е доста отдалечен от пътя, върви се през букова гора, толкова гъста, че слънце не навлиза в нея.

     След долината на третия водопад се излиза на равно място, където местните ловци-пиянища и тези от противоположната им категория, пиянища-ловци, взаимно допълващи се, имат ловна хижа, „Ипон”. Мястото е прекрасно! Вече се открива поглед към първия връх от веригата на върховете Копрен, които са пет. Всичките са много прекрасни, от едната страна скална страхотевица, от другата – алпийски пасища с безотточни езера по тях, а след пасищата – гъсти смърчови гори.  Последната река след х. Копрен е заградена с рид, зад който тече реката за с. Дива Слатина. Такова красиво място рядко има в България.

    Пътят се закатерва по рида, разделящ тези две реки, взорът към алпийската част на рида Копрен се разширява, поглед се разкрива вече и на север, където ридовете на Балкана продължават и се спускат плавно към полето отвъд Белоградчик. Турист, не опознал тази красота трябва да намери време да я посети.

      Поляните, долините в страни от пътя - те са неописуемо красиви. Достига се билото на рида, в дясно по ската на който расте недокосната от човешка ръка букова гора. През гората с вековните буки преминава пътека, служила векове на животновъдите от северната страна на Балкана да извеждат стадата си на лятна паша виоко в планината. Пътеката сега е покрита с подраст и пасищен бурен, но може още да се ползва.  Буките са огромни, много от тях с кух ствол с прораснали млади филизи. Упорито нещо е Животът...

   Преди първия вр. Копрен, който е най-нисък, има скална равна площадка, надвесена над страхотиите по северния скат на централното било на Балкана. Страхотевица е само да се погледне към изворната област на реката към с. Дива Слатина. Тук по тези ужасии, пазейки се от сръбските граничари през 1991 г. преминах за първи път. По-страшно място в живота си не съм пресичал. Според мен наклонът тук  30 градуса спрямо вертикалата. Важното за мен бе като преминавам по този наклон под мен да има дърво, за да се спра на него. Господ ме е опазил. Сега като погледна това място, краката ми изтръпват. На края на деня, без вода от часове, как съм имал такава смелост...

   Първото скално чудо тук е скалата Дупни камък, наричана е и Дупевица. Тя наподобява гола жена, опряла лакти и глава в земята, надупена, а погледната отзад тя има и всичките си телесни отверстия.

   Още малко изкачване и от юг се заформя билна ливада, огромна, а в дясно – друг скален феномен – Скалната сватба. Доста е различна тази Сватба от тази  под с. Зимзелен или с. Филипово, но и тя е чудо на природата.  Ще се върна на нея при прохода към Каца камък от с. Йелова в Западните покрайнини.

   Връщането към  Копрен може да стане по един различен маршрут, този през вр. Равно буче. Ако туристите обаче са истински, те ще продължат по рида Копрен, по който стърчат пет върха, от ляво синеят Трите кладенци, а после идват Трите чуки, които изглеждат най-страшни, но се преминават леко. Красотите тук са такива, че малко като тях има другаде по Балкана от Тимок до Черно море. След прохода при Вражата глава римски път ще ги отведе отново в х. Копре. Маршрутът е над 12 часа, по-реално е да кажа 14. На връщане се минава под един водопад, наречен Големият скок, покрай който премиава запазен римски път. Този водопад е обрасъл с някакави водолюбиви растения с широки листа, поради което шумът на водата е минимален. Същите растения ги има в Родопите на Сливовдолското падало.

   А сега за пътищата към този остек на панината, които започват от Западните покрайнини:

   Първият възможен изходен пункт е Горското стопанство на с. Йелова. Има път по който са преминавали животните на път за седловината Каца къмък, днес разширен за малки камиони. Трудно е да се уцелии този път, защото пътища тук има много, пробивани от тактори заради дърводобива. И тук, както и над с. Дива Слатина има страхотни гори. По дивотия тези нямат равни на себе си. Навлязъл сред тях аз усещам всякакви миризми на жинотни и съсредоточени в мен очи.

    След много завои, първоначално по край реката, пътят достига седловината Каца камък, като малко преди вея има извор.

   Тази седловина е била място за събор, където се се срещали роднините от двете страни на Балкана. Днес там има паметник на титови партизани и някакъв просташки комплекс, който се руши.

   Стратегически римски път надясно води покрай прекрасни поляни и различни по големина скали-каци, стърчащи над ужасявващата пропаст, през която преди години преминах.  Достига се до седловината между селата Дива Слатина и Църни връх. От откритите места по билото на Балкана тук оставам прехласнат пред мощта на рида Копрен, който от тук започва да се надига, за да достигне до кулминацията си, чак на петия връх.

   От Горското стопанство на с. Йелова има още два пътя към тази седловина. И двата са трасета на римски пътища, започващи от главния римски път от долината на р. Височица до водосбора на две реки, където пътят се разделя на две. Десният път е бил ползван от граничарите. Той води до едно место с извор, където се губи. След това към билото на Балкана започват стръмни пътеки, за които не мога да преценя от овчарите ли са останали или са животински пътеки.  Дивотията тук е толкова страшно, че със страх навлизам в тази букова гора.

   Левият път е по-убедителен. Той пресича реката, която образува водопада в близост до седловината Дива Слатина – Църни връх. След това продължжава нагоре и достига до овчарски къшли в прекрасната долина под водопада. По сравнително равната площ на долината стърчат червени скали – заради медта в тях - с форма на животни. Много трудно походим е този участък, а дивотията е нещо страшно. Дори достигнал поляната под водопада, пак продългавам да съм в напрежение и се връщам по друг маршрут, по пътя от Каца камък към Горското.

   Още един възможен преход има, но много трудно проходим, от мястото над Понора, ще го опиша после къде е, който по хоризонтала върви към римския път, който описах в дивотията. Това са места с горски плодове, гъби, с поточета, сравнително равни, как не налетях на мечка! Пазил ме е Някой.

  Последният път към Каца камък е отново римски, продължение на стратегическия път от Каца камък към Понора, ще го опиша в следважиия постнит. Този път минава по долинаата под водопада, който описах и си изкачва на седловината. В начлото му има скала, върху която има фитури, една от които змия и размит надпис.

   Да вземат управниците на Община Пирот да прочистят тези пътища, които описах от клони и подраст, тук може да се развие страхотен туризъм, който да помогне икномически на тези /СВРЪХ/бедни българи, заточени от 1919 г. в собствуните им имоти. Такава запазена природа едви ли има в цяла Европа, а също и такава гъста, бих казал като мрежа, пътна инфраструктура на Римската империя. Поне десетина римски пътища преминават през седловината при върха Вражата глава!

   /Продължението ще бъде за любимия ми дял в Западния Балкан, Копрен./