С посвещение на свестните хора в Блог. бг.

                         РАЗХОДКИ  ПО  ЗАПАДНИЯ  БАЛКАН – 2

   В този постинг ще предложа разходки по Западния Балкан между превалите Дългоделски и Каца камък. Тази част от билота аз нарекох Отсек 2. Всичките отсеци по билото на Балкана са красиви, но красотата на всеки от е различна. Тази наподобява на релефът на Рила между хижите Заврачица и Рибни езера, все едно си на гърба на огромен кон. Този отсек е типично алпийски като природа. Изоставянето на пътеките и превръщането им в непроходими от подраст изисква от посещаващите го прецизно ориенитране, защото ако се стигне да загубване, изизането от гъстака, днес скривалище на всякакви диви животни е много трудно. Скалите с пропасти под тях също са много, а горите са безкрайни, място за маркиране от дивите животни, от които тук преобладават свИните и вълците.

   От към нашата, българската страна този дял е достъпен от селата Дълги дел, и Дива Слатина . От към Западните покайнини до този отсек се достига от селата Сенокос, Славиня и Бърлог. Много е различва природата от към нас, североизток -посоката на Блкана постепенно се променя и от юг/север става югозапад/североизток, за да завърши тази дълга верига при Дунава с посока чист север. Към България склоновете са стръмни и къси, със страховити скали, чуки,  кукли и водопади, докато към Западните покайнини те са меки и дълги, спускащи се плавно към главната тук река, Височица, която извира изпод вр. Ком.

   Пътеки, препоръчителни за туристи от нашата страна почти няма. От с. Дълги дел има соцмодернизиран римски  път до превала. На превала имаше рудник за сребро, мутри го купиха и гоп затвориха. В порутените му каменни сгради и покрай тях във фургони после се настаниха граничари с командване в селото Дълги дел. Откриха и автобусна линия София – Дълги дел.  Пътят от селото до превала е красив, но е удобен за туристи с джип, да се качат до превала и там, сред планинския рай да си направят лагер. В ляво от пътя остава един висок рид, слизащ от вр. Србрен, толкова дълъг, че селото е кръстено на него, Дълги дел. Водосборната зона е толкова голяма, че реката е наречена Дългоделска Огоста. Тя събира още две големи реки - тази, идваща от с. Дива Слатина и тази, идваща от с. Копиловци.

   От с. Дива слатина започват дървасрки пътища към билото на планината. Преди това те са се ползвали от овчарите да извеждат стоката си на летните пасища по билото на планиата, които са много, много големи по площ с крволичещи поточета сред тях. Място, създадено от Бог за животновъди. Разходки от селото и малко сед селото по пътя в ляво са възможни, природата е много красива. Селото е наречено така заради местата с водни площи и поилки, наричани Слатини. От селото нагоре към билото на планината е абкслютната дивотия, защото са изсечени горяма част от буките и от дънерите им излизат филизи, което прави гората проходима само за прасета и вълци. Прав човек не може да се придвижва там. Където е имало пътища и пътещи към някогашите пасища обаче, те още могат да се ползват. Много от пътеките са разширени заради камионите трупчийки. Почти от всички долчинки има пътеки нагоре към планината, осигурявала стотици години храната на хората тук: Овчарят храни овцете през лятото, през зимата те го хранят и обличат. А торта на овцете прави бедните нивички на планинците тук плодолодни.  Кръговрат на живота тук, на който колхолизаторите след 1956 му еб..ха майкята. Планината осиротя без стоката, хората побегнаха към градовете, където имаше фабрики и работа...

   Като и това да не стигна, та направиха /Брежневския/ клеон, който огради местните хора от страната им с телени мрежи с ток...

   От с. Дива Слатина могат да се предприемат два основни прехода към билото на Балкана по  Отсек 2. Ползва се пътят нагоре по долината на реката, който достигаа до овчарник/говдарник, до който дори е имало ток. По-късно /1976 г./ там се настаняват граничари. Този път започва да се изкачва нагоре в ляво по много стръмен скат и достига седловината Каца камък. Това място е било от малкото, където на определена дата са се събирали роднините на разделените с границата от 1919 г. българи за да честват деня на някакъв светия, не разбрах на кого. До седловината /превала/ е имало път за каруци, които да превозят възрастните хора от нашата страна и от към Западните покайнини, където е с. Йелова /Желова/. Срещали са се, раздавали са си  подаръци под зоркото око на югославската полиция. Днес на превала има паметнкик с плоча, на която са написани имената на убити титови партизани от бугарските и немските фашисти. Името на превала идва от скалите, които от тук до следващия превал, този между селата Копиловци и Дойкинци, приличат на каци с различна големина. Най-голямата каца е на превала. Има и кацови комплекси от няколко различни по големина каци. Някои от тези каци са на ръба на пропастта към нас, която пресякох в края на деня на 1991 г. По опасен преход не съм имал в живота си!

    Друг интересен преход тук е от с. Дива Слатина към с. Копиловци, като се прехрърли един горист рид, разделящ реките през селата Копиловци и Дива Слатина. След този рид пиродата става смазваща с красотата си. Излиза се на просторна поляна, към която се устремява река, спускаща се от горе, от рида Копрен, скачаща от скала на скала. Който не е виждал тази красота, величието на Западния Балкан за него е мъртво понятие. Там има ловна хижа „Ипон”, след която се достига комплекса и хижата „Копрен”, известни още с името Трите чуки.

    От към Западните покрайнини е съвсем различно. Точно в този отсек красотите от към Западните покрайнини превъзхождат тези от към с.Дива Слатина.

    Първото село след нашето гранимно село Бърля е Горни Криводол. Жестока красота!!! Не само мястото на селото, но и това, което е над него, Балканът. Запазен римски път води нагоре покрай река, скачакща от скала на скала. Това е бил един от пътищата на овчарите към рида на Балкана, започващ близо от вр. Себрен на юг. Той наподобява Дюса /Равнец/ над Карлово/, а също и Триглав, но масивът му е по.малък. Горе ридът е като писта на летище, толкова е голям и равен. Овцете от селата под него по долината а р. Височица не биха могли да го изпълнят. Оброците след селото също са много. Каазах, че народните отмъстители след Деветото са си отмъстили на оброчните къстове, но хези не са  отрошени. Всичките кръстове тук са шедьоври. Някой от тях обаче са извадени и захвърлени в страни от мястото им от иманяри, идващи от България. При побиването на кръста някои са оставяли монети, които днес се улавят от металотърсачите на изродите и за да ги изваддят те са изваждали и кръстовете. Някои от тях обаче са почупени от приматите, търсещи бързи пари. Над с. Долни Криводол тези идиоти са извадири със собствените си ръце двутонен кръст, за да дълбаят под него. Само с техника този кръст може да бъде изправен отново. Да се счупи, няма как, взрим яма да го потроши. Как на времето този огромен кръст е докаран от с. Гинци до тук, как го е въртял майдсторът за да го дяла. Слава на тези Хора, а не на днешните апапи, които вместо с благородни дела, водят терористична война срещу съседните им държави! Цитирам един изрод, който с ракета Искандер уби учениците, празнуващи рождеунния ден на две близначки от класа им. Дано да е гледал филма Покаяние, и него зимята няма да го иска....

   За съжаление римския път от Горни Квиводол е проходим само до мератанад  на селото, Балкаът е напуснат.

   Второто село, което е изходен пункт за Отсек 2 е с. Сенокос. Преди него имма още едно село, наричано Каменица, но селяните не пизнават това име и ползват друго. В селото имаше лазрушена църква, от която са останали само две големи камбани, ляти в Македония. Сега и гях ги няма, имам подозение защо. Над селото има кариери за плочи за  покриви. Селото е в долина на река, доста обилана, идваща от ъм сранително високото село Сенокос.

    С. Сенокос е разполаено в много красива местост, като под него се събират три реки, и трите много сериозни. Десният път под селото отвежда до с. Горни Криводол, пресича се един рид. Средният път е римски, запазен, важен за животновъдите, защото по него те са отвеждали животите си на летни паши високо в планината. След мястото на водосбирането на трите реки този път нагоре е непроходим.. Поляната обаче, мястото на водосбора на реките е приказно красива.

  Селото е разположено на лявата река над водосбора, който описах.От дясно на селото има букова гора, в ляво от селото – висока равнина с хълмове и на почти всички хълмове - оброци. В селото отремонтираха църквата, някои къщи са подготвени за приемане на гости. Пкрасно е тук.

   От селото започва път към билото на Балкана, което е доста отдалечено. Пътят пак е римски, следва реката. По този път се достига до водопад, като римският път е вкопан в отвесна скала, парапет към пропатта няма. Липсата на парапет тук може би обяснява защо пътят не се ползва напр. от Киро и Лена. Не само тук римляните такаса преодолявали отвесни скали, високи стоици метри.  Към с. Топли дол – същата работа, но пътят е вкопан в скалата допълнително.

   Има и пряк стръмен път към билото по тревист рид вместо този, който вие из буковата гора. Секачи на дървета казаха, че до с. Дълрги дел им е по-близо и от там си купуват храна и цигари.

   Пътят излиза на един не висок връх, при започва има древен път към нас. Има и останали още постове, строени след Ньойския договор от 1919 г.В тези постове са се крили на завет вйници до разпада на Югославия. Тук е много високо, нищо не спира урите, а такива постове има и на други, още по-високи места на запад поквай билото.

 

     Следващото село, изходен пункт за Отсек 2 е с.Славиня. Това е селото с най много и най-красиви гробни кърстове. От общината решили да пооправят двора около църквата, отсекли няколко огромни хсървета, които  паднали въру църквата и ремонтните работници изчезнали. Такава беднотия и угриженост сред хората в напреднала възраст, гаснещи като свещици другаде но Западните покрайнини е съм виждал. Баба през ужасяващата жега, едвам ходеща, си носеше вода от извора на селото. Помогнах й, но тя така и не престана да се съмнява, че съм някакав разбойник, крадец от изоставени къщи или иманяр. Предлложих й да й донеса още един курс с вода, тя отказа, но ме предупреди за нещо важно:

   Понеже в планината няма стока, вуците са покрай селото, да внимавам. Не я послушах, тръгнах по римския път за Забърдието, край мен чех да се боричка вълци за някакво животно, върнах се в селото като аслан.

   От селото има пътеки до водопадите над него, които са прекрасни, подолни на наите Коршунски. Има и скална църква, много скромна като размери. Нагоре ако се продължи се излиза на  път за сравнтително високото село Росомач. От разговора, който имах с хора от селото ги преценянам като посръбчени ългари, но не насила, те самите са се стремели към това. Както един цял квартал в Асеновград, където хората са учели тлъцки език и са се считали за гърци. Забравип името на кварала, той е в дясно на края на града когато се пътува зап Смолян.

   Селото е на тясно и неугледно място по протежение на реката, една от сериозните реки. Когато се топи снега тя не може да се премине. Над селото има мелница, тепавица, днес само останки от сградите. Мостът над реката е отнесен и вече няма кой са го възстанови. От двете страни скатовете на планината са покрити с букови гори, видно как са сечени на ленти. Пак е красиво, особено заради  реката с кристалната си вода и извисяващата се пад нея огромна водосорна зона - пасища с лек наклон, но толкова големи, че няма как се се напълнят със стока. Мащабите тук са огромни. Пътят извежда нагоре, водосборната зоа се разширява и разширява, заприличва на триътълник с връх към селото. Прекрасно ако кажа, няма да е достатъчно. Билото е близо. Направение са заслони по някаква програма, има ги и на други места. Аз когато се изкача до тук се разхождам по билото на Балкана, наподобяващо грб на кон, което предлага изгледи към България, към Сърбия, към Балкана на изток и на запад, към разклоненията от Балкана, носещи имената на отделни от негови планини, цитирам Светиниколска и Широка.  Прирадата тук е опазена от намеса на хората, всичко е така, както Бог го е сътворил. Променилите природата, за да има паши за стадата им, отдавна почиват от деата си. Построените заслони имат за цел да привлекат туристи тук, сред хози рай, но май аз ъм единственият. Не виждам трифоноворадев боклук да прояви желание да се докосне до тази красота, да я отнесе в ърцето си, да се опита на я претвори в делата  си. Посещавам тези места по команди на чипа, който нося, той ме стреми насам, а това показва според мен, че аз като българин без да осъзнавам се усещам принадлежен към тези, сега напълно диви и прекрасни места.Съжалявам, че възможността да посетя отново тези прекрасни места, става все по-малко вероятна. Маршрутите са много дълги, денивелацията – голяма, а аз преди 5 дни станах на 81.

 

   Седващото село, от което могат да се хредппиемат поне 10 малшрута към Балана е с. Бърлог, но аз ще опиша сега замо едни маршрпут, другите в следващия ми постинг за Отсек 3.

   Село Бърлог е разполежено при водосбора на две реки, Дойкинска, която раздела Копрен на две, Йеловска, която събира водите на дясната част на Копрен. Тук има и врело, така наричат хората вертикалните извори в карстовата част на планшната. Сега – само за прехода към седловината Каца Къмък.

   По дилината на р. Дойкинска идва римски път, много широк, като той се разделя на две, по долините на двете реки. Десният  път води са с. Йелова, след което римският път в напълно запазен оригинал продължава към Шумското /местно горско стопанство/. Тук има останки от работилнца на римляните, където са ремонтирали инстлументите на робите, строили пътища. Сега само отбелязвам, че римските пътища тук са най-нагъсто, ще ги опиша в друг постниг.

   Изгледът е смайващ - красива поляна, над нея букова гора с огромни буки, над тях – първият от котите Копен., те са общи пет. Пътищата нагоре към планината са мното, само римските са два. Трябва да се уцели разклонението за седловината Каца камък, което може да стане след консултация в Шумското. Ако се завие когато не трябва на дясно, всички пътища водят към билото, а един е за граничарите, свършва в най-големия гъстак. Ако са завие по римсия път наляво, който води за огромната долина пасище под Вдопада, навлизадсе в букова гора с мечки, римският път е частично запазен.

  Пътят към Каца Камък не е обгледен, защото инава през гора, но въпреки това е красив, особено, когато минава по долините на мрачни дерета с обрасли в зелени мъхове, най-отгоре със здравец. Животът е навсякъде, където има слънце, но и където няма. Пътят достига до извор под седловината. Завой и ето поляната пред паметника на убитите партизани на Тито от бугарските фашисти. Имало е инициатива да се построят места за сядане от бетон, площадки за речи, прославящи партизаните на Тито и т. н. но те са изгубили значението си и се рушат. Стърчи само паментикът с плочата с имената.

   В ряво започва ридът с каците, в дясно – път към Петрохан с отклонения на по-малки пътища, спусащи се на изток и на запад от билото на Балкана. От ляво се виждат скални страхотии, тоито заповват не далеч от Кацата, в дясно се вижда една безкрйна щирока поляна, която завършва с Големия Ком, а в дяно и в ляво от него по един мерещ ръст с него великани. Единият е Сребрен, другият – Здравченица.

   Спокойният като природа Балкан до тук започва преходен прццес, от седловината Каца Камък до седловината между селата Дойкинци и Копиловц. След което Балканът става страхотевица, не само као красота, а и като трудност за навлизане в него и за излизане. Защото ако човексе загули тук, изизаето от дебрите му е изключително трудно.

 

   Приятен път по Отсек 2 на Западния Балкан !