Посвещението в края на постинга:

            СЕЛО СТУДЕН КЛАДЕНЕЦ – ЕДИН ИЗТОЧНОРОДОПСКИ БИСЕР !!!

    Селото е много красиво като местопорожение, като подредба и като възлово място за посещения на тракийски светилища и природни красоти. Започвайки да пиша този постинг спомени нахлуха в мен и настръхнах - пред очите ми е застанал на пътя ми огромен елен в резервата Вълчи дол и не се помръдва.Това село е извадило късмет в годините, когато е строен яз. Стусен кладенец, защото то се явава на метри след теснината на р. Арда, където са естествените скални /дяволски/ мостове на реката, върху част от които е построена стената на язовира.

   Една малка рекичка, спускаща се по долина на рида между реките Крумовица и Арда с уширение преди да се влее в Арда е мястото на това приказно село, предварително казвам, населено само с турци. То е заградено преобладавщо с морени, но не като витошките, със заоблени камъни, а отцепили се от върховете край него скали с форма на кубове и паралелопипеди, а между тях и по-малки камъни. Част от морените, някои много големи, са почти хоризонтални, други са  леко наклонени, трети наподобяват сипеи с ивици гора по тях в най-различни форми. Най-големият източник на тези камъни е върхът Кози камък, високо издигнат репер в планината, в помощ на туристите в този регион на Родопа за ориентирането им по безкрайните деретини наоколо. Камъните от този връх са се натрупали при свободното си падане в една огромна морена с ъгъл към 30 градуса спрямо вертикалата, през която, мисля си, ако мине човек или животно, тя ще се свлече частично и преминаващият ще остане скрит под камъните. Морени в Източни Родопи има много, те са част от красотата, като обикновено под тях има извор. Тук също има извор, наечен Студеното кладенче. То е непоседствено до морената на този забележителен връх в една малка пещера. На него е наречено селото, после името е преведено на български. Това име е дадено и на язовира, най-красивият от трите големи родопски язовири по р.  Арда. И другите два са красиви, цитирам най-красивата стена на язовир нас, тази на яз. Ивайловград, но такава красота с островите, извивките, теснините, над една от които преминава въженият мост за с. Лисиците, другаде няма.

   Интересно място тук са площите край селото, където селяните имат градини. Те са върху много тънки почви и са между морените, което предопределя странните им форми. Тук надморската височина е към 400 м, всичко расте, но е необходимо поливане и водата се ползва много разумно. Някога реката, която се спуска по долината, започваща от вр. Свети Илия е била многоводна, но промяната на времето и сечта на дъбовата гора в региона е довела до нейното пресушване към края на лятото.

    Животът на хората тук, та дори и на кравите е свързан с морените, които са около селото. Отвесни скали, завършващи долу с морени, стръмни морени – те са навсякъде. Тук и там между камъните растат някакви храсти, които кравите пасат. Кравите тук са свикнали с камъните и ходят по тях както кози. А морените, погледнати от горе през всяко годишно време са в различен цвят. През пролетта са свежо зелени поради мъховете по камъните, после стават мургави, след това сиви и накрая тъмно сиви, привечер – черни. След милиони години лишеите ще превърнат камъните в почва. Спомням си такива големи морени по светата за траките планина над с. Ненково при с. Дойранци, но всяка морена се състои от различни по състав камъни. Рекорд за най-голяма морена в страната ни е тази, която от вр. Вейката се спуска в Гърция чак до Гюмюрджинското езеро, голямо като море. Такова огромно нещо и така сраховито, другаде нямаме. В долната част на тази хиперморена, могъща като ракета на Путин, има оазисчета с вода и почва, където все още живеят наши помаци с роднини по селата Къпиново, Кирково, Чакаларово и др.

   От с. Студен кладенец могат да се предппиемат много туриристически и автомаршрути, защото целият регион тук е богат на обекти за посещения.Сега  ще цитирам само няколко маршрута, в други постинги ще опиша някои от тях по-подробно.

    Забележителен маршрут е този до рида и село с едно и също име, Бойник. Това е най-високото село тук, почти 1000 м. н. в. Първата част на маршрута вие над с. Студен кладенец, като се разкрива неговата моренна красота и гордостта на региона тук, тепето от сцепени скали Кози камък. Втората част на маршрута вие над яз. Студен каденец, като се вижда част от Острова в него. Достига се с. Бойник, разположението на което наподобява наблюдателница към различни природни красоти. А то самото е на вълшебна тераса на два етажа.

    Втори маршрут, но за разходка, по-лек, е по реката, която навлиза в селото от планината. Има пътекии, които отвеждат чак до резервата Вълчи дол, където днес е развъдникът на белоглавите лешояди в България.

   Трети маршрут е във и около селото, за разглеждане само на морените. Те са наистина едно чудо. Които ходят спокойно върху камъни, могат и да им се покачат, като по тях достигнат до отвесните скали, от които те са се отцепили. Като се минава по тези камъни се усеща, че под част от тях тече вода.

    Четвърти маршрут е този покрай пещерата с изворчето Студен краденец и от него направо нагоре към развъдника за орлите. Върхът не винаги става за изкачване, защото там в скалите гнездят белогавите лешояди, които не те бива да бъдат притеснявани.

   Пети маршрут е този до естествеите скални мостове по р. Арда. И те са чудо на природата. Някои са широщи по около 4 м. но са дълбоки над 40. Има и пещери по брега на Арда, скални котли по дъното на реката, много интересно и красиво е. И винаги има рибари, с въдици или птици, летящи над водата.

   Автомаршрутите са също мого. С автомобил от с. Поточницаа може да се доститне да резервата Вълчи дол и от него по римски път да се продължи нагоре-нагоре-нагоре към вр. Свети Илия и махала Бойник. Природата тук е прекрасна.

   Друга дестинация са двете големи тракийски светилища над с. Красино и скалните гробниците, сега кокошкарници в частни дворове на с. Моряци. Тракийски паменици има по долината на р. Арда при с. Пчеларово, наречени Пчелната скала. Тракийски гробници, места за проповеди, състоящи се от оградено със скали място и висока скала в центъра – кромлехи,  скални култови ниши, една скална гробница, после превърната в християнска църква – всичко това е много интересно. За съжаления пътят от комплекса при Железния мост над р. Арда до с. Маджарово така и т.не го доправят, до него се отига само с джип. А скалите над село Маджарово с тракийските култови ниши се виждат от километри.

   Посетете с. Студен краденец, е моят призив към интелигентните хора,  с интереси, търсещи досег с миналото ни, с красотата на родината ни.

   Трихфоноворадевски боклук също може да попадне в този регион. Виждал съм такива в заведенията на богатите хасковци, изградили на завоя на р. Арда „туристически” комплекс, в който предлагат пиячка и кльопачка. Мястото е кръстопътно – към Ивайловград и Маджарово, към стената на яз. Студен каденец и Крумовград, към с. Перперек и Черноочене, към Хасково. А изгледът от завоя на реката е нещо повече от вълшебство.

    Този постинг посвещавам на новото поколение в блога, новопредставените пред нас младежи Цефуляс и Пенсионерс. Единият от тях е с просветлен  разум, другият – с недостижим интелект, няма да ги осветлявам Те надминаха учителите си -  Джани, Ив1969,  Радостиналасса1948, Венцивалери1951.  От тях се уча вече аз, не от учителите им. Тези млади хора творят изкуство, а в изкуството винаги има още. Ако ги следим ще достигнем до още по-високи по-сияйни вершини. Запознавайки се с постингите им аз решавам къде да отида, как да мисля, какво да правя, за кого да гласувам.

   Добре, че имаме такива светли личности  в блога, да ни подтикват към благородни дела, едно от които е този първи мой постинг за част от непознатите красоти на Родопа. Ще има още доста....