МАРШРУТЪТ ОТ СЕЛО МОЧУРЕ ДО ВРЪХ ЦИГАНСКО ГРАДИЩЕ – ЕДИН ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ПО ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ !!!

   Село Мочуре е най-високото село в Родопа около гр. Рудозем. Като разположение сред природатаа на Родопа то е много красиво. Разположено е на скат с южно изложение, част от централното било на Родопа с изглед към висок рид, увенчан от вр. Циганско градище и един рид, завършващ с остър връх, наричан Бабина чука. Селото се състои от каменни къщи, доста от тях изоставени. Има и добре подържани, а също и закупени и ремонтирани такивва. Според мен не повече от 5 души живеят постоянно в селото. Преди около 3 години до него бе ремотиран пътят и макар и много стръмен, тесен и с остри завои, той бе асалтиран. Така селото вече има целогодишна връзка с гр.Рудозем, един от любимите ми региони на Родопа.

    Името си селото е получило от безбройните извори в този район, които образуват две големшки реки с водопади, спускайки се към най-голямата река тук, Елховицката. Преди да се влеят в нея те скачат в общ водопад. Горите около селото са букови и това е основата на неговото водно богатство. Главната река, минаваща през с. Пловдивци има язовир, осигуряващ питейна вода за Рудозем и няколко села покрай река Елховицка.

   Интересното на този регион е географското разположение на централото било на Родопа в него. Известно е, че това било е границата ни с Гърция. Билото от  мястото на гробищата на селото се отклонява от посоката, от която идва, от запад и навлиза високо и доста навътре в Гърция. Достигайки вр. Циганско градище, висок към 1700 м. централното било на Родопа завива на 30 градуса спрямо посоката, от която идва.  Така се образува един голям клин с връх 30 градуса, изворната област на р. Елховицка. За да е още по-пъстра картината от върха се спуска не голям рид, разделящ реките през с. Корита и през с. Пловдивци.

   Какво предлага този висок, изнесен дълбоко на юг връх, Циганско градище. Той позволява да се види южната част на централното било на Родопа от него до резервата Гюмюрджинсски снежник. Този резерват е в Гърция, но до него се достига от с. Горно Къпиново през вр. Вейката. От тук, вр. Циганско градище, на юг  Родопите имат много голяма площ. Ридове се различават тлудно, но  пък стърчат стотици различни по вид върхове – гористи, голи, остри, заравнени. Между тях са селата с нашите помаци, с които съм имал доста срещи. На севвер от центлалното било започват безкрайни ридове, а на юг – само върхове, толкова много, че не могат да се преброят. Напредвайки на юг, те остават все така високи, което се вижда и когато човек е в гр. Ксанти, едно от най-големите зимни пасища на родопчани някога.

   Разстоянието от с. Мочуре до вр. Циганско градище е около 13 км. Ползва се модернизиран римски път, на места със запазена каменна настилка. Върви се през букова гора. Пасищата под този път са огромни, в селото Мочуре някога са живяли много хора, помаци.  Майстори от селото изградиха гранична застава от камъни, градежът на която е връх на красотата.  Мутра купи за 1 лв. сградата, но тя изглежда неподържана. Тази сграда трябва да получи статут на паметник на културата  

   Пътят, който е подходящ и за джип с леко изкачване преминава прокрай два водопаада, чиято вода пресича римския път, но не го е разрушила през изминалите над 2000 години от построяването му. Пресичат се още няколко поточета, дълбоко навлизащи в снагата на планиата и се излиза на ново посище, което идва от с. Корита и свършва по-високо от пътя. Това е възлюбено място от мечките пастирки, които се хранят с ягоди и др. плодове тук. Те не са опасни, но хората казват при придвижването си към върха да носят мобилно радио или да слушат музика от телефоните си, за да не бъде изненадана някой мечка с мечета.

   Буковите дървета стават все по-стари и големи, достига се трето пасище, най-високото. То достига до билото на планината. Има заслон, от който се достига Вижката. Това е място за пост на граничарите някога, вероятно най-обгледното от всички тук. Вижда се граничната бразда, останки от полосата, един превал, чудно красив, родопски, през който стадата на хората от селото са преминавали преди зимата към Ксанти. Вижда се и целият вр. Циганско градище, който от определена височина е покрит вече не с бук, а със смърчове. Това място е посещавано често от нашите помаци в Гърция за бране наа гъби, ягоди и билки, а така също и за паша на конете им. В последно време тук с кросови мотори и атевета идват гърчета, просотията достигна и до тези красоти.

    От поляната започва път към върха, на места доста стръмен. Има разклонение от него в ляво, което обхожда върха в ниската му част и послле се спуска в с. Корита. Ползва се пътят в дясно, където понякога минават от гранична полициия. Достига се билото на планината, прекрасно, и по него се върви към върха. Нова широколистна гора, после смърчова и върхът е вече близо. На него има и заслонче.

   Върхът, понеже е граниичен има траншеи и и уклепления, всичкото това изградено от камъни, а на места вдълбано в скалите. От гръцката страна на върха има същите укрепления, но доста по-скромни от нашите. Чувал съм, че някога войници са били по тези веста целодишно, цитираам още върховете с такива укрепления, Миджур и тези към вр. Вейката. По на десетина метра от граничната бразда – къщичка от камъни суха зидария, от дугатта страна – подобна. Светът ще свърши, глупостите – не! В сняг и бури тук са пазили войници...

   Връщам се на пътя, който върви по скатоветее на върха и се спуска към с. Корита. И там грасотата е велика. Някога е имало път покрай яз. Пловдивци, но там вече е непроходимо. Може да се посети язовира, който е мого красив и да се обиколи от източната му страна, като се тръгне от с. Пловдивци. Стената му е много красива, но не пускат да се посещава, защото е с питейна вода.

   Този връх и околностите му могат да се  посетят и с джип, като джипът се остави на поляната под вижката и там се направи лагер. Местата около тази поляна са приказно красиви. Може по централното било да се достигне до с. Мочуре, а някой да докара после джипа при тях. На другия ден пък може да се направи разходка по пътя под вр. Циганско градище, който се суска в с. Корита, където също е много красиво, сред буковата гора с вного извори. Но пак някой трябва да вокаара джипа до селото. Изкачването обаче на вижката и поглед от нея е така велико, както погледа от вр. Циганско градище към южната част на централното било на Родопа. За мен, преминал централното било на Родопа от Гоце Делчев до Ивайловград, това е огромна радост.

   Приятна разходка по тези красиви места! Тя носи радост,  вдъхновение, укрепва духа и силите на стойностните хора. Заразени със субкултурата /трифоноворадевата простащина/ на нашето време, нямат никакъв шанс да се доКоснат до тези красоти...