ОЩЕ ЕДИН МНОГО АКАДЕМИЧЕН ПРЕХОД

   Семейство Божинови от с. Заселе със своя труд, средствата, които имвше и банков заем построи скомен туристически комплекс в Понор планина. Мястото е прекрасно, под едни сккали, наричани Орлови, с обилен карстов извор, на около 1,5 км. над селото. Хората пооправиха пътя до там, сега спокойно се пътува до красиво построените сгради в хармония с местната архитектура от камък и покрив с плочи. Според мен обаче има отлив от посещения на това прекрасно кътче и този мой постинг пиша с цел повече хора да придобият интерес към него и да го посетят. Построено в гънка на Понор планина, от едната страна заградена със скали, от друга с изглед към долината на р. Искър и отсреща веригата върхове – Гарвана, Яворец, Издремец, Чукава, то е много-много над красотата над един друг подобен комплекс, доста по-посещаван от този, а именно, Прав камен до с. Сатовча.

     Сега ще предложа два прехода от този комплекс, много прекрасни:

   Първият е сравнително лек, върви се около 4-5 часа с разглеждането от места, които са изключителто обгледни. Има маркировка, която насочва към вр. Була,символът на Понора. Ползва се първокласен римски път, който се отклонява по една долина пред вр. Була. В някои участъци от този римски път той е запазен напълно.При отклонението в ляво от него към вр. Була не се тръгва към върха, а се продължава направо към един висок превал.  От превала се разкриват чудни гледки към нелогичното било на планината, защото то се състои от понори, уврази и въртопи, накратко казано огромни /!!!/ коритообразни и легенообразни дупки. В дясно се извисява един връх, Сърбеница, който от тук прилича на чал. На него има побито знаме, това е ориентирът. За около 20 минути се достига върхът. Той е един от най-обгледните в планинатаа. От севернатаа страна половината връх се е свлякъл при земетръс и представлява страховит джендем, но не толкова голям колкото при х. Рай. Тревата е висока, стръчат в нея камъни, трябва да се внимава да не се изкълчи крак. Гледката е много красива, вижда се голяма част от планината Понор и от Балкана в посока изток. На съседния връх поставиха метален кръст с фотоволтаици, който вечер света над селата Зимевица и Заселе.

    Следващата краота е Подковата /Арката/, която започва от един въртоп непоседствено под вр. Сърбеница. Върви се по пътя, по който се изкачва върхът и без пътека се завива в дясно на отсрещния срещу него скат. От него се разкрива цялата красота ана Подковата, една в началото тясна скална цепнатина, после по-широка, която с широката си част достига долината на сухо дере. От външната страна на цепнатинатта няма нито едно дърво, от вътрешната пък има никога несеченна букова гора. Красота рядка за страната ни.

   Преходът продължава с връщане на пътя в мястото на превала. От там в дясно има разкронение за друга красота, симворлът на Понора, вр. Була/та/. Пъттека отвежда да него, като той остава в ляво. Този връх погледнат от долу прилича на жена със забрада, но името му идва и от една съставна към него скалла в която приведена ллада стройна жена с гръб подпира върха да не се свлече в пропастта под него. Този връх е един от най-посещаваните обекти в Искъския пролом. Маркиворка от него отвежда туристите до комплекса.

   Вторият преход е 7-8 часов и е още по-страховит от първвия. Тръгва се по римския път, но не се върви към Булата, а направо ком Каишовият превал.Този превал като красота може да се мери с родопските. От него третостепенен римски път се спуска към с. Меча поляна. Такава прекрасна долина се среща рядко! Мечата поляна сполед мен е селото с най-красиво местоположение от  всички села около Понора. Рядка за страната ни красота. След достигане на селото се продължава отново по римския път, който е главен за селото. Пресича се водопадът, през пролетта страховит и все по пътя се достига до една скала, под която и издялано трасето му. Следва възлово място – завва се в дясно и се върви нагоре към превала над този път, по който премнава друг римски път, второкласен, идващ от с. Искрец през махалата Горна Горновица.  Без да пресича седловината, а успоредно на нея този път изкачва планината Понор до псевдобилото й. Гледките са прекрасни - от Ком до Чукавата, до Черни връх и планините в Западните покрайнини. Римският път достига билото, където се съединява с друг, билен римки път, на места запазен напълно, на места останал под торфа. Той върти между понорите и въртопите по планината, като минава непостредствено срещу Подковата. Няма начин да не се спре човек тук за да са порадва на тази природна красота.

   Прибирането до комплекса може да стане по два начина – по римския път от комплекса за вр. Сърбеница или през Булата, но ще стане доста дълго.

   Приятен път, ако някой реши да се поразходи из този рай, като подчетавам, че той е за стойностни хора, а не за трифоноворадевата простащина, чието място не е тук. От Лъвов мост, където живея, до Божиновото разстоянието е 50 км. Има възможност и за разподка с кола, като по асфалтовия път се достига до с. Заноге, къдета има оброк с грамаден каменен кръст. Изгледът от пътя е върхов!  Друга възможност е да се остави колата в с. Зимевица и да се одстигне до един от Големите понори, Студената бара, и после по „стената” й до Орловата бара. Един друг свят, сътворен от Бог за гледане на овце, а днес с доста различна функция - по-висшите същества да се наслаждават на красотите му.

   Да си спомним и един призив от времето на социализЪма, който възпроизвеждам в оригинал:

              „В НЕДЕЛЯ ВСИЧКИ НА ПОХОТ!”