СЕЛО КРЕМЕНЕ, СМОЛЕНСКО – ИЗХОДЕН ПУНКТ ЗА НЯКОЛКО  АКАДЕМИЧНИ ПРЕХОДА ИЗ РИДА КАЙНАДИНА

                                                                                       /Посвещението в края на постинга/ 

    Селото споделя съдбата на доста родопски села, отдалечени от сигурните пътища, разположени високо в планината. Това село е на 1200-1300 м. н. в. Етносът е едни, български, но харата са разделени по вяра, християни и мюсюлмани. И то премина през колективизация, последвана от накомунизирване на най-необразованите хора в него, които бяха превърнати в ухо и платена опора на управниците след Деветото, на клеона от 1975, който го отдели от България с телени мрежи, на изверването, започнало през същата тази година, което продължи до 1989 г. Този троен удар върху добрите и работливи хора тук доведе до тяхната миграция, но и до още нещо -  въздигане на хора от селото, които подкрепяха управлението на страната след Деветото. Тези, върху които Партията спусна своето благоволение и им предложи магистрала за развитие.

    В този ред на мисли ще продължа след като завърша туристическата част на  постинга си, защото чадо от това село, Наско, Светият Синод  избра за нов български патриарх.

    Селото е разположено в една много неугледна и сенчеста долина. Навсякъде около него е прекрасно, но хората са избрали за място на селото си този стръмен и неудобен терен. Около селото обаче природата е прекрасна, като и тази степен ми се струва недостатъчна. Аз съм бил в това село още преди 1989 г, дотигайки го с автобус от Смолян. В училището тогава учеха деца, днес то се руши. Автобусът пътуваше от автогара Смолян, достигаше разклона Турян/Пещера и в дясно продължаваше по един доста тесен път, подобрено трасе на римски път, но през дивна красота. В дясно от прозорците му се виждаше скалистото било на рида Кайнадина, в ляво – дивната долина на р. Арда и ридовете, между които тече. Автобусът продължаваше чак до с. Долно Димово, обслужвайки живеещото там доста могобройно помашко население по селата и махалите. Днес те са изоставени, цари пустош, комунизЪма им е.а майката.

   Първият маршрут, който ще опиша е този към с. Турян. Ползва се римският  път към Смолян. Специално отбелязвам, че тук римските пътища са на гъсто като мрежа и че почти няма път, който да не върху подобрено трасе на римски път или по оригинален такъв. Преходът започва по пътя към махала Попрелка, където е гробът на Руфие Чакалова, касавицата на селото, чиято ранна смърт е причина за създаването на песента „Руфинка е болна легнала”. До отклонението за Попрелка пътят се изкщачва на високо, после още малко и излиза на място, неописуемо красиво. То представлява един полукръг, от лявата страна на който е билото на Кайнадита, а от дясно, от доста високо се вижда долината на р. Арда и заграждащият я рид от другата страна, този на р. Елховица. Неописуемо красиво е! Ако туристи с джип решат да си направят лагер в тази дъга и да се разхождат до красотите или върховете на този регион, 3-4 дни яма да им стигнат. Може да се изкачи и най-високият връх на Кайнадина, да се направи разходка до с. Турян по шосето, като връщането стане по пътеките, които все още са останали. Наблизо има един голям чал, от който се спуска ридът към с. Турян, християнско село, най-гоямото тук.

   Втори маршрут, по-кратък е този е до с. Попрелка, където е гробът на Руфинка. Разклонението е на 3-и км. след с. Кремене. И там е много итересно, но истроията на селото бе заличена от бригадите с чуковете на ДС, които потрошиха паметиците на помаците. Така надписите по тези паментици,  носещи информаця за време  и др. подробности бяха унищожени. Една помакиня от селото сподели с вен, че така е унищожена иторията на едно от най-древните заселища на Родопа. Село Попрелка може да се достигне с джип от с. Кремене.

   Трети маршрут е този до с. Надарци, където има пещера, Надарската. В определни дни до нея идва водач, който я отключва, изгонва мечката от нея, навлязла от по-долните й етажи, след което въвежда желаещите да я лазгледат. Срещу пещерата направиха примитивна вижка, от която се вижда една от махалите на селото. Голяма част от къщите вече са празни, но рухналите къщи тук са малко. Разходка над селото, от която се разкрива изглед към доста по-високото село, Долно Димово предага страхотни родопски картини. Селото може да се достигне с джип от с. Кремене.

    Четввърти, сащо така върхов маршрут е този към с. Долно Димово. И това село е построено на „сакато” място, да се опазват ливадите и обработваемата земя. Почти всички селяни от тук са мигрирали в Смолян, но идват да си обработват градините. Някои от изоставените къщи не са рухнали, но дворът им е така обрасъл с подраст, че само дивите свини могат да достигнат до входовете им.

   Пътят от с. Кремене до тук е продължание на римския път от Смолян, който слиза в долината на с. Киселчево.

   Има и село Горно Димово, според мен на височина над 1500 м. н. в. Стратегически римски път по приток на Арда е бил опцията за животновъдите някога да се изкачат до едно уширение на малката река там и да основат село. В моемента там само една къща е обитаема. Не мога да си представя как при тези ужасяващо сурови усовия тук са живяли хора, хранели са животните, после животните са хранели тях.

   Ливадите пред с. Долно Димово са много големи, типични родопски ливади, доста различни от тези по Балкана. Не мога да се нагледам на тази краота, непременно спирам на преевала, след който римският път се спуска към долината на най-голямата река тук, Кисечевската. Път в дясно прехвърля Кайнадина и слиза в местността Герзовица, някога административен център на урановия рудник „Герзовица”, днес затвор.

   От рида, който раздеря реките вежду с. Кремени и с. Киселчово се вижда могъщ масив и долина пред него, тази на най-голямата река тук, Киселчова с водопада.

    А сега за корените на новопредставения пред нас патриарх, Наско от с. Кремене:

    Той е роден през 1980 г. Според хоратта тук майка му е родила в Смолян, а не в селато. Тя е била учителка, баща му – работещ по линията на Партията. Какво точно никой не знае, на аз съм на неговата възраст и съм наясно как се работеше за Партията тогава. За работата си в Партията бащата на Наско го местят на работа в милицията в Смолян. Защо точно в милицията, вече е достатъчно основание да се каже какво е работел той в сеото. Там наново го дооценяват го въздигат за шеф на Слоянската милиция. Вмъквам, че по тове време тече възродителният процес и има нужда от информация къде и какво става по селата и махалите, където хората се противопоставят на изверването. Следва ново повишение на милиционера, въздигат го на работа в ДС. Там работят само хора, на които Пртията имва пълно доверие.

   На въпроса ми помак или хистиянин е бир бащата на Наско последва смях – как така патриаарх на страна ще  стане помак!!!  Тук обаче имам друг въпнос. Явно родителите на Наско не са били помаци, но техните богово тогава са били първо Ленин и Сталин, после ДимИтров и Коларов, а след тях – Живков. Който може да си отговори на тези въпроси, ще е наясно и защо днес имаме тази Тройца, деца на родители от ДС, а именно:  Кирчо Секса, наричан Харвардника, Терзиоглу, кметът на София, предприумач, и Наско – наш патиарх.

    Приятна разходка из дивната Родопа. На тези които не познават достатъчно добре тази прекрасна планина казвам, че изворната област на р.  Арда е едни бисер на нашата природа, който трябва да стане резерват.

    Постингът посвещавам на г/жа Радостиналасса1948 и на Ив1969. Пожелавам им разходка из този прекрасен регион с екип:

1.   Венцивалери1951, който да осигури превоза им с неговия джип, а също и логистиката им и

2.    Атанас Атаджанов, който да ги охранява от мечки, каквито тук има много.  В кадровото му досие съм попадал на сводка за него, че е опазил хора, нападнати от мечка-стръвница, която я прогонил с голи ръце, без да я наранява, оти тия хайванчета са закриляни от закона...