Прочетен: 512 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 26.08 16:50
РЕГИОНЪТ НА СТРАНДЖА – ВСЕ ПО-ИЗОСТАВЕН ОТ МАЙКАТА-РОДИНА....
По някаква ирония Северозападна и Югоизточна България, диагоналите на страната, са най-изоставените региони в страната. Хората с право наричат края на северния диагонал Северозападнала България. Благодаренние на богатите си природни дадености, тя някога е била предпочитана за място за живеене от много хора в стрната. Твърди се, че част от населението й са преселени от Русия черкези, които са се установили тук и са се побългарили, а друга част произлиза от румънските цигани, власи, които живеят от двете страни на Дунава. Въвеждам тагове – с. Връв, с. Куделин, дс. Фридолин, с. Ново село. Колхолизирането на страната доведе до упадък на този регион, който настъпии по-бавно от този на останалите региони на страната, по-бедни от Златния рог. Напомням за т. н. Мазен влак от Видин за София. По времето на едни от най-тежките години в икономическото положение на страната след Деветото, та дори и след отнемането на собствеността на хората, от Видин към огладнелите им роднини в София пристигаха техни близки от Видин с хранителни продуки. Понякога от етажерките над пътниците е потичало олио или друга мазнина, причина да бъде наречен така видинския влак за София.
След колхолизацията на този богат край на България, който предизвика миграция от него към градовете и най-вече към София, нова беда се стовари върху него. При среща на първия секретар на Пазарджик с Тато, секретаринът му се оплаква, че в Пазарджишко има много цигани и те вече са проблем. Отговорът на Живков е, цитирам точно:
- Пратете ги някъде по Видинско, да работят по животновъдните ферми на ТКЗС-тата.
Така сторват и други първи секлецари на Тато и за няколко
години по Видинско става гъчкано от ромове.
Резултатът е печален по много линии – какво се случва на
животните, на млякото, което отива за преработка, та сколичедтвото ву става символично, какво става в ТКЗС-тата с работници ромове и какви са последдствията за етническия състав на този край. Тази история има и продължение – наконцентрираните по Видинско ромове след 1989 г. поеха обратно към страната, на първо място към София, където те днес са над 300000 бълтгарски граждани. Това е 10% от населението на София, за което никой не признава, че то вече е 3000000 души.
Подобна съдба на на другия край на диагонала на България имаше и Странджа. Нейната трагедия – подчертавам, трагедия /!!!/, започва твърде от далеч. Ньойският договор отнема една част от планината и я придава към Турция. Съгласно Берлинският договор границите на България са така направени, че към страната да имат целогодишен и удобен достъп животновъдите, обитаващи планините. Като любител краевед аз съм преминавал по границите на България и разбирам колко умно са постъпили тези, които по заданието да бъде окастрена България върху определена площ са преценили къде да прокарат границите на тази държава. Мислели са хората и са измислили най-доброто за окастрената по заказа на великите сили наша Родина. Точно обратното, за да отнемат достъпа на хората от отнетите части от България след ПСВ и така да ги лишат от възможността за живота и поминъка им са постъпили идиотите, съставили т. н. Ньойски мирен договор. Първо това не е договор, а диктат и второ това е замисъл с цел обезбългаряването на тези територии и така на чисто те да бъдат присъединени към други съседни страни. Давам пример с Босилеградско, което е лишено от достъпа му до Кюстендил, срещу което му е предоставен достъп до Сърбия, намираща се зад високата 2000 м. планина Бясна кобила. Какво следва за населението, българите там, знаят тези, които посещават този край. Моите посещения в тези региони продължиха 10 години.
Подобно нещо ньойските изроди ни случват и със Странджа планина. По Берлинския договор границата ни с Турция преминава по билото на планината, което достига нос Серверборун. Където днес Ирдоган се пазари с Путин да му прави там ядрена централа. Тъй като обаче в ПСВ не участваме на страната на добрите, Англия и Франция, наказани сме с отнемане на наши територии с целокупното българско население в тях. В случая облатодетелдтвана е Турция. Отелязвам, и тя на страната на лошите, но пък в интересите на Англия, която държи за силна Турция, способна да се противопоставя на Руската империя, вече СССР. И прееместват границата ни с Турция по Резовската река, отнемайки ни още хиляди кв. км. земеделска територия.
След тази каттастрофа за България навлизат прогоненните българи след Гръцко-турската война 1919/1923 г. Тези тракийски българи, прокудени поради новото разпределение на териториите между Туция и Гърция, заплашени с насилие, изоставят имотите си и се преселваат в Българияя търсйки спасение. Те са добре посещнати от страната ни, която им предоставя условия на живот, помощи. Голяма част от тези българи се установяват в Странджа, Сакар и Източни Родопи. Благодарение на уменията им да боравят със земя и стока и трудолюбието им, те се съвземат от загубата на имотите им отново водят един нормален живот. Но през 1956 г. върху тях бе нанесен съкрушителен удар, най-точното определение е да го нареса, ебаха им майкята. Защото каквото бяха придобили с труда си им го отнеха отново...
Само че след първата беда в региона, отнемането на част от него в полза на Турция, последва и втора, за която загатнах – колхолизирането му по времето на Тодор Живков през 1956 г. Последвалата беднотия е довела до миграция на хората, които живеят там и така се поставя начаалото на неговото тотално /!!!/ обезселване. То пръдължава и сега, цитирам град Малко Търново, който за десетина години от 2014 г. до сега се е обезлюдил 10 пъти. Крвасив град, с хубави къщи, които се продават на безценица и няма кой да ги кури. Имам все още жив познат от с. Свирачи, което макар в най-източните Родопи има същата история. Човекът си спомня още какво е било там преди и какво след колхолизираето на селото им.
Друга беда, която сполетя странджанци е безогледната сеч на дъбовите тори там. За подпори на шахти /мини/, за строителен материали, за мебели, за паркет,за метровици, много ценно дърво е дъбът. В миналото горитте са били частни, хората са си ги опазвали, грижили са се за тях. Останали безстопаанствени, те бяха посечени. Спомням си един старец, оцелял след наводнение в някакво село на Странджа, който казавеше:
- И преди е имало такива дъждове, но таково наводнение не е имало!
Така той загатна за осичаето на дъбовата гора над селото, която е акумулирала дъждовната вода. Свидетел съм на такове бедствие нас с Ръсовци в Западните покрайнини, когато порой щеше да ме отнесе. Още една беда за този регион е времето на клеона, това е тристепенната лента по границата на страната ни, направена по съветски тертип и осигурена с електрическа ограда С 100. В определени села, давам пример за Резово, се влизаше само с открит лист. Това понятие така и не можа да бъде преведено на английски език, както и „пуснахаа по магазинете”. В Странджа има села мого билизо до граниицата с Турция цитирам едно етносело, двес напълно обезлюдено, Сливарово, което е на самаата граница. Това опазване на границите ни пречеше на нормалните сношения на хората близо до границата с останаите фора на страната, а на неживущите близо до границата, съвсем. Говоря за една ивица с щирочина около 15 км, като по продължение на тази ивица имаше граничар до граничар. Непрекъснато те проверяват, като жените в Иран за правилното носене на забрадки и превръзки, според указанията на айятоллаха, почетен председател на фундементализЪма.
Друг проблем на региона е липсата на инфраструктура - пътища и водоснабдяване, каквато тук с малки изключения липсва, а наличната става неизползваема. Един хубав път има, това е пътят от Бургас доа Малко Търново и един язовир, който осигурява вода за Приморско, „Ясна поляна” на р. Дяволска. Дали този язоиир ще осигури през летния сезон необходимата вода за Приморско, това е въпрос, от който зависи дали почиващите няма да напуснат хотелите в края на лятото. Ако през зимата не е имало достатъмно дъждове, това е възможно. Този водоизночник е недостатъчен за разрастващото се Приморско.
Друг проблем на региона, Национален парк Странджа, е презастрояването на кррайбрежието му от мутри, бушони за задкулисието. Мошеници непрекъсано променят законите, осигурявайки си вратички за нови и възмогжности за бетониране на крайбрежието. Общинната взема едно решение, от нискоинстанционния съд следва друго, тълкуването на високоинстанционния съд е съвсем различно. Обикновено следва узаконяване на строежа на мутрите, би бил той извършен дори върху плажната ивица. Обяснението е, мутрата се е отчела. Напомням за една подпорна стена, така се води по строителните книжа, по същеество обаче се явява със стаи по нея, като клетки за гълъби, нещо отвратително, което върховните съдии приеха за естествено и мутрата, която стрОи, спечели делото с общината. За Алепу става въпрос.
По Странда има доста трасета на пътища- това е одстанало от тях - които са все още са различими.. Някога се пътуваше по тези пътища през дъбловите гори на планинатаа от брега на морето към единсвения добър път сега, този от Малко Търново до Бургас. Постепенно тези пътища бяха изоставени, което доведе до миграция на хората от селата, които достигаха в южата част на планината. Имаше един прекрасен път от с. Босна за гр. Средец, сега е проходим само за джип. Селото в средата на този път, Варовник, бе останало с един жител, но това лято то изгоря след умишлен според мен пожар, за да се получат дърводобивните мутри разрешение за сеч в дъбовата гора около него.
Към Странджа водят още три пътя, откронения от добре подържаното шосе от Бургас през Болярово към Елхово. И те са в лошо състояние. Ведваж преминал някой по тях няма да се върне. В сравнително добро състояние е пътят до село Факия с бившето пехотинско поделение. Блоците на офицерите сега се обитават от ромове. От далеч се виждат простряни парцали, пред блоците колички с деца и планини от боклуци. Същото е и в гр. Средец. Както в някогашния блок №20 в Ямбол до циганския квартал, който след заселваето му с роми пое към самосрутване. Още един път има от Болярово, който достига границата с Турция и друг от Елхово, също достигащ границата. Занемареност, изоставеност, като тези територии да не принадежат към страната ни, това е излъчването им. До всичко това доведе колективизацията на бай Тошо, наричана масовиация. Може и по друг начин да се нареече, Ела ме фАни за ...о!
Най-големият грях на Бургаската общна е изоставянето на важната пътна връзка между Малко Търново и Царево. Това е един прекрасен кът от Станджа с много старини и красоти. Покрай него има много тракийдки светилища, а също и едно светилище, което може и да не тракийско, Индипасха. Природата тук е страхотна, има си своя специфична красота, каквато другаде в страната няма. От този път могат да се предприемат много разходки из парк Странджа като се ползват четвъртокласните пътища, прокарани почти успоредно на главното било на Странджа, границата ни с Турция. Тук сега е опасно да се ходи, защото изгладнели и освирепели мигранти могат да извършат нападение над всеки. Цитирам три села, особено интересни за посещение тук – Сливарово, Кости и Бродилово. Абсолютна дивотия и като непринадещи към страната като цяло, така ги възприемам аз.. Пътищата сега са подобрени малко заради достъпа на граничната полиция в този регион.
Има и села с останали все още хора в тях, цитирам с. Бръшлян, което препоръчвам да се посети заради красотата му и красотите около него, а също и историческото село Стоилово. Това село считам за най-красивото от всички села по Станджа, които съм посетил.
Главният град на този регион е Малко Търново. Наистина има известна прилика с гр.- Търново. С всяка измината година той изглежда по-малоброен, пари за благоустройство явно не додстигат, но все по-горямо става присъствието на ромове в него. И как не, това и е град, има банкомат за помощите и магазини. Хората, които все още живеят тук опитват да се сдобият с лизнес, но той върви само през лятото – къщи за гости, механи и закусвални, малки ресторанти и един голям, който винаги работи, евтин е и привлича вечерта едва ли не всички госи на града.
Където имаше туристически центрове, сега са затворени и има бележка с мотиви за затварянето им в момента или изцяло. Само обилният карстов извор в центъра на града остава непроменен, но все по-малко хора ползват водата му. Според една жена, на която емейството се опитва да си осигури поминък, преди десетина години гадът е имал между 12 и 15000 жители. Днес те са под `1200. Често се среща някоя хубава къща с некролог от преди кратко време и обява, че се продава. Продава се на безценица. Има хора, които купуват такива имоти и ги ремотират с модерни стоителни материали, изглеждат добре. Като станат стари, хората явно висят да живеят тук на чидст въздух и сред красивата природа на Странджа.
Градът е транзитна точка към Турция. По този път има много интересни обекти като Мишкова нива, Градището, по пътя до което има една пещера с извор, също свято място, много посещавано. В дясно от пътя пък има тракийско гробище с долмени, разположени по един хълм. Най. големият долмен от камини, всеки дялан за своето място в купола на долмена, за да се семонатискат е на върха на хълма. Всичките долмени са претърсени и повредени или разрушени от иманяри. Разказваха ни за строителите на пътя към Бургас преди много години. Трактористите се хвалели колко долмени са потрошили с тракторите си в страни от пътя, които са видяли в гората около гр. Средец. Пиянища гадни тогава, днес трифоноворадеви мутанти.
Преди две хилядолетия римляните са осъзнали, че трябва да се строи инфрастуктура. Правили са пътища, вииадукти, аквадукти. Пътищата проправят пътя за цивилизацията, но и за придвижване на войски, което не е добре, защото има изроди с власт и амбиции като днешната основна ос на злото в света, Путин. Пътища се строяха и у нас по времето на Борисов със средства по кохезионните програми на ЕС, като за тях заплащахме не повече от 10 % от стойността на проекта. Така бе до 2019 г, когато Радев фана бать Боко, че краде чували с евро и кюлчета злато от тези строежи и вечерта в стаята с окраденото изтрясква кучки. По сигнара на пРезидента суверенът се вдигна на мирно въстание, ново издание на Културната революция. Раадев назначи служебни министри, според мен боклуци и строежът на пътища секна. Защото по това перо се краде, бяха мотивите. Хиляди работници от този бизнес останаха без работа, много съвременни пъностроителни вашини станаха собственост на банките, защото не бяха изплатени и изгиниха покрай недостоените пътища. А милиони от суверена останаха без пътища. Най-важното обаче, вече няма кражби. Радев и боклуците му го постигнаха.
Красиво е да се пътува по Странджа, красиви са околностите на населените й места. Но в тези населени места вече има съвсем малко хора, какво работаят те не ми е яно. Селянин от с. Стоилово каза, че всеки ден пъува за работа до Бургас. Разстоянието е 70 км, пътува към два часа, защото пътят през лятото е много натоварен и опасен заради острите си завои. Тъжна картина! Това е една част от страната ни, която не само като да не й е нужна, а като да й пречи.
Пътувахме преди години до Одрин. Доста различно изгежда планнината у нас и в Турция. Там навсякъде земята е обработена, на черни и зелени ивиц, различни фигури. У нас – тотално изотавяне с малки изключения около селата, където има останали по няколлко души. Спомням си изказването на одринския поп на бъларската църква, който каза, че е добре, че тази част на Странджа се е паднала на Турция, защото иначе щеше да изглежда както тази в България.
Това, което писах тук за Страндгжа важи и за Сакар планина, но там порожението е още по-тежко, защото природните условия са по-неблагоприятни – без гори, с полета с тракийски култови останки, с изоставени ливади с високи сухи треви и храсти, чакащи някой пушач да си хвърли клечката или фаса в тях. И там обезлюдяването е много голямо, то обхваща и градовете, най-пострадавш /наблизо/ от които е гр. Ямбол. Но не и цинанския му квартал, койо расте и се развива, на края на града е, името забравих.
Виждайки товаа неблагоприятно развитие на Странджа и Сакар, причина за което е изземването по време на колхолизациятаа на имотите и на инвентара и стоката на хората, настъпирияг глад след това и миграция на хората във вътрешността на страната, където има завод, работа и хляб, от Партията решиха да направят нещо - стимулираха млади семейства да се заселят тук. Някои дойдоха, но след кратко вереме се върнаха обратно, въпреки 5-те лева върхуу заплатите им. От тогава процесът на митрацията продългава, катто е ститнал до степен, да няма вече какво да мигрира от тук. Има малко работони место по Черноморието, които се откриват през летата, но те са ниско заплатени и несигурни. Какво ще правят хората през зимата без доходи? Вече и такива хора няма, търсят се за хотелите и ресторантите вносни работници. Колхолизацията на този регион му еба майкята. Хората го напуснаха, децата им се родиха другаде, тяхната жизнена среда вече е друга.
НИКОЙ ОТ ТЯХ НЯМА ДА СЕ ВЪРНЕ ВЕЧЕ ТУК !!!
А Странджа, Сакар, СеверозападнАла България и голяма част от Северна България, те вече са ничии земи. Благодарение на декретното управление и това с укази на предатеите на страната ни след 1944 г. Чиято издънка, растяща, разцъвтяваща и даващи отровни плодове и днес е проруският ни пРезидент Радев. Който от 2019 г. върти страната на пръста си...
26.08 19:11
с мигрантите са опасни. Те са отчаяни, възможностите им за преминаване на границата са минимални, имам и информация, която не трябва да споделям. Не стигат другите беди над хората там, ще посоча една, която ме влуди, атакуващите ме комари, та и тези мигранти. Имах срещи преди години с групи от тях при с Стоичевац, до Власинското езеро, но тогава изглеждаха плахи и неагресивни, сега положението е доста различно. Докато не свърши това преселение, започнало с един милион сирийци, бягящи от бомбардировките на Путин/Хасад , всичите преминали по Балканския път през България,сега, в близот до границата с Турция е опасно да се ходи или пътува. Със сегашния брой на полицаите, на колите и с настоящото оборудване на мрежата, пълен успех срещу тази напаст няма да има.
26.08 19:16
В Русия той се справи с този проблем. Издаде указ, с който забрани на олигарсите да се качват п- високо от приземния етаж. А работата съ управИ.
На един председател на ТКЗС от НАТО каруцар от ЕС му закарал една каруца дърва. Половината били нацепени, половината не били нацепени.
Да живее международното положение!
