НА ПАМЕТТА НА ЗАГИНАЛОТО МОМИЧЕ И БАЩА МУ НА ОБЕЗОПАСИТЕЛНОТО ВЪЖЕ НАД КУПЕНИТЕ И КРЪСТЦИТЕ

    Никога няма да забравя първото ми преминаване по скалистата верига, свързваща ридът Кръстците с Големия Купен. Бях преминавал вече от северната страна на този рид, няколко пъти от южжната, както под езерото, така и и над него. Погеждайки нагоре към тези страхотии от към северната им страна отлагах преминаването им по рида Крстците, макар да имаше такъв малшрут, маркиран обилно с блажна боя по скалите, мърху които е най-безопасно да се стъпва. След информация от един млад овчар, който каза, че маршрутът може да се премине по-безопасно от изток на запад, се реших. От Видмиския превал поех по скалния рид, решен да го премина.

    Това бе най-опасното ми пътуване по планина, което стана решаващо при вземането на подобни решения в бъдеще. Заради тези ужаси се напр. и после не преминах веригаата между Голямата и Малка Мусала в Рила и Сгражите в Пирин.  Опетвайки се да тръгна по тях в съзнанието ми се връщаха ужасите от Къстците и се връщах.

   Веднага след Видимския превал заповат опастните места, като с изкачването нагоре ставаха още по-опасни. Изкачвах се по нещо като тераси с широчина към 30 см и високи към 50 см, където имаше боя. Това означава стръмнина към 30 градуса спрямо вертикалата. В шмето на истината имаше боя точно къде да се стъпва и добре, че я иваше. Но освен тази боя имаше и имена на някои скали отново с блажна боя, с информация че от тях е паднал турист, ас ъщо и порцеланови портрети на падналите от скалите в Северния джендем туристи. Връщане не бе възможно, защото не може да се скочи на прощадка с ширина към 30 см. надвесена над бездната.

   Жестоко се оказа и билото на тези скали, нещо доста по страховито от Кончето в Пирин. В мен е останало съхранено мястото на Кръстецки връх, от който на север де спуска късо стръмно било. При преход от х. Амбарица до х. Плевен се заобикаля този рид, в горната част покрит със смърчове, а в долната с огрромни буки. С голямо напрежение, бих казал свръхчовешко, достигнах до Големия Купен, където счетох, че съм в безопастност. Отпуснах се при металната касетка за оставяне на лисчета  с мнение на туристите. Прекрасна картина имаше под мен, стадо коне се къпеха в езерото. Между двата Купена има безотточно езеро с променлив обем. Веднаж след почти месец дъждове едно лято то преля издави много овце по скатовете си към х. Левски. Тези пасища са част от някогашният каракачански мегаполис с център р. Канина, каменните къщи на които още стоят.

    Мисля, само на Гокпод трябва да благоваря, че не се плъзнах по тези скали, а също и на информацияна на овчара, че този маршрут може да се превине само от изток на запад, в противен случай може да се снимам, което означава за падна и после да ми поставят порцеланов портрет.

    Сега има обезопасително въже, което започва малко след Големия Купен и применава по безопасните места на билото на рида Кръстците. Различно е да няма каде да се хванеш и да има въже, което здраво държиш. Въпреки това обаче си е страшно и туристите веднага след Купена като се надвесят над бездната на Северния Джендем се панират и се връщат. Слизат долу на хубавата пътека пкрай Залъмовото краденче, където е бил Дядо Вазов и продължават за х. Левски.

   И какво е станало вчера. Времето се разваля, падат гръмотевици. Бащата и момиченцето се държат в определен момент за въжето. Пава мълния върху него и токовият удар ги покосява. Момчето в този момент не се държи за въжето и оцелява. Осналото го знаезм – две смърти и едно момче в реанимацията – може би токов удар, но не фатален, ужасното време и смъртта на баща му и сестричето му, това е ужасяващ шок.

   Не мога да обясна защо, никога не съм се страхувал от мълнии. Сега разбирам коко опасно е било, но съм се спирал да разглуждам гръмотевична буря покрай мен на няколко пъти до сега, най-значитената от които при вр. Малък Ком. Въпреки нещастният случай, който пак там се случи с едно стадо с овце. Овчарят и овцеге бягаха надолу поради мълниите, мълния падна върху стадото. Някороко овце паднаха и останаха там, няколко от падналите станаха и продължиха със стадото.

   Бог ме е пазел...

   В случая обезопасителното въже, което помага на туристите да преминат през този скален ужас уби момичето и бащата...