ОЩЕ МАЛКО ЗА с. ЛЕСКОВ ДОЛ, ТОЗИ ПЪТ САМО ЗА СЕЛОТО

    Още съм развълнуван съм от мисловния ми дОсега с тази красота и ще продължа постинга си за нея. Ако някой не познава региона на селото,  той няма пълна представа за красотите на Балкана.

   Селото е разположено на южната страна на един рид, който се спуска от вр. Издремец и достига до р. Искър, а също и по цялата „хипотенуза”, както и от двете страни на друг рид, и той идващ от вр. Издремец, принадлежащ към така наречената от мен хипотенуза със западно изложение.Доста махали има и по северозападния скат на рида, по който от южната му страна са махалите на с. Редина. Реките са две главни с много поточета, които се вливат в тях. По благоприятна за живот е долината на лявата река, извираща от седловината, където е оброкът Св. Кирик и Юлита. Тази долина е много щирока, а махалите й достигат над 1200 м. н. в. Две от красотите там са най-значителни за мен, това са върховете Издремец и Голямата чука Това е мое мнение, всичко там е прекрасно. Изгледът от мястото на огромния бял железен кръст до древен оброк и махалата, където е нощувал Дядо Вазов също е смазващ като красота. Той е на края на един рид, надигнат над двете долини на големите там реки.

   Друго красота на селото са огромните буки в самото село, които хората не са посмяли да пипнат. Имаше една гигантска секвоя в двора на един човек, която мълния разцепи и тя надвисна над къщата му. Отрязоха я на парчета, беше нещо много огромно. Отромни са и ореховите дървета, пък и другите плодни такива. На една поляна с извор има слива и орех което се конкурират, еднакво големи са.

   В миналото селото е имало голяма и хубава църква, днес поотремонтирана, с поправен покрив и варосана. В двора й са централните гробища на селото. Надгробните камъни показват, че от това село не са имали общи дела с гинцките каменорезбари. Пред църквата са отанките от училището. То не е било със стабилен зид, а с паянтов. Под училището в ската има вкопан полуподземен етаж, може би ползван някога за бременните крави през зимата да стоят на топло. Учебните стаи са една до друга, от другата страна на коридора е учителската стая. Много жалка каритина. Чешмата пред училището, зидана с мерак, красива, също се руши и е без вода. Тръбата от извора сигурно отдавна е изгнила.

Тъжна картина. А тук до 1956 г, годината на Априския пленум,  е имало много деца. Защо ги е имало – защото е имало много работа и са били необходими хора да я вършат. При днешния начин на живот в панелите децата пречат на родителите си и затова стават все по-малко. Отнемането на имотите на хората сложи край и на това село,  просъществувало и опазило се 500 години по време на турското иго и после до 1956 г.  За 45 години комунистите унищожиха селото, тогава основа на страната, а покрай него и ценностната система на хората, подменяйки я с други богове и деца на пленуми. Тъка се стигна до днешните момичета, който не искат да се размножават и до днешните момчета, които не работят и не търсят работа, а социални помощи и далавери. Та да стигнем до трифоноворадевата атаджановщина.

    Колхолизацията на селото и унищоаването му довдеде до огромна и неразумна вътрешна миграция. Ликвидирането на каракачанството, чиито животни бяха иззети от собствениците им и изклани, защото стопаните им се оказаха гръцки шпиони, доведе до нова миграция - от планинита каракачаните бяха депортирани в села по Сливенско. Накря възродитерният процес, който стана причина за нова миграция, младите турци да сеизселят в Турция, доведе до промяна в един огромен регион, Източни Родопи, днес гояма част от него ничия земи и още по-лошо – пулупустиня!

   Видялите с очите си това могат да го разберат, но те са малцина. Предложението как да станем това, което сме били идва от национални предатели като Радев и Копейкин. Видма част от айсберга, който наричаме задкулисие.

   Боже, пази България, ние сами не можем! Така ни опростачиха, че вече не различаваме курец от палец....

музика. Стойностните хора в него ще открият красота, дълбочина и мъдрост. А публиката - тя вече е рожба на трифоноворадевата простащина. И на атаджановщината. Която доведе до това, агресивната простащина да поведе война срещу човешката цивилизация в Европа.