С посвещение на духовно възвисената председателка на новия инженерингов проект на Радев,  Партия "Величие", която представи програмата на партията си чрез два куплета от стихотворение. Ако тя  упознае региона, който описвам в постинга си съм убеден, че следващият път от най-високата трибуна на страната ни тя ще придобие мощ да ни изпее акапелно цяла песен.

                    ЕДИН ОТ МНОГОБРОЙНИТЕ „ТРИЪГЪЛНИЦИ” НА СТАРА ПЛАНИНА

    Стара планина, Балканът, образува на юг много триъгълници. Причината е, че в тази посока ридовете са къси, докато на север те са по-дълги и образуват долини с доста пълноводни реки. Същото е положението и с Родопите. Централното им било преминава близо до Бялото море, успоредно на него, а на север ридовете им достигат чак до Тракийската низина.

   Давам за пример един триъгълник от Балкана, близо до София, този с ъгъл при катетите вр. Чукава, чиито катети преминават по долините на реките Оградишка и Бовска Габровница. Хипотенузата е по долината на р. Искър. Този триъгълник е съставен от седем по-малки триъгълника, оформени от реки реки, които текат на запад, ето и имената на „триъгълниците”:  Буковец, Оградище, Свогето, Свинове, Кръстец, Редина и Лесков дол. В региона на тези триъгълници и най-вече в изворната им област, ако тя е с южно изложение,  има населени места, наподобяващи на архипелаг от махали, днес изгубили значението си след ужасната за хората там 1956 г. и сега напълно обезлюдени. Възрастните хора, които не напуснаха родните си места вече почиват от делата си и къщите ми, строени преди стотици години и по-новите наподобяват на запуснати гробища, обрастнали с повет.

      След МП от /около/ 1966 г. за раздаване на пустеещите земи на хората, които бяха изгонени от имотите си, тези региони живнаха за кратко, но днес са изоставени съвсем. Родените в панелите деца на тези депортирани от населените им места хора не признават за своя жизнена среда родните места на родитеите си, градската. Пътища до махалите все още има, благодарение на ловците и дърварите, които имат нужда от тях. Да допълня, едните считам за пиянища, другите -  за дървени мафиоти. Този планински свят, смъртната присъда на който бе произнесена през 1956 г. умря пред очите ми.

     Целта на отнемането на собствеността на хората и набутването им в пънели в градовете бе свбодните хора, въпреки трудният им живот, да бъдат превърнати в зависими от новата власт, като хлябът им вече да се дава от новата власт, партийните секретари, а свободата им те да са господари на живота си, което означава независими и свободни въпреки ужасно трудния им живот бе отнета. Поколението на тези хора, в резултат на промиването на мозъците им в училище чрез фалшива история и обясняване на истините с лъжи, доведе до пръкване на нещо различно от родителите им, живяли по утвърдена от хилядолетия ценностна система. Така се появиха новообразувАния - изроди като Трифонов, Радев и др, разпръскващи  туморните си клетки върху страната ни, за жалост вече прерастнали в самостоятелни образувания, които наричаме партии инженерингови проекти на националния предател Радев. Техните членове и членки са от последовательниките на Трифонов, утвъждаващата се все по-силна простащина в страната ни.

    Цитирам един от най-огромните тргълници на Балкана, този с вр. Вражата глава, между долините на реките Дойкинска и Темщица. Такова огромно нещо не знам да има другаде по Балкана, по който съм доста вещ.

    Сега ще се спра на един малък триъгълник, но по красота – безценен бисер. Този триъгълник е между реките Лесковдолска и Рединска. До него може да се достигне по съвсем лек начин, отклонение от пътя за Своге по Лесковдолската река, като има и втора опция, по път за джип на 1 км. преди това отклонение. И на двете места има табели. На едната пише Редина, на другата Лесков дол. За жалост бисерът Редина през годините остана без път и това доведе до обезлюдяване на селото, таково прекрасно място... Сега там живеят постоянно. само един козар и едно възрастно семейство. Построените вили на бивши жители на селото остават трайно заключени, децата на построилите тези къщи едва ли могат да ги намерят къде са. Но пък знаят кои са най-добрите телефони, други – всичко за Ленин.

    Селото започва от една седловина, наречена Преслопа, където къщите са на голо открито било, след което вече са по една тераса със западно изложение над реката чак до с. Кръстец. Голяма част от къщите са паднали, но овощните им дървета още дават плодове. Тук падналите плодове ги изяждат дивите животни, по Родопа пък мечките не чакат да паднат плодовете, а се качват по дърветата и лозниците и ги обират. Много ми е лесно да узная що е яла мечката и от къде е влезла в гората. Там тя се преви, че ме невижда, аз пък имам ли съмнения за нея, продължавам си по пътя.

   Селото Лесков дол имаше късмет. Такова прекрасно място в Балкана има много рядко. Може би поради това след Деветото то бе свързано с асфалтов път с шосето за Своге. След отклонението от Искърския пролом, долината на р. Лесковдолска е тясна, но започва да се разширява. По южния скат, където има заравнености, природни или правени от хората, наричани требеши, има и махали. Красотата на тази долина не може да се опише. Тя се разширява още и още, а природните условия са толкова добри, че къщи има не само по южния скат, а дори по уширенията на северния. Рекички и поточета се спускат от северния и южния скат, които се вливат в Лесковдолската река, една, от големите тук. Селото има център, над който по скатовете се виждат много махали и единични къщи. Има и доста хубави, модерни къщи, в което хората живеят постоянно. Това са софиянци, които имат апартамент и в София, но понеже работят чрез компютрите си, живеят тук, сред красивата природа. Тази красота привлече и виладжиите от с. Брезе, чиито къщи бяха ограбени и частичо разрушени от ромбригадите на кварталите Тунел №8 и Зли дол. В Брезе също е мого красиво, но тамошната красота, понорова, и тукашната, типична балканска, подобна на родопската, са съвсем различни.

    Долината на р. Лесковдолска е заградена от изток  с централното било  на Балкана между върховете Издремец и Високата чука. Билото тук е високо и прави полукръг, като изгледът от него е невероятно красив. Ридът от север, който загражда долината започва от ж. п. спирака Ж. П. Училище, после през върховате Гарвана и Яворец достига вр. Издремец.

   Препоръчвам един прекрасен маршрут от това село нагоре по доста сериозния път, подходящ за джип до седловината, през която се преминавали стоката и хората от Осеновлак към Лесков дол да да не се кръвосмесят. Такъв красив превал само в Родопите може да се види. Покрай пътя нагоре към билото на Баркана иман много рекички и поточета, които се вливат в най-голямата река в долината, идваща от върховете Високата чука. Това е един връх близнак, та дори тризнак. За познаващият планината да я погледне от тук е вдъхновение. При вр. Високата чука като да се събират всички ридове на планината тук. Специално отбелязвам, че в тази част Балканът е най-широк. Той се състои тук от четири големи успоредни рида: Ржана, Трескавец, Големата планина и централната част на Балкана.    

    Издремец се вижда от към тясната му страна, вижда се малко от Чукавата, но пък се виждат най-високите върхове на планината Ржана. Вижда се и долината на р. Бовска Габровница със селата по терасите над нея. Не се вижда само манастирът „Седемте престола.

   Подчертавам, че от с. Лесков дол до тази забележителна седловина, сега покрита със свежа трева, разстоянието е към 7 км, а денивелацията е към 600 м. За джип няма никакви проблеми, но тази отсечка тябва да се премине пеща, за да се наслади човек на красотата. Отбелязвам, че преди около 15-20 години по десния скат се извърши гола сеч на буковата гора, наричана тогава санитарна. Буките са покълнали в мястото на отсичаето и сега там е достъпно само за скривалища на вълците и на дивите свии. Никъде по този огромен скат не се вижда незелен цвят.

    Изкачването на врърха близнак е вдъхновение.  Има вариант да се мина под него и да се достигне до някогашното Г. С. Чукава, купено от мутра за 1 лв. и изоставено. Там имаше горски работници някога, сега е пусто като да е паднала върху него ракета на Путин или Ким.

    Тук пасищата са огромни. Векове преди нас вероятно е била изсичана гората, за да ги има тези паасища, където дърветата сега се завръщат след изоставянето на тези огромни тревни площи, някогашните ниви на хората. Тези пасища са хранели животните  на планинците, а животните са хранели хората. Затова на тях се е гледло като на засяти с някаква култура ниви и са били опазвани по закон, вкаран в чипа на хората. Да се преминава през пасище е било наказуемо от горските власти тогава, а преди последната коситба, наричана тук отава, да се нагази тревна площ от хора или животни се е считало за престъпление и виновния е нощувал заключен веднаж в селския нужник.

   Прекрасно място за рзходка тук е централното било до вр. Издремец. След изминаване на част от разстоянието се открива нова гредка към планината Ржана и на част от Балкана с вр. Козница, голям красавец. Той наподобява на пресечена пирамида, подобно на Вихрен.

   От селото има и други прекрасни маршрути. Ако се мине покрай новият железен кръст на мястото на оброк и се продължи нагоре към махалите се излиза на превал преди вр. Издремец. В ляво извира реката Трескавец,  която е природен паметик. И там красотата е велика, оценил я е Дядо Вазов, почивал през лятото при своите приятели Данговците.   Преминава се над извора на тази река и се излиза при една много висока махала на Бов, към 1300 м. н. в. и тя обезлюдена. Интересното обаче е, че къщите са изоставени, но не и разбити и ограбени. Тя достига кръстопът, по който може да се слезе към с. Бов или да се продължи към езерата Тръстеная. От тях опциите са доста. Два маршрута препоръчвам, към ж. п спирка Ж. П. Училище и високо по билото към ж. п. с. Пролет. Там попадах на обитаваната от един убиец къща, който бе облечен като монах, но изпод расото е имал брадвичка и с нея убивал хора. Долу имаше многобройна полиция. Арестуваха ме в  ж. п. с. Пролет, защото казах, че съм видял къщата му и  ме заподозряха, че му нося храна. Смешен епизод се получи. Накрая им обясних от къде да се изкачат с колите си високо в планината, от която хабер от понян.тие си нямаха. А „монахът” бе убил бабата, последния жител на с. Брезов дол, защото слизала този ден за пенсията си.

   Това „триъгълниче” може да бъде упознато леко, но за да се усети красотата му, туристът трябва да е запознат с големия триъгълник, от която той е част. Това е по силите на духовно възвишените хора, имащи интерес към историята ни, краеведчеството и др. области. Във всеки случай мястото на трифоноворадевата простащина не е по тези места. Доста бродил по планините на България, таково „животно” до сега не съм срещал...
    Приятен път на желаещите да се докоснат до тази красота, а за цитираната дама това считам за облигатно.