Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05 23:51 - СЕЛО ТОПЛИ ДОЛ В ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 913 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 26.05 23:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                           Посвещението на края на постинга ми:

 

СЕЛО ТОПЛИ ДОЛ В ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ ИМА  ПОТЕНЦИАЛ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ТУРИСТИЧЕСКИ ЦЕНТЪР КАТО БАНСКО !!!

 

     Селото е разположено в Западния Балкан, една от моите планински любови. Доста време посветих на опознаването на красотите му, които  докоснаха сърцето ми и остават в мен въпреки годините, които изминаха от ввремето, когато опознавах региона на гиганта Миджур от южната му страна.

    До селото се достига като се премине през ГКП Калотина и се продължи към Пирот по стария път, който води кам Заечар. Достига се до завода за гуми който някога носеше името „TIGER” и произвеждаше автомобилни гуми с това наименование и по ширпотреба презервативи „Partisanka. Той бе закупен от фирма „Мишелин”, а рекламата му:

    „Кой сака да клеца без да има дЕца, као Тито на Йованка, да си купи куробранка, марка „Партизанка”,

изчезна..Този завод  по времето на Тито произвеждаше гуми с размери от велосипед до трактори. Имаше реклама как тигър кара велосипед с тракторни гуми.

   След ж. п. прелеза по път сред прекрасна природа са достига с. Темска . В дясно има от оклонение от пътя, който минава през естествена скална порта и навлиза в красива отромна/!!!/ долина, в горната част на която е с. Топли дол /наименованието на табелката е Топлидо/. Село с такова име, Топлидо, има и в Милевската планина. Твърди се, че и в двете села живеят българи, свързани са, като по-новото село е това в окръг Вранье.

   В началото на пътя има много голям манастир, от който българските монаси бяха изгонени и сега там има сръбски монахини. Манастирът е страхотен като манасир, мястото му наподобява кът от рая. Той непременно трябва да се посети.

    Селото е известно с работилниците за правене на каменни кръстове по подобие на с. Гинци, но тези са малко различни. Част от тези кръстове са с надписи на сръбски, така са ги икали поръчвалите ги. С надписите на сръбски език сръбските власти се запроституирват, твърдейки че тук не са живяли българи до края на ПСВ. Визирам случая с изгонването на българските монаси от Суковския манастир и смяната им със сръбски. В Суковския манастир извадиха кръстовете в гробището на манасира с имената на починалите игумени. Тези четири кръста са шедьоври, дано да не са ги потрошили. Твърдят, че има преустройство в гробището на манастира и когато то се извърши, щели да ги върнат по местата им. Обяснение от типа „Ела ме ритни!”.Аз веднага познавам местни ли са кръстовете или са докарани от Гинци, независиво от надписите. Да затворя тази тема: След слизането на титовите партизани от шумското, първата им работа е била да потрошат каменните кръстове в населените им места. Това, но не в такава висока степен са свършили и нашите партизани.

   Риимски път, модернизиран, продължаава нагоре към с. Топли дол. В дясно от него слиза р. Височица, но тя е без вода, защото пълни яз. Завойското езеро. Язовиирът е залял с. Завой и затова носи неговото име. Там реката прави завой и днес язовирът има полуостров. Той побира към 1 млрд. куб м. вода, всичката, която слиза от скатовете на Балкана западно от вр. Ком. Не е залято с вода само гробището на с. Завой, на което се четат само български имена.

   Римският път преминава и по трасе, издялано в скалите на места, където те са отвесни. Сега трасето е разширено, но разминаване на две коли е невъзможно, подобно на тунелите по р. Ерма. Красотата става все по величава – страхотни ливади, букови гори, ниви, днес които природата си връща обратно. Пътят достига до с. Топли дол, разположено в най-красивата част на долината. Напред е превалът на Балкана, свързвал някога селото със с. Мартиново и Чипровци. В дясно е ридът между руките Дойкинска и Темщица. В ляво е огромният рид с Бабинните зуби, който е между реките Темщица  и Тимок. Красота, непозната за нас, бълтарите, които не са и чували, че и там живеят българи, е неоценена от сърбите, които строят МВЕЦ-ове, разрушавайки природната красота. Давам прпимер със  Сцепения водопад на р.Тимок под с. Црни връх, който бе унищожен заради просташко строителство. Един природен бисер бе умрян от тамошните енергопростаци.

   В селото се събират три реки. Едната в ляво идва от долина, започваща от вп. Миджур. Втората идва от седловината, зад която е с. Мартиново. Третата река идва от извор, намиращ се под вр. Вражата глава,  който приема доста рекички и също се превръща в пълноводна река.

   Селото има дълга история.  Римският път, който е модернизиран след селото се паздела на три. Тук е имало римски гаарнизон, но и роби, които са добивали медна руда. Медните рудници могат да се намерят лесно, макар да са със затворен вход. Над селото в уширение на долината започва римски  път, широк 80 см, който достига до някаква скала. Вътре в нея е бил един от рудниците. Такива римски пъътища има доста, те са до никъде, рудникът вече го няма, но трасето им остава.

   Като красота това село е едно от върховите за целия Балкан, от Тимок до Черно море. Какъв простор, каква околност, казва вода в реките.

   При първото ми посещение там хората ме посрещнаха със страх и когато минавааха покрай мен ме педупреждаваха, че това е гранимно място и всичко се следи. Те още носеха страха на миналото. Спомням си, как настигнах една възрастна жена и я запитах нещо. Тя се стресна, обърна се към мен и видях, че лицето й бе нещо много страшно. Тя покри със специална забрадка, от която се виждаха само очите й. По-късно разбрах, че е пострадала като дете поради епилепсия. Паднала с лицето си в огнище. Очите й не са били засегнати, но епилепсията след този инцидент е отминала.

   Първото посещение винаги носи най-силните емоции. Селото е разположено на тераса, като в ляво от него има възвишения, върху които са били нивите и градините на хората. Те по площ надвишават многократно селото, което никак не е малко – разположено е на три реки.   Имало е училище, има голяма църква, сегафзаключена, с много голямо гробище до нея. Всички гробове имат кръстове, различни от тези, които са правени в с. Гинци. На път за църквата има една напусната къща с врата, с камък над нея, наподобяващ патица. От реката е взет. Попитах хората кой е собственик, мога ли да взема този камък, но хората бяха напуснали къщата. Още две лета бя хук, никаква информация нямаше за тях, камъкът така и си стои  над вратата. Ще мина пак някога...

   От църквата на отсрещния скат на долината се вижда още едно гролище, циганското. Християтине тук и циганите са имали различни гробища. След Ньойския договор циганите от селото се изселили първи.

    Има четири възможни маршрута от селото в посока към билото на планината, започвам ги от ляво на дясно:

1.   Път за джипове до скалното чудо Бабини зуби.

     Този път е бил много ползван от хората в селото заради огромните пасища на Миджур и затова е бил разширен.  Риимски ли е бил този  път, така и не можах да преценя. Той започва с лек наклон, като постепенно набира височина. Разкрива се цялата долина със селото и огромните ниви/градини над селото, днес превърнали се в ливади. Такъв ли е бил профилът на земята, подравнявана ли е, не мога да кажа. Селото е на надморска височина към 1100 м., нивите са с около 100 м. по-високо. В дясно по ската, който води към Миджур се вижда гора, просечена от път. Това е стратегически римски път, предназначен за изтегляне на римските войници от региона ако стане опасно за тях.

    След много завои през прекрасният рид между реките Темщица и Тимок, пътят достига билото му. Там е началото на първите лифтове, които бяха построени в местността Бабин зуб. Пътят, годен и продължава за вр. Миджур. Натам – друга красота.

    Ще се отклоня за малко, защото там имах среща с един говедар от с. Топли дол. Лятото бе ужасяващо топлро и безводно. Говедарят видял колата ми Ситроен Ксантия и дошъл да ме търси. Говорихме си, до сега нямал един помивен ден, от нежкия труд не порастнла. И каза:

   „Как искам да съм богат като теб, да имам такава хулава кола и да мога да отида някъде да си почина.”

 

2.   Римският стратегически път.

Този път е широк 80 см, настилката му е запазена.

Започва от горния кпай на селото, навлиза в гора и от нея по ливада – там камъните вече ги няма – стръмно се изкачва на вр. Миджур. Там се съединява със система от римски пътища. И този маршрут е красив, особено през пролеттта. но е много тежък, наклонът почти навсякъде е 45 градуса. Ако е вного топло, да не се предппиема. Пътеката излиза право на върха /Миджур/.

  

3.   Старият път от с. Топли дол за с. Мартиново.

Продължава се нагоре покрай средната река. Красотата е

неописуема. Римски път, изсеччен в цветните скали, върти покрай реката с много отклонения заради достъп  до римски рудници за мед. А камъните покрай реката са подобни на витошките морени, които са сато шушки в сравнение с тези тук. А водата как е стъргала гранитното корито! Страхотна комбинация, карст и гранит.След тази красота по терасите, където има пръст за градини има останали къщи с хора в тях. През една от тези махали е преминавал пътят за с. Мартиново. След 1919 г. той е изоставен и днес се върви свободно през ливадите, обрастнали с храсти. Тпудно се достига до седловината на билото на Балкана заради борбата с храстите. Скоро този преход ще бъде певъзможен.

   В началото на пътя попаднах на възрастни хора, които там са се родили и остонали. Бабата доила кравата, седнала на столче. В обора обаче влезнала  уплашена овца, кравата се стреснала, бутнала батата от столчето и тя си счупила таза. Дядото излезе да говори с мен, обясни, защото бабата е неподвижна заради счупването на газа, но в следващия момент тя дойде на вратата.И обясни как е станоло. Към хайванчето - никакъв упрек! Така е трябвало да стане...

   Дядото каза, че няма да успея да се провра през храстите, но аз успях, много трудно. Към Мартиново има добър път, годен за джипове.

 

4.   Горски път от селото до пасищата под вр. Вражата глава.

Този път се подържа от Шумското и се секат буки и

смърчове гиганти. Трупите на смърчовете се нарязват на три-четири части и така се товарят на камиони, защото са високи към 40 м. Буките са с диаметър на ствола към метър. Маршутът е много дълъг, а като красота този е на първо място. Пътят набира височина, навлиза в букови гори, минава през наклонени ливади и покрай страховити скали с изворчета под тях. Минава и над прропасти, над пътя и под пътя с отвесни скали. Осмелих се да погледна надолу само където има да се държа за нещо. А буките – такива големи у нас няма. Българската гора я секат сега сърбите...

   Пътят достига до голяма ливада, където пасат кравите на селяните от Топли дол. Поляната е кръстопът – излиза се на билото на рида между реките Темщица и Дойкинска. Височината е вного голяма, а смърчовете според мен достигат до 50 м. Гиганти!

   Говедарите се оплакаха, че цигани от нащата стана крадат кравите на хората, а те са много бедни и без кравите си са загуббени. Вие се европския съюз, значи и там се краде, но при нас не, каза един от говедарите.

   Започва изкачване към връх Враажата глава. Той е много красив. В дясно от него започва тревист скат, но толкова стръмен, че никакво животно не може да се здържи там и да пасе. В Искърският пролом има такива места до с. Оплетня, наречени Кобилски стени.  Стените са  така силно наклонени и с малки площи букова гора по тях, достъпна само за птици.

  

    Тези миршрути са много тежки, в двете посоки се върви по 7 часа, общо 14. Малко по-кратък е маршрутът по стратегическия римски път, но той е много стръмен. Маршрутите № 1 и 4 могатда бъдат изминатии с джип, първият изцяло, като се посети и вр. Миджур, вторият – до Говедарника, на половин-един час от вр. Вражата глава. Ако се ползва джип може да се стигне до шедьовъра Трите чуки и дори по-далеч, някои от котите на рида Копрен с езерата под тях, наречени от сърбите кладенци. Всичкитези маршпути и още вного, свързани стях аз изминавал пеша. Да се изкачи вр. Миджур от с. Топли дол или пък вр. Вражата гава, това е въодъшевление. Чак вечерта, когато стане тъмно и се легна в колата разбирам, колко сили са ми били необходими да ходя по 14 часа на ден. Въодъшевен от красотата, не сещах умората...

    Приятна разходка по тези места, но с джип. Иначе требе много даян и яко дупце.

 

    Постингът посвещавам на блогъра от който се уча, Джани. За мен посещението напр. на Миджур е голяма радост, за него – военните успехи на Путин срещу Украина.  Огромна радост за него е хакерската атака на Путин срещу украинците, с която той направо ги е разбил. И с мен така става - колкото повече укрофашисти он избие, толкова по-голяма е радостта ми. Радвам се за успеха му срещу хепермаркета в Харков, който изгоря поради налет на планираща бомба ведно с двадесетина укрофашисти.

   Всеки човек реагира специфично при голяма радост, като нЕкои  а някои от радост сернуват по малко.  Други, най-емоционалните, освен, че сернуват, и то не по малко, го и нализват.

   Е чак до там още не съм стигАл. Други  с голяма степен на вероятност обаче са !




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12732018
Постинги: 4660
Коментари: 10925
Гласове: 18565
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031