ГУБЕШКИЯТ ПОНОР – ЕДИН НЕПОЗНАТ БИСЕР ОТ ПЛАНИНАТА ВИДЛИЧ 

     Понорите са част от карстовите планини, повечето от тях образували се в резултат на издигане на морското дъно на определени места в моретата и океаните. На това дъно милиони години са се отлагали съдъжащи калций вещества от костите на различни водни животни, черупки на миди, раковини и др. Надигайки се постепенно, това морско дъно излиза над повърхността на водата, продължава да се издига и на места се разцепва. В тези цепнатини се виждат останки от един свят, съществувал в морето милиони години. А дъното – вече е с коренна промяна, станало е планина. Давам пример с раковините по Понор планина. Една такава раковина е оставила не само отпечатък, а се е съхранила цялата.

   Надигнала се от морето, тази карстова планина е разтворима на определени места от водата и така се е създал един чуден свят, състоящ се от понори, въртопи, уврази, пропастни и други пещери, някои с входове от към недостъпни отвесни скали. А под тези пещери има водни пътища с гъстота, по-голяма от тази на „метрото” на терористите под анклава Газа. По тези подземни пътища водата от планината след дъгжд или снеготопене влиза в снагата на планината, за да се появи отново в някой карстов извор.

   Искам да поясня значението на три основни понятия, свързани с карстовата планина.

   Понор е вдлъбатина в планината с форма на паница, корито или на язовир без вода. Понорът е нещо голямо, диаметърът му, ако такъв има, достига до 3 км. Това означава площ към 8-9 кв. км. Той се е образувал в резултат на разстваряне на скалите под някоя повърхност. Понорът задължително има една или няколко реки, чиито води се отправят към отвор в скалите в най-ниската му точка, където те „пропадат”. Пътувайки по неведоми пътища през снагата на планината, те се появяват отново като карстови извори. Цитирам три огромни карстови извора - Житолюб до ж. п. гара Лакатник, Клептуза във Велинтрад и този до Златна Панега. Голяма част от планините ни са карстови, други имат карстови участъци, в Балкана и Родопите – огромни и на няколко места.

    Второто понятие, характерно за карстовите планини е въртоп. Въртопът може да бъде много голям по плош и плитък. Той обикновено има в най-ниската си част дупка в скалата за пропадане на водата, но е възможно и да няма дупка, защото някъде в ниското има покрита с пръст скална решетка. В някои въртопи, които са доста по-големи от понорте има дори населени места, цитирам две, селата Смолча и Понор. Най-много въртопи на единица площ има по Врачанската планина, но по-гъстота на тези образувания не й отстъпва и планината Видлич.

   Третото понятие, приложимо към тези планине е овраг. Овразите са дълбоки прорязвания в карстовата планина със стръмни брегове. В някои прорязвания има реки, които достигат нещо като пробита язовирна стена и там „пропадат”. Други овразо имат малки временни реки или никаква вода, освен ако не завали дъжд.

   Освен тези феномени за карстовите планини има и други, напр. пропастни пещери, проходни пещери, каквато е Божите очи. Пещерата до с. Ягодина е дълга 14 км, от които само около км. е направен достъпен.

   По плананите на България, както вече казах,  има изцяло карстови планини или такива, в които има карстови образувания. Северен Пирин се състои от карстови скали, надигнати от гранитните под тях. В Южен Пирин има останали малко карстови скали, цитирам вр. Орелек. Карстови участъци имат големите ни планини, Балкана и Родопите, при това на няколко места.

   В живота си станах свидетел на раждането на един малък въртоп над с. Гуебислав. Нямаше го, но се появи огромна дупка съвсем до пътеката, в която бе пропаднала почвата.

   В България понори има доста, въртопи още повече. Имаме обаче само шест големи понора, които ще изброя. Това са Четирите големи понора южно от рида Козница на Балкана. Имената са им били същите и по турско– Перачката бара, Орловата бара, Студената бара и Река Понор. Има още само два, които могат да се мерят с тях, това са Губешкият понор, който е на планината Видлич и Понорът над с. Дойкинци в Западните покранини, на рид, започващ от вр. Трите чуки.

     Два еднакви понора има толкова, колкото има два еднакви облака. Всеки е различен, уникален. Мога да кажа, че имам любим понор, това е Дойкинският, но не мога да кажа, че той е най-красив. В момента пред погледа ми е дупката, в която „прропадат” две реки и бученето на една подземна река, идваща по-от високо, която отвежда водите хси под скалите до един вертикален могъщ извор, наричан Врелото. Дебитът му е колкото на нашия карстов извор Кептуза. Орловата бара пък наподобява на  гръклян с два бели дробове. Перачката бара наподобява на язовир с пробита в дъното стена.

    В тозии постинг ще се спра на Губешкия Понор. Уточнявам, че Понор означава губилище, а тук и селото е кръстено Губеш. Аз също съм се губел там в мъгла. Туристите, посещаващи специално Софийската Понор планина трябва да са наясно с нея и ако времето се развали, да се връщат по същите пътища. Защото пътищата се разделят и водят до бивши овчарници, намиращи се в слепи /глухи/ долини. По тези долини се спуска река и изведнаж пред нея се появява планина, с дупка точно за тази река, път обаче може и да няма. Ако не днаеш какво има зад „стената”, загубен си...

   За да се достигне до Губешкия понор трябва да се ползва автомобил от Годеч до седловината Разкръсте, зад която е с. Губеш. Тази седловина прехвърря планината Видлич. Годечкото корито има още една седловина, Прекръсте, която прехвърля планината Чепън. Годечкото корито е шедьовър.

   СПЕЦИАЛНО ОДЧЕРТАВАМ, ОТ СЕДЛОВИНАТА РАЗКРЪСТЕ МОГАТ ДА СЕ ПОСЕТЯТ КРАСИВИ МЕСТА, КОИТО СА УНИКАЛНИ ЗА ПЛАНИНИТЕ НИ! Причината за това е стопроцентовия карстов състав на скалите тук.

   Годечани наричат планината Видлич Годечката плаанина. Нито така се казва, нито прилича много на планина. Горе тя е едно късо,  широко корито с три реки, устремили водата си в една скална дупка.От север това корито е заградено с венец, както тук хората казват на мястото, където стърчат скали след проадането на определена площ.

   Път в ляво отвежда за Губешкия понор. Където пътят свършва има малко възвишение с карстов извор под него, от където понорът може да се раздгледа. В него има микроязовир, захранван от друг карстов извор, има артезиански кладенец, който е каптиран, има гроб на убит от гръм овчар, има просторни поляни и разбира се, дупка в скалите, в която пропада водата на реките. Красотата на този понор е уникална: от север – скалев венеец, от юг – леко наклонена стена, на запад – досущ язовирна стена. От махала Трап идва римски път, който пресича понора и се спуска в с. Губеш. Този път приема разклонение от друг римски път, който идва от с. Равна. От външната страна на „стената” има обилен извор със запазени още поилки за овцете. Сега в понора мутри гледат коне, които изпращат за месо в Италия.

   Добре е, да се слезе пеша от понора до автогарата Годеч, като се премине но първокласния римски път да с. Трап, който се полза до днес. На автогарата има и автентична римска чешма. Две хиляди години след построяването й, тя още чучури.

   Това е преход за цял ден, но от седловината Разкъсте могат да се предприемат още два страховити прехода. Единият е до въртопа, който хората наричат Стадиона. Освен на стадион, на нищо друго той не може да се оприличи. Тук опциите са две. В ляво се слиза по три каскадно разпорожени въртопа, много красиви и така се достига пътят Комщица-Губеш. Много е красиво, а ако човек познава Балкана в посока Ком, красотата е смазваща. Един гигантски върх, Ком, и той като Мургаш хидрограско и орогафско чудо.

   В дясно има пътека за с. Гинци. Местността е въртоп до въртоп, всичките различни и със специфична красота.

   От високата част на Гинци има път за телевизионната  кула, идващ от Годеч. Иаше някога пътека от с. Бракьовци за Годеч, но тя вече е непроходима.

    Приятен път по тези понорови красоти!

    Извън темата:
    Постингът посвещавам на Гълъбчетата, Венцивалери1951/Радостиналасса1948, от които се осведомявам за случващото се по света. За Губешкия понор в техния блог обаче нямат нищо писано. Заложа ли в търсачката буквата Г, вместо Губешки понор излиза Голямата страна. Заложа ли буквата П, вместо пътища, излиза Путин.Това е мотивът ми за посвещението – да заменят понятията Путин и Голямата страна с пътища и с. Губеш. Това ще стане възможно единствено и само ако посетят местата, които описах.