ВРЪХ ГОЛАТА ГЛаВА – ЕДИН ОТ БИСЕРИТЕ НА ГОЛЕМА ПЛАНИНА

    Започвам с пояснение – Голема планина е източната половина на Софийската планина. Тя представлява триъгълник с връх, започващ с разклонение от вр. Мургаш и с хипотенуза по долината на р. Искър от Курило до с. Реброво. На запад тази планина се нарича Мала и свършва чак при долината на р. Нишава при с. Калотина. Огромно нещо е тази планина. По хидрография и орография наподобява на Родопа, но климатът и условията за  живот по нея са много по-трудни -  тя разделя региони с умерено-континетнтален климат в южна България такива с контитнентален климат в Северна България.

   Повод  да напиша този постинг е случайна среща на въжения мост при с. Луково с един преселник от махала Голата ГлАва. Този въжен мост през 2005 г. по време на наводнението задържа влачещи от водата на придошлата река Искър клони, цели дървета и едри предмети и образува микроязовир. Ако оттичанено на водата не е било освободено, след скъсване на въжетата на моста хиляди къщи близо до реката щяха да бъдат заляти или отнесени. Кметът на селото тогава с флекс, рискувайки живота си успява да среже стоманеите въжета на моста от едната му страна и предотвратява голяма пакост по течението на реката.

    Този мост е много важен, защото достъпът до голяма част от къщите и вилите на хората на западната страна на реката от ж. п. гарата бе прекъснат. Те можеха да бъдат достигнати ако няма мост само  от шосето между селата Луково и Владо Тричков, като се преодолява много голяма денивелация по четвъртокласен път.

    Мостът е възстановен, но от наводнението е извлечена поука – той е вдигнат с 2,5 м. по-високо от стария над водата на реката. За бързото му възстановяване пак се изказва благодарност към кмета на селото. Важна е местната власт, затова мошениците гледат на нея като на пост за присвояване и за кметове и шефове на Общинските съвети се предпочитат контрапичове. Въвеждам таг, изборът за шеф на СОС.

   Реегионът около ж. п. гара Луково по същество е квартал на София защото всички хора в работоспособна възраст работят в София. Влаковете сутрин и в ранния следобед са като трамваи, пътуват на всеки час. Пътуването до Централна гара е 30 мин. Подобно е положениео и с Перник, защото преобладаващата част от перничани работят в София. Поради тази причина метрото бе удължено до новата ж. п. спирка в Горна Баня, да осъществява връзка с влака от Перник. Вместо от Централн гара работещите сега ползват по-удобни дестинации към различните квартали на София.

   На въжения мост съм, срещу мен идва човек на около 60. Заприказвахме се, оказа се, че родителите му са преселници от махала Голата глАва. След колективизацията родителите му издържали на глада около година, напуснали си къщата, единстввеното, което им оставили и слезли при роднини в Луково. Започнали работа в заводите на София.  На част от площта от имота им в крайна бедност родителите му започнали да си строят нова къща, тази в която той сега живее. С този начин на живот, какъвто са водели родителите му, да живеят в Луковово и да работят в София той не пожелал да се раздели, намерил си и булка която искала същото. Та до днес. И двамата са на работа в региона на ж. п. гара Север, пътуването е само 25 мин. Такъв начин на живот избрала и дъщеря им, но това се оказало фатално за нея - заради това, че е селянка и работи в София, никой не я пожелал за съпруга.

   Аз обаче веднага зададох въпрос на човека, от коя махала на Голата гава е: от високата, от ниската, от Гарвана или от Сърце. Напомням, че в Сърцемахала се кри с години един масов убиец, когото хванаха, по-точно убиха в къщата. Тази къща ми е позната, минавал съм покрай нея на път за махалата Виши камък. Човекът се учуди, че съм ззапознат с махалите високо-високо в планита и ме потита и моят произход ли е от там. Казах, че не е, но и аз съм роден под Балкана.

   А сега за двете махали на селото Голата ГлАва:

   Те са от източната страна на връх Голата глава в две меки гънки с букова гора, от която се спускат две кристални поточета. Тези две поточета се сливаат в една река, единствената, която тече наобратно, както тук казват, на изток. Не след дълго посоката се променя и тя като другите реки тръгва запад и се влива в р. Батулийска. Някога имаше  път за каруци от махилите Голата глАва до шосето от  Батулия към Ябланица. Днес този път е непроходим поради подраст.  Друг пък  за каруци има към махалата Виши камък и после по билото на Голема планина до всяко село от Курило до Бухово. Още един път се устремява към с. Луково с разклонение към с. Батулия. Живот е кипял тук, затова и трудоваците след Освобождението толкова пътища са направили.

    Връх Голата ГлАва не е висок, не надвишава 1000 м. н. в. но е много обгледен. Билото му е голо теме, чал, като това на врачанския връх Пършевица. От него се виждат ценнтралното било на Балкана, трите Ком-а, Витоша, Руй планина, Рила, Софийското поле. Симфония! Най-красивият изглед към върха е от към махалата Виши камък и на няколко места от рида на Малата пранина. Тази красота е доукрасена допълнително с гердан и два бисера на него от махалите под върха. Как са строили хората къщите си не знам, но те, осналали без подръжка вече 80 години още си стоят целите. Поминъкът на хората тук е бил почти 100% овцевъдство. Наоколо е пълно с пасища, с вода за хората и животните, а като красота този регион е върхов в Големата планина. Наблизо има още един връх като  Голата глАва, но там няма водоизточници и заселниците са го подминавали. На съседен рид, и той прекрасен, е колибата на Баба Еленица, за която се твърди, че когато била млада, а мъжът й на фронта, бай Тошо, който се криел наблизо във Въглищарската  земляна, макар никой за не го е търсел, вечер идвал при нея да го нахрани и да й „скочи”. С доста хора съм говорил на тази тема, те я считат за фалшива новина. След Деветото обвиняват баба Елениница в култ към личноста, разкарват я по милиции, тя се разблолява от диабет и умира. Гробът й е в гробището на с. Бакьово, напред и в дясно в края му.

    На туристите, незапознати с това дивно кътче препоръчвам маршрут от ж. п. спирка Луково. По път, подържан от ловците през изоставение махали на Луково се достига до ловната хижа  преди вр. Голата глГва. От нея има път в ляво до селото, но по-добре е да се отиде първо на върха и после директно по ливадите да се достигне до селото. Път от него отвежда до друг природен бисер, останките на махала Виши камък. Пътят продължава към билото на Голема планина и  после го следва. В зависимост от времето и интересите, може да се слезе в Софийското поле в някое от селата от Курило до Бухово. Най-голямата красота на този преход  след върха е завоят в ляво по това било, от което се вижда целият комплекс Връх Голата ГлАва/махарите Гола ГлАва.

   Това е една твореска разходка за хора с богати душевност, а не за трифоноворадевите субпродукти или още по-точно казаано, боклуци, които не само за такава разходка, но и за нищо не стават....