Прочетен: 730 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 04.02.2024 21:30
БАБЕШКИ ИСТОРИИ, НАВЯВАЩИ ТЪГА...
В постинги за пътуванията ми съм включил няколко такива теми. Спомням си за последната - бабата от Прокопаник, днес с. Томпсън, някога махала към с. Церецел. Мъжо й умрел преди 50 години, тя останала сама с две дъщери. СтегнАла се, изучИла ги, они бегАли по СофИята и я забравИли. Но пък внуците й се повърнали към нея и й помагали във всичко - карали й сол, захар, олио, брашно, ярма. Тя е на 95. Представлява един скелет със сухожилия, обвит в окосмена кожа. С мустаци е бабата, с брада. Не е ходила на лекар през живота си. Докато пасе бравите /овце и кози/ спи между овчи кожи. Това са дечинките ми, сочи тя стоката си, това са ми пазачите, сочи тя кучетата, внуците ми се грижат за мен. Според нея внуците й не знаят къде в София има магазини за сирене, масло, кашкавал, мляко, тя ги снабдява. Посред м. януари я видах докато животните й пасат тя да спи на открито между овчи кожи. Кучетата я събудиха.
Втори случай от с. Реброво:
Баба на 75 я видях да ходи на 4 крака. Придвижваше се много трудно, както престарял кон, който си премества краката един по един, а не два по диагонал едновременно. Имаше ръкавици подобни на обувки и нещо като обувки на коленете. Лицето й бе съвсем близо до земята...
Разбрах какво се е случило на бабата. След като навършила 40 започват да се образуват шипове по гръбначния й стълб и той започмнал да се извива напред. Извил се до степен когато гъръбнакът й е застанал до положение около 70-80 градуса спрямо краката й. Не е възможно равновесна точка при изправяне и така тя запомнала да ходи на 4 крака. Направили й специално легло, квадратно. Като се разминавахме аз поздравих бабата, а тя ме поглездна без да отговори. Лицето й имаше цвят на земя. Такава тъга остана в мен, че не мога да я забравя. От мястото на срещата тя започна да се изкачва по една бетонна стълба, на която преброих 60 стръмни стъпала. Справяше се добре, по-бързо отколкото когато ходеше по пътя. Отивала при нейна приятелка съученичка, тя пък неподвижна на легло.
За да разведра малко картината внасям едно пояснение. Конят и магарето стъпват по различен начин. Магарето стъпва по една линия, а конат стъпва на широко. Затова магарето има много силно чувство за равновесие, то може да премине по мостче от една дъска. При придвижването на краката си то със задностоящия крак заобикаля предностоящия - походка, която са усвоили манекенките. Те когато представят някакво облекло точно така пристъпват, както магарето. Не както коня, чиято походка повече мяза на тази на човек.
Сега един случай с баба от с. Трънски одоровци, в Западните покрайнини.
Заприказвах се с една баба козарка. Докато тя говореше с мен коза откърши клон на младо дръвче праскова. Бабата изпадна в шок. Изгони козата от градината, спря да говори с мен, засуети се, какво ще каже сега на собственика на градината. Веднага тръгна към обора, донесе в един съд пресни кравешки лайна, парцали и връв. Намаза с тях мястото на раната на стеблото на дървото и на клона, привърза ги с платното, което натопи в пресните лайна и го фиксира с връв. С връв върза и клона за да е притиснато сцепеното място. След това седна да си почине и тръгна към човека да му каже какво се е случило с едно от дърветата му. Какво ще му кажа сега, вайкаше се тя.
Тази баба е пример за ценностата ситема, която сме имали ние, българите, преди век. Отделена от родината си, заточена в собсвения си имот в чуждата държава бабата е съхранила ценностите на нейните родители.
Сега за баба Горяна:
Това бе една баба, последният жител на махала Трескавец на с. Бов. Когато виждаше човек да преминава пред къщата й тя излизаше, запознаваше се и целуваше ръка. Представяше се с името, които хората са й дали, Горяна. Нейното име било друго, но тя приела това. През живота си била ходила няколко пъти до с. Бов и никъде другаде. На училище не. Сестрите и братята й пошли към СофИята, тя изпратила и баща си и майка си. Мъж така й не я познал, останала мома. Сега сама живеела с овцете си, шест брава. Аз ги храня като сме навън, каваше тя, те ме хранят когато се приберем. Овцете бяха красиви като кукли - почистени, сресани, красиво подстригани. Мястото на къщата бе на кръстопът – нагоре към махалите на Бов и надясно към махалата, където е летувал Вазов, Данговци и после Кръст. Имаше прекрасна букова гора, където една зима си изпахиме. На няколко пъти от дърветата паднаха парчета скреж и все на главата на жена ми.
Пътят по деренцето вече не личи, а откакто почминаха наследниците на Данговци, запустя и пътят към Вазовата къща. Нагоре по реката Трескавец пък се достига до две езера, наречении Тръстеная и до вр. Издремец. Тук е много красиво и мястото е обявено за резерват с име Трескавец. Наблизо имаше и хижа. Пиянищата я подпалиха без да има нито един изгорял от тях при пожара. Само дрехите им, защото са били в леглата си и едвам са се спасили - през зимата, полуголи, навън в снега.
И за бабата от Виши камък.
Такава красива като местоположение махала в Балкана е рядкост!!! Близкият връх само, Голата глава, може да съперничи на тази махала по изглед. Върхът Виши камък, конусовиден, се вижда като се пътува по Пролома, той е вдъхновение...
Бабата е била жена на ятака бай Петър, който не е бил заподозрян, преследван или арестуван за ятакчийството си. До къщата има паметник, на който е написано името му и делата му.
Тези хора са имали трима сина. След Деветото на базата на близките сношения между ятака на Чавдарци и Партията, тримата сина започват да работят в МК Кремиковци на престижни длъжности. Стават богати и си спомнят за майка си само когато овцете раждат. Идват за агнета, за шилета. И „благоустройство” направиха на къщата и оборите, покриха ги с транспортни гумени ленти, които докараха с няколко камиона.
Има слух, че бай Петко по времето преди Деветото е бил много богат и от продажбата на овце имал скрито в къщата злато. Това е едната весия за опожаряването на къщата след смъртта на майката, другата е, че синовете били дамбовци – това означава айдуци, а добрите хора тук са били наричани данговци. И че синовете се скарали кой да наследи къщата, не се разбали и тя пламнала.
Помня бабата. Ходеше приведена на 45 градуса напред, дребна като мравка, с шест овце. С напредване на възратта тя ги смени с 6 кози, които изискват много по-малки грижи, защото могат да изкарат зимата без сено. Здрависваше се, ръката й бе твърда като копито. Носеше си вода от изворче точно пред къщата, което сега е пресъхнало, защото няма кой да го почиства. Не помня името на бабата, но тя бе силен образ, подобен на този на Горяна и другите, които описах.
Единственото нещо, което остана сред този рай е паметникът на бай Петко. Защото е от камъни и не става за предаване в „Отпадъци”. Ако бе с каменен постамент и бронзова фигура, със сигурност някой ром щеше да го е изчезнал....
