Прочетен: 425 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 10.11 21:00
ЕДИН МНОГО ЕМОЦИОНАЛЕН И ТРУДЕН МАРШРУТ, ПОДХОДЯЩ САМО ЗА ТУРИСТИ ВыСШЕГО КЛАССА
Този маршрут аз съм нарекъл „Мечите дупки”. Това са няколко пещери над с. Меча поляна - регион, който при заселването му с хора е бил истински мечкарник. Римският път от с. Искрец, достигащ до Мечата поляна се разклонява на три. Преди стотици години той е допуснал животновъдите, търсещи вода и паша за стоката си да достигнат до това райско място. Единствената възможност да се достигне до Поляната, заградена от всякъде с планини е бил римския път, който на едно вместо е вкопан в почти отвесна скала. Хората не само са намерили това кътче, сътворено за гледане на животни, но са основали тук и село. То е просъщестувало до 1958 г. когато селяните, две години след колхолизацията, останали без поминък го напускат и се местят в София. Тези хора обаче не са отишли в едно населвено място, село край София, както селяните от годечкото село Равна в Требич, а са се пръснали по селата от северната страна на Софийското поле.
Маршррутът започва от Тубдиспансера на с. Искрец. След махалата Добърчин-запад пътят навлиза в долината на реката с име Сиренена и достига селото, разположено в местността Меча поляна и носещо нейното име. Когато пътят се изкачи високо се виждат и Мечите дупки. Това са няколко пещери, които са под билото на рида, разделящ селата Меча Поляна и Горна Горновица. Те се падат в ляво, на прехода между гората и алпийската част на планината.
В селото пътят /римският!/се разделя на три – към Каишовият превал, към билото на Понора и към мястото на с. Горна Горновица в два варианта. Ниският път е тип стратегически, широк само 80 см. Десният път обаче е много сериозен, но... При достигане до една скала, под която е прокопано трасето му, той свършва !?!?!. Не казвам, че има път нагоре защото не мога да го открия. Просто един участък от около 500-1000 м., който да свърже този път с първокласния римски път от с. Искрец през Горна Горновица, достигащ билния път, няма. За да се ползва горният път, много сигурен дори в мъгла, трябва да се преодолее към 200 м. денивелация и се стъпва на него. Това, които се вижда от рида вежду селата Меча поляна и Горна Горновица не може да се опише, толкова е красиво. От тук се вижда трасето на още един имски път, от с. Меча поляна към билото на Понора, по което преминава нещо като околовръстен римски път, слицащ в с. Заселе.Тук отляво има и долина с река, водата на която не пропада – навлиза в някакъв отвор и водата й изчезва – а до село Добравица скача в красив водопад с карстови образувания.
Мечите дупки ги има на много веста, но тук над мястото, където пътят се губи е центърът им. Има една голяма пещера, в която се чува вода и няколко по-малки. Такива пещери, къдато са зимували мечките има и в ограденот от скалата с форма на буквата омега място над водопада.
Дстигането на Мечите дупки може да стане от долната им страна, като се тръгне от римския път направо нагоре през гората. Истината е, че е трудно да се уцелят. Другият вариант е да се изкачи човек горе на римския път и да се спусне по ската, където е възможно, защото е много стръмен. Движейки се по хоризонтала на границата на гората и алпийската част, се достигат пещерите. Движението трябва да става близо до дърветата, много е стръмно мястото. От Дупките се вижда разкошен репер, една скала по-ниско, до която завършва римският път. Това е варант за връщане – виждаш ли скалата, отиваш на римския път.
Мечки вече няма, може да се влезе в някоя от пещерите. През лятото там е хладно, което означава, през зимата е топличко.
Маршрутът може да продължи като са завие в ляво по първокласвия римски път и се слезе в с. Горна Горновица. После при оброка на мястото на разрушения манастир се отива на водопада и се слиза под с. Брезе.
Друг вариант, но много дълъг е да се достигне до вр. Сърбеница, от който се вижда едва ли не целият Западен Балкан. В ляво се отива на чудноватата скала Лупова ГлАва и после в с. Добравица и Брезе, в дясно – на вр. Булата и после през с. Заселе на гара Бов по Вазовата пътека.
Приятна разходка за туристите с дупце и даян! Маршрутът е поне 10 часа. И е един от най-красивите в страната. На 40 км. от София. Ако има мъгла, не бива да се тръгва, защото Понорозначава губилище. Не виждаш ли къде отиваш, ако се спускаш ако не виждаш края на спускането, връщаш се по същия път. Иначе ще стане, „Кофти, майна, кофти. Много кофти.” Няма да е "густо, с кеф на буци"....
Относно връх Сърбеница. В предишен свой пост бяхте писал за името му. Многократно съм разпитвал хора от околните села за името на върха, но нищо не знаеха. Единствено една жена от с. Заноге каза, че старото име на върха е Сребреница, но кога е променено и защо е променено не знаеше.
Поздрави!
