Прочетен: 1107 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 08.11 20:54
С посвещение на нетовите кореспонденти, които ежедневно, ежечасно ни осведомяват за военните загуби на Украина.
ЕДИН ОТ НАЙ-КРАСИВИТЕ ПРЕХОДИ ПО СРЕДНИТЕ РОДОПИ !!!
Не всички посещаващи Родопите знаят, че те се делят на Южни, Северни, Източни и Западни, още по-малко знаят къде преминават орографскохидрографските граници на тези дялове. Съвсем малко туристи, обикнали Родопа знаят, че има и Средни Родопи. В моите предстгави най-важната им точка е мястото на с. Момвчиловци, селото на починалия май ппиятел Константин поп Канев. Това е делът от Родопа между долините на реките Чепеларска и перпендикулярно течачащата спрямо нея р. Арда. Там също е голяма красота. Средните Родопи са преходът от гористата част на Родопа към скалистата, осеяна с тракийски светилища, тази на Източните Родопи. На запад Родопа е география на изток – история. Годините, през които посещавах тази планина ми навеяха тази мисъл.
Сега ще опиша нещо много прекрасно, намиращо се в Източни Родопи, но с природа като тази на Западните, долината на р. Елховска.
Особено съм привързан към региона на Рудозем и твърдя, че тук хората /имам предвид помаците/ са най-интелигентни и най-чисти по душа. Разговарял съм с доста хора. Считам за по-умни от възрастта си и учениците, с които съм разговарял когато съм ги возил, при срещи с тях или при други случаи. Най-красивите помакини от Родопа също съм срещал тук. Помакините с най-прецизни облекла обаче са тези от с. Рибново. Да приключа със сравненията ще кажа, че най-красивите туркини са от региона на с. Пъдарево, а най-красивите българки - от селата Мартиново и Чипровци. Мнението ми е лично, но ще подредя красавиците. На първо място поставям момичетата от с. Мартиново, така красиви момичета никъде другаде не съм виждал и на второ място помакините от Рудозем. Каквото и да е облекото им, макар да имат и забрадка, красотата им не може да се прикрие с нищо. Като хубавия кон, който си личи, че е хубав дори да е завит със скъсан чул.
А сега за една от най-дивните долини на Родопа, тази на р. Елховска.
Самата долина е изключение – тя не е между два рида, спускащи се от централното било на Родопа север/юг, а е в една чупка на това било, чиито остър връх е насочен към гр. Ксанти в Гърция. Едното рамо на този ъгъл е с посока юг/север, другото е с посока СЗ/ЮИ. В тази гънка е изворната обраст на р. Елховска. Селата по долината, много плодородна и с вода за напояване, са доста. В центъра на тази благодатна долина е с. Елховец. На изток условия за села няма, защото висок рид със скална чука за окраса разделя долинте на р. Елховска и на р. Чепинска. Специално отбелязвам, че долината на с. Чепинци също е прекрасна, но е по-малка. В красотата на това село вклрючваам околностите на селото, каменните му къщи и най-подържаната джамия в България с две минарета. Само джамията в с. Черна Места може да съперничи на тази по подръжка и салтанати, но тя е по-малка. Електронен надпис на джамията поучава хората какво да правят във всеки момент от деня, кога да си лягат и кога да стават. Тези работи не ме дразнят, но като чую мюезина да пее в Центъра на София и да видя араби от Близкия изток оленичили и извън джамията, гаче ли чадър в гъзо ми разтварят. Не възприемам тези авантюристи за Божии чака, като нашите турци и помаци.
На запад обаче планината е населена, по нея има десетки селца и много махали. Тяам красотата е пазлична от тази в доината на р. Елховска, бих я нарекъл открита. Този дял представлява един триъгълник с връх гр. Златоград. Останалите два върха са местата на извиране на реките Елховска и Арда. Най-голямата трудност за хората тук са пътищата, които са на нивото от времето на трудоваците и после цар Борис ІІІ, предназначени за товарни, волски каруци. Само с джип може да се прехвърли планината между долините на тези две реки, а там живеят хора. От Елховец нагоре се върви, но спускането към р. Арда е ужасяващо. Нито линейка, нито пожарна може да достигне до селата, които хората не напускат. Те работят като строители по чужбина, с парите си ремонтират къщите си и строят нови. Като пример за село с ремонтирани къщи посочвам близкото село Чепинци. Хората са направили фуги на каменната зидария. С отварянето на прохода над Рудозем - Ксанти, този регион ще има още едни поминък. Пробелмът с инфраструктурата на този регион боклуците от служебните правитеелства на националния предател Радев загърбиха. Не е точно да кажа загърбиха, защото тяхната цел бе скапването на страната, което устройва Путин.Той недолюбва НАТО и ЕС. а Радев е неговият троянски кон в страната и в тези две организации.
Долината на р. Елховска е обградена от гористи ридове, тук и там по билото на които стърчи по някой скалист връх. Точно над с. Елховец има един такъв, един още по-огромен стърчи някъде от рид към Бялото море. Горите са смесени, но по западния рид те са изцяло букови. Такива са горите на рида Мурсалица. Пътят до скоро бе добър само до с. Пловдивци, над което има язовир за питейна вода за Рудозем и селата преди него. До язовира се ходи пеш, но да се премине по стената му и човек да се насради на красотата не е разрешено. Може обаче да се обиколи от източната му страна по изоставен път за бивша гранична застава малко след чашата на язовира. Говорих с един разговорчив помак от с. Пловдивци и го кандърдисвях да говори с кмета и да пускат хората по стената. Да не хвърлел някой отрова в язовира, затово не давали разходка по стената, а до реката, кжято го пъни изотзад има достъп с път за джип. Ако някой е искал да хвърли отрова в язовира, щеше да я хвърли там, а не от стената.
Пътеката нагоре към билото на планината, където е вр. Циганско градище вече е не само непроходима, но и неоткриваема. Пътят от тук до вр. Циганско градище е по-дълъг от този през с. Мочуре и с по-голяма денивелация, но пък изкаването е равномерно. По този път са се изкачвали стадата и са се откронявали надясно към прекрасните тучни пасища с много водоизточници.
При с. Елховец пътят към планината се разклонява. Десният поема към архипелаг от селца и махали, след които планината слиза към с. Смилян. Селата се раздбичават от далеч, защото в тях има парници, които трябва да пазят зеленчуците от слана, тук е доста високо. Хората твърдо остават по родните си места, но липсата на инфраструктура е голямото препятствие пред тях те да живеят нормално. Аз се забих в път към Смилян и помаци ми помогнаха да обърна посоката на движение, като разградиха частично един плет за да направя маневра. Добри хора.
Левият път от с. Елховец отвежда в селата Пловдивци, Коритата и високопланинския бисер с. Мочуре. След това става тесен, много стръмен с остри завои, но идеално асфалтиран и достига до с. Мочуре. При пътуване надолу е необподимо ОСТОРОЖНО внимание и да не се превключва на друга предавка, освен първа. Това е най-високото село в Рудозем-ско. То е в една гънка с река, спускаща се от централното било на Родопа. А реки по пътя от с. Пловдивци да с. Мочуре, които се спускат от дясно – много и все големи. Много вода, много нещо, но с променлив дебит. Реки извират от централното било на планината като се започне от вр. Циганско градище, та чак до Мугленския превал. Всичките се вливат в р. Арда. Такова водно богатство рядко има в страната. Да припомня, че енергийните проститути по едно време говореха за каскада Горна Арда, Сега химнословят два нови ядрени хилядника. Работил съм 30 години в енергетиката и знам кой пише музиката, която те изпълняват.
А сега за туристимеския преход от с. Мочуре до вр. Циганско градище и обратно който продължава >10 часа. Той е един от най-красивите по Родопа. Като човек, доста вътре на тема Планините на България може да ми се вярва на твърдението, прекрасно е недостатъчно сравнение, много прекрасно също не стига. Пред очите ми са наклонените ливади с поточетата през тях, спускащи си от буковите гори над тях.
Красотата му започва още от началото, при отклонението преди селото в дясно, по път, останал под името Войнишкия, защото е строен за граничините войски, но и като прикриващ път по време на война срещу Гърция. Тогава Гърция бе в НАТО, а ние във Вършавския договор. Отляво на пътя са нивите и градините на хората, прекраснте ливади, после сведват безкрайни ливади. Тези ливади, с лек налон към р. Елховска продължават чак до върха Циганско гпрадище. Напуснати от хората, богати на горски плодове, те вместо овчарник са се превърналии в мечкарник. Няма обаче случаи на пострадали хора от мечки. То и толкова хора вече има тук, които имат поминък, свързан с планината. Преминаването през буковата гора ми напомня на преминаването през Рогачевата гора под х. „Рай” в Балкана. Пътят се ползва от ловци и от Горското, за джип е идеален.
Ливадите по едно време се стесняват, после отново се разширяват за да достигнат най-голямата си площ при местността, днес наричана Вишката. Това е една метална вишка към 15 м. висока, напавена обаче много майсторски. Изгрежда много страшна, но е обезопасена за изкачващите се или слизащи воъйници. Ако няма прогнили дъски обаче. До вишката има изоставен заслон. Ако бях сноб на път за плажовете на Гърция щях да се отбия и да остана тук сред този рай. Избрано е най-обгледното място – вижда се планината в посока на вр. Ардин и в обратната, към вр. Циганско градище. Пасиищата са толкова огромни , че не се виджда края им, продължават и към Ксанти. Те обаче постепенно обрастват с пасищния бурен и тревата се скрива под него.Не забелязах хвойни и дори гнезда от тях, които завземат пасищата, а между тях израстват на завет борчета-семеначета, после стават борове, скриват хвойните от слънцето, те умират и отново става гора.
На Центрлното било съм, срез тези огромни ливади с ловен засло Има обгледен превал към Гърция, след който билото се стеснява и посепенно започва да се изкчва към върха. Върхът е доста висок, колкото софийския Мургаш и климатът изглежда донякъде алпийски. Буките изчезват, появява се смъч, който расте и по върха. От вишката е по-огледно, макар върхът да е надвесен над Гърция.
От върха е имало пътека по рида, който върви перпендикулярно на границата и слиза над яз. Пловдивци. След отхождането на граничарите от тук вече е абсолютно непроходимо. Останала е част от заставата им може да се достигне от към с. Пловдивци.
Освен красотата на мястото на с. Мочуре, кръстено така зарада многобройните водоизтотници и неговите каменни къщи, забележитерлност тук е и граничната застава. Тя е строена от зидарокаменари и е уникална. Купила я е мутра за 1 лв., но тя е произведение на изкуството, което трябва да се съхрани. Започнала е да се руши, покривът е зле.
Пред тази сграда има каптиран обилен извор и огромна поляна, където някога са нощували на стадата. На тази поляна може да се устрои лагер, а заставата е достижима и от обикновени коли от автобусната спирка на с. Мочуре. Нагоре обаче ъм Циганско градище тябват джипове. Ако се тръгне към върха от заставата, маршрутът е почти 5 часа. Непременно трябва да се посети върха с вишката, там е по-интересно отколкото на големия връх. Заради мечките е желателно да се носи радио, което работи или човек да не е сам. Хората казват, че мечките са пастирки /ядат само плодове/ и не са опасни, но при среща с мечка как да проече срещата решава тя.
В заключение ще кажа, че всичко по Рудизем-ско е много красиво. Тук има тракийско светилище Кечикия, което е украсата на Рудозем, тук е изворът, който се счита за най-важният за Арда, но се претендила, че има още десетки, които са с не по-малък дебит. Този обаче е превърнат в поилка за животните, над него е вр. Ардин, на прикзана поляна, от която започва смърчова гора се намира. Ардашлъ означава гора от смърч.
В Редозем има много хубав хотел. Да се остане там седмица или повече и да се упознае този край е вдъхновение.
А сега един спомен от с. Мочуре.
При мен дойде една баба, с вид на светица-изпостница. Като видя човек дойде да си поговори, защото живее сама. Като съвсем млада починал съпхруга й, но тя се стегнала, огледала момчето си и го изучила, станал инженер. Оженил се и за инженерка, и двамата имали работа в Рудозем и къща. Бабата обаче им отглеждала зеленчуци тук и се хвали с парника си и чушките и домати, които гледала в тях. Сега, казва тя, работя по-малко а почивам повече, но продължавам. Попита защо съм в селото. Казах й, че отивам на Циганско градище. Предупреди ме, че има мечки и видя ли гръб на мечка /мечка, която пасе/ веднага да се връщам обратно. Защо не отидеш, каза тя във Варна, в Пловдив, а си дошел тук, където има само такива като мен, помачоре.
Завършвам постинга си с призив към желаещите да имат каменна къща да си купят една от селото и да я ремонтират, защото само това е пътят за се съхрани това каменно чудо – къщи, построени само от камък и дърво.
Приятен път не само по Елховишко, но и по цялото Рудозем-ско! Само хубави хора съм срещал тук и нито един трифоноворадевски боклук. Има едно място обаче, достижимо с джип, което мутрите знаят, къщата за гости "Кечика" над с. Рибарско, днес квартал на Рудозем. Само който се е изкачвал на това тракийско светилище знае за какво говоря.
просто не познавам. Преди обед мразите себе си, след обед - целия свят....
Родопа планина, навсякъде е красива! Щастливи са тези, които могат да бродят по нейните висини.
Родопа планина, навсякъде е красива! Щастливи са тези, които могат да бродят по нейните висини.
От чешмата до заставата право нагоре започва широка пътека, която достига билото и по него се върви към вишката, която е на около 4 часа път от заставата. Най-красивото място на прехода остават билната поляна преди върха и мястото на вишката. След 1989 г. за няколко лета изминах прехода от Гоце Делчев до Ивайловград по билото север/юг на Родопа. След Ивайловград то завива на юг и достига до Александруполис. Там не съм ходил, но съм пътувал, и там е много интересно, особено където е родното място на Капитан Петко Войвода, с. Доганхисар.
