СЛЕД ВТОРОТО – ПРЕДПОСЛЕДНО ЗА ГОДИНАТА „ГОЛЯМО” ПЪТУВАНЕ – КРАТКА ПОЧИВКА
Поразмести ми се програмата за лятото и доста закъснях за преходите си. Жена ми имаше проблеми със здравето, в Тутракан откраднаха регистрационните номера на колата ми, по време на ремонт на колата почина майката на механика и се наложи дълго да чакам. Не ми пречи застудяващото се време в планината, а това, че денят намалява и по-малкото светло време, с което разполагам ме притиска. То изисква от мен повече усилия, радзчет на времето и безпогрешно ориентиране. През м. юни имам на разположение над 15 часа, сега – по-малко от 12. И нямам право на грешка, защото ако замръкна в гората поради объркване на пътя, до сутринта ще съм премръзнал. А по местата, които посещавам няма къде да пренощувам, това е най-дивата част на планината.
Прибрах се след едноседмичното ми пътувне с прибавени още към 200 км. път по безкрайните родопски деретини. Попаднах на още римски пътища, на тракийски светилища от късножелязната епоха. Един живот не стига тази планна да разкрие красотата си пред такива като мен. Първият ден след връщането си ходех като „гаче ли ме е гонИл слон, но и гаче ли ме е и стигАл”. Днес ходя като да „гаче ли ме е гонИл, но не ме е стигАл”. Утре ще проходя като останалите хора.
Имах доста срещи с хора, включително и с едно германско семейство с кемпер. За тях ще пиша отделни постинги, защото разговорите бяха интересни. На семейството, което предишният път ме откара с колата си до тракийското светилище Дрангов камък, което за мен бе неоткривемо, закарах две каси бира като благодарност. Отидох да купя една каса, но имаше промоция и със същите пари купих две. Те строят къща, за майсторите.
Запознаването ми с планината е подобно ва запознаването на диригента с партитура. Нищо не ми убягва от погледа, имам много силна зрителна памет. Нося си карти на Родопите, но не ги поглеждам докато съм в планината, разучил съм ги предварително. Не винаги изпълнявам точно замисленото, творчески прилагам прана си в зависимост от възможностите да упозная в деня още няколко забележителости, към които ме отправят хората или ги виждам аз. Затова и времето все ми не стига. При това пътуване съм възхитен от красотата на Матандере. Бях планирал един ден за него, но му се спуснах от две места, които ще опиша. То е от южната страна на други две забележителни местности, Софан... и Аландере, но макар и по-малко от тях, красотите му са равни на техните. Посетих с. Мугла, в околностите на което останах два дни. Преходите от него бяха величави – към едно от най-красивите места в Родопа, махала Чамла, горе на 1700 н. в. около един карстов извор, до два огромни въртопа, изключително красиви. Цялата долина на р. Въча е карстова, а карстът поднася изненади, цитирам Тешелския бор, който расте по отвесни скали. Доста напрегнато бе пътуването ми, защото мечките от беломуровата гора до Чамла вечер слизат в с. Мугла, прескачат оградите и обират сливите, крушите и ябълките на хората, като се катерят по дърветата, друсат ги и чупят клони. От с. Мугла до с. Чамла туристическата пътека е „маркирана” с мечи акета, съдържащи костилки и люспи от сливи. Хората ме предупредиха къде да спя, само не и в селото и където има овощни дървета. Вечер мечката идва и какво ще реши да направи с с теб, зависи само от неия. Обикновено нищо, ако не й пречиш да се наяде.
Изачих се на мястото на някогашната махала Мурсалица, и тя на същата височина, но на отсрещния бряг на Мугленската река. Това село, днес обезлюдено, е дало името на рида тук, Мурсалица, но и на чая, познат като Мурсалки. Ако нарека пасищата на с. Чамла огромни, то тези и да нарека много огрмни, няма да е достатъчно, те нямат край! От това село към Перелик красотите са едни от най-великите на Родопа, тук е и много високо.
Посетих и още едно обезлюдено село, но с обитаеми през лятото къщи, Късъка, махала на с. Мугла. Там ливадите се редуват с чудновати скали, които се спускат от вр. Малък Перелик, сега наречен Орфей.
Навсякъде около мен гърмеше, святкаше се и валеше, при мен – нито веднаж. Но по опасния път от с. Мугла до Тешел, когато се връщах ме връхлетя виелица от много силен дъжд и ситен град, която образува реки, скачащи от стръмния скат над пътя връху него. Това бе една кафява вода, която влачеше по-големи и по-малки камъни и клони, падащи върху пътя. Господ ме спаси от това природно безумие - с месеци не вали, а когато завали за минути пада дъжд колкото за месеци. Ако бе паднал камък върху колата ми, това можеше да ми е и последно пътуване.
Посетих и най-големия рид на юг, започващ от централното било на Родопа, Беслет. Бях на възловия връх Гюлгепе, с чието хидрографско и орографско чудо само вр. Мургаш може да се сравнява. Достигнах най-красивата като изложенние махала КьоровА /Кьоровци/, но и се суснах още веднаж в долината Матандере. То е едно място с голяма триъгълна ливада на височина около 1100 м. където има извори и се събират две реки. Защо тук и на подобното място от север на Рида Велийца, по долината на Софандере няма села, а те са високо над тях, не мога да си обясня, но имам предположение.
Пред мен е последното ми пътуване, което ще осъществя в резервата „Бегликя”. Дано Господ отново е с мен, базата ми ще бъде на Газинчев чарк. Искам отново да съм и на вр. Голица над с. Лилково и да погледна от тази гола и висока точка към Равногор, Девинската планина и Чернатица. Съзнавам, че това ще е като сбогуване с тях, но всичко на този свят има край. На 80 без 5 месеца съм. От простащината не мога да се отърва, днес тя си има и простакиисимус, Радев. Тя е навсякъде около мен! С красотите на природата обаче, които ме съпътстваха през живота ми, ще отида да им благодаря - те бяха част от живота ми, моят извор на сила, красота и вдъхновение.
