С посвещение на г/жа Радостиналасса, която освен  за ВКС на Путин и за подводниците му, вече пише и на тема "Тракийски светилища ". С пожелание да проходи по Родопа и повече светилища да упознае.

                             НАЙ-СИЛНОТО ЗА МЕН ТРАКИЙСКО СВЕТИЛИЩЕ

   Имам траен интерес към тези свитилища, който не угасва в мен от десетки години. Педполагам, че съм посетил повече тракийски светилища от хораТа, които работят по тази тема. В Родопите тракийските светилища са от два типа – ранни, в Източните Родопи и такива от късножилязната епоха в Западните. Към късножелязната епоха принадлежат и светилищата по Средна гора, цитирам това над Бузовград.   Най-старите са строени преди около 10000 години. Думата строени е неточна, защото те са стъргани по скалите от висящи на въжета траки с кремъци. Най-характерното за тях са трапецовидните култови ниши по отвесните скали. Много от нишите са недостъпни, размерите им също са различини, пропорциите обаче са запазват. Най-големите култови ниши са при селата Обичник и Друмче. Те са стъргани на ниски скали, достъпни са, аз съм сядал в такава ниша. Ако някой реши да ги търси, те са до гробищата на с. Обичник.

     Друга изява на траките е да моделират скали от светилищния комплекс или в близост до него и да им придават някаква форма, обикновено на човек от кръста нагоре. Такива фигури има започващи от човешки ръст и достигащи огромен монумент, изобразяващ намръщен образ на човек. Пред очите ми е огромната скала над с. Къщакьой, видна от с. Кос.

    Итересни са светилища, където има направени кръгове по равната част на скалите с издълбана в тях мрежа от канали. Те биват наричани Хармани. До с. Биволяне е най-големият „харман”, до него има и по-малък. И на други места има „хармани”.  Има и кромлехи, изпълняващи ролята на място за богослужение.

   По други места по скали, където има пещери, на някои от тях е придадена форма на женски гениталии. Аз знам такива седем и имам към тях определен принос - с трион, клонорез, и лозарска ножица изрязах растителността при входовете им и те сега са по-забележими. При пещерата под светилището  Харманите рязах къпини с часове, избодох се и ръцете ми бяха в кръв, но епилирането стана безупречно. Друга една такава пещера при с. Красино бе обраснала с хРасти и доста дебели дървета, там епилирането продлъжи половин ден, дсигнах до изтощение в жегата. Но пък накрая седнах над една скала над с. Бубалъ с красивия водопад и се насладих от делото си.

    В момента пред очите ми са две пещери с форми на гениталии. Отбелязвам, че освен известната пещера Утробата, само тя и пещерата под светилищета на Красино са довършени. На останалите е оформен входа, но вътре са недовършени.   Интересно разкрасяване е извършено в пещерата под светилището Красино – огромно!!! –  където вътре в гениталията има две трапецовидни ниши. Най-голямото съвършенство на траките в тази област и най-голямата такава пещера е с оригинално име Джангърдъккая, преименувана на Утробата, която принадлежи към тракийския комплекс до с. Дъждовница, може би най-големият по площ в страната. Пещерата е с влагалищен вход, следва гофрирано влагалище и маточна шийка. Пещерата е доста голяма, като всичко това е стъргано скремъци. Пещерата може да побере стотици хора. Два дни в годината, през април и октомври, слънчев лъч влиза в пещерата успоредно на отвора й и я осветява цялата, вкл и дъното й.. Тази пещера отстъпва по комплектност на пещерата при с. Красино, която пък има и анален отвор над нея..

   Пещерата Утробата обаче е застрашена, трябва да се ззапълни с циментово мляко цепатинатата, по която навлиза вода в нея. След толкова земетръси и катаклизми за 10000 годишното й същестувувне, трябва да са положат и грижи за нея. Такова нещо докато радевотрифоновата простащина цари в страната едва ли е мислимо.

   Тези светилища са имали пътеки, за да бъдат те достъпни. Част от пътеките представляват каменни стълби, широки към 40 см. Пътеките са били изстъргвани в скалите. Равните участъци от пътеките са ползвани по-късно за трасета на римски  пътища. При с. Ненково има разкрита тракова пътека след свличане на римския път, при с. Ночево, при с. Дойранци и на още много места.  

   По-новите тракийски светилища са строени по време на желязната епоха и са съвсем различни. Старите са строени в карстови региони, където скалите са били меки и е било възможно те да бъдат стъргани с кремъци. В късножелязната епоха са прилагани железни сечива и така е било възможно да са направят светилища в Западните Родопи, в Средна гора и Сакар, където скалите са сиенитни.

  Сега ще опиша един маршрут, където е любимотто ми такийско светилище, Илкая /Лековит  камък/между селата Воденичарско и Лебед. До двете села има път, като пътят за с. Лебед достиига до двете единствени естесвени езера в Родопите. Там е добре да се устрои лагерът, някъде около брега на първото езеро, защото там няма мочури.

   Двете езера са под върха Устра, където има крепост. По върха има скални игли, които са свързани със зид. Интересно е, върви се доста от превала над с. Лебед. Село Лебед има общо 14 малки и средни язовири. Красотата на мястото му е забележителна с изгледа си към Ардино и планините около него, цитирам Алада.

   От езерата започва път за джипове към с. Воденичарско. Той следва рид и е много обгледен. На местата, където има извор има и бунарчета, в което съвместно живеят водни змии и жаби и хората пият вода от тях. Преди с. Воденичарско в дясно на отсрещния рид се вижда светилището Илкая. Стърчи скалата за първосвещеника и се вижда част от скалната халка, през която се преминава. Тръгва се към гробищата на селото, които са разбити, разровени и ограбени от иманяри. Пътека към светилището  няма. Върви се по хоризонтала на отсрещния бряг и се достига място, от където то се вижда. Над него има още едно, умалено копие на долното, голямото.

   Светилището се състои от една скала с издялана по нея стълба, по която /не занм как/се е качвал първосвещеника.  Около тази скала има изравнена доста голяма площадка. От нея започва пътека към 50 м., кояято достига до пробития отвор в една скала, през който се преминава. Турците почитат това място като лековито. Тук преминават болни хора с молитва да оздравеят, докарвали са на коне и тежко болни също  за да се излекуват. Какво е ставало след това не знам, но светилището е получило име Лековит камък.

   Имам парещ споме от с. Лебед от преди години, който никога няма да забравя. За да влеза в разговор с една възрастна туркиня, слаба, цялата в черно, след като я поздравих с техния поздрав се опитах нещо да кажа. Тя обаче не отговори на поздрава ми, изгледа ме и с възмущение и каза:

-       Вижте ни дереджето /до къде ни докарахте/, визирайки вероятно 

възродителни процес, при който е въможно мъжът й да е бил и убит, а селото се е изселило в Турция и са останали само стари хора. Точно по този повод друг един престарял турчин от с. Птичар, което бе голямо село с ж. п. гара и което се изсели в Турия ми каза:

-       Младите хора се изселиха в Турция, няма деца, а село без деца прилича на мезар /гробища/.

   Аз в момента съм като заточеник в собствения си имот,  поради проблем не съм където ми е мястото през летата. Но до седмица всичко ще е както трябваше да бъде.

   На интелигентите хора пожелавам разходка по тези места. По тях не бръмчат снобове, интелектники, трифоноворадеви боклуци, а хора по-специални, към които принадлежа и аз. Няколко пъти съм посещавал това светилище, водейки тук и туристи, но искам пак да бъда отново тук. Миналото лято с жена ми се насладихме само на красотата на двете езера. Ще дойдем /отидем/ отново...