МАХАЛА ГУЗООЛАР НА СЕЛО ВРЕЛО – ИЗХОДНА ТОЧКА ЗА НИЗ ОТ ТРАКИЙСКИ СВЕТИЛИЩА

    Аз от 15 дни съм като българите в Западните покрайнини – заточеници в собствените си имоти. Но краят на „заточението” ми е близо и скоро „политвам” отново. Бързам, защото според моя календар последният ден на лятото е 28-и август.

   В съзнанието ми тези дни нахлу един парещ спомен, от едно силно за мен място, когато приближаващо се към мен едро животно, взех за мечка. То обаче се оказа заблудена крава.

   Многократно съм отсядал около с. Равен, което е център на комплекс от тракийски светилища. Харманкая с Малката утроба при с. Биволяне принадлежи към този комплекс, дворецът на Орфей до с. Татул, Казаните под Въз махала, шарпаните след махала Гузоолар, това за мен са понятия, изпълнени със съдържание, които ме въздигат емоционално.

   Имам си и тук едно любимо място, обезлюдената махала КъщАкьой. През 1989 г. хората решават да се изселят -  всичките! - в Турция, предоставяйки сълствеността си на другите турци тук от с. Кос, да я ползват и опазват. Затова къщите, целокаменни -  са заключени и подържани в някаква степен. Погледната тази махала от към с. Равен – тя само от там се вижда – има излъчване на обитаемо от хора място. Макар да не се вижжда нито един човек или хайванче.

    Махалата КъщАкьой се памира на билото на рид между реките, първата идваща от с. Равен и втората, идваща от с. Звездел. От двете страни на реката, идваща от с. Равен има много тркийски светилища. Те са много и горе по самия рид на билото, най-видно от които е това над с. Кос. С кремъците си траките са моделирали една огромна скала да наподобява човек. Направили са и тракова пътека от мястото на днешното село Кос до нея, ползвана за трасе на римски път д посока на с. Татул. Още два „човека” има до с. Равен, но те са по-дребни. Това не са естетвени скали, а стъргани от траките. Да не пропусна, че в с. Равен е Малката Харманкая.

    Навсякъде съм се спускал  от тази дивна махала, бил съм по билото на рида, до където воже да севърви, навсякъде и чудновато и всяка скала, камък – пипнати от траките. Тук е едно от силните за мен места на Родопа. Особена сила към мен чувствам да се прелива когато посещавам светилищата на траките в Източни Родопи. Те са правени преди около 10000 години и скалитефса стъргани с. скремъци. В Западни родопи светилищат са правени в късножелязната епоха и са съвсем различни.

    Къса рекичка по монолитна бяла скала слиза от източната страна на селото КащАкьой. Скалите са с разлчини фигури по тях, естествени. Те започват от билото на рида и слизат чак долу до рекичката от с. Равен, ако не греша името й, Сапдере. От Къщакьой има римски път надолу кам Сапдере, на места с отнесени камъни, под които се вижда дялана от траките пътека за светилищата им в този скален рай. Пътеката, издялана и по отвесни скали, прави серпантини, моделирани от траките, води до други изявени скали и достига един скромен по размери кромлех, ама съвсм истински. Почти еднакви по размери камъни, почти в кръг, в средата изравнена от тях поляна с един висок камък за първосвещеника. Кромлехи дъм виждал много, цитирам тези до с. Рибново или до с. Горни Главанак, знам един и в Софийския Балкан, но такъв запазен и хармоничен не бях виждал. Той е на едно уширение на билото, а на отсрещния скат какви чудатости се виждат. Продължих надолу към реката Сапдере  с намерение минавайки пред друго огромно свитилище, Казаните, да приключа пътуването си в махала Въз. Попадах обаче на такива природни красоти, скали, прорязани от водата,у с вирчета, за които казвам, че ме дръпнаха обратно за да ги видя още веднаж.  А времето напредна, горещината бе непоносима, маршрутът ми се удългжаваше много.

   Вэпреки това останах поне половин час на кромлеха, не можех да се откъсна от него. И поех ъвсем сериозно нагоре, защото имаше вроятност да зъмръкна преди да съм достигнал горе хубавия път към махала Гузоолар, по който мога и в тъмното да се ппибера. Той е римски път широк 4 м. с уширения на места до 6 м.

   На поляна на сянка седнах да си помина. Дочух обаче бавни тежки съпки на едро животно, което се движеше по  пътеката, където бях спрял. Дръпнах се на няколко метра в страни и бях убеден, че към мен приближава мечка. Пърлво видях гърба на хайванчето, не точно по цвят на чечка а след секунди то дойде наравно с мен – една много едра крава,, която явно се бе изгубила или търсеше телето си, което се е изтубила. Тук кравите са на полудиво отглеждане и телето непременно трябва да изсуче майка си. Вимето й бе препълнено. Къде отиваше тази крава, ползвайки римския път, не знам. Най-близкото място с хора, които могат да я издоят е поне на три часа път от тук.   

    В блога си имам доста снимки и описания на маршрути из този дивен край. Дано тези, които оппеделят къде да се проучват тракийските останки то културата им и да се ппавят разкопки, се запознаят с постингите ми. Турците, на основа многолройните каменни щшарпани тук, между които и най-толемияят в страната твърдят, че са намирали гнезда с дива лоза, съхранила се през хилядите години. Зърната били малки като грах, черни, твърди и много сладки.

   

   

Ай, хаиролсун-ишаллах!

Гюдерия наричат един мъжки орган, който няма да осветлявам, придобиващ такава форма в резултат на пиянство. И Слави Трифонов има същият агентурен псевдоним.