УНИКАЛНАТА КРАСОТА НА РЕЗЕРВАТА ВЪЛЧИ ДОЛ – ВЕРОЯТНО ПОЗНАТА САМО НА МЕН...

    Започвам с уточнение – не става въпрос за резервата Вълчите дупки, където е бил конакът на Ахмед Ага Тъмрашлията, в дела на Родопа Чернатица, а за друг резерват, в който с финансиране от Швйцария се възстановява популацията на белоглавите лешояди в Българшя. Този резерват е част от дела на Родопите, наричан Стръмни рид, известен с многобройните си тракийски светилища. Тук обаче във Вълчи дол няма нито едно такова, защото скалите са ронливи.

   Ридът с резервата Вълчи дол е разклонение на Стръмни рид, заградено от реките Звезделска, Крумовица и от яз. Студен кладенец. Ако се нощува някъде на високо и се погледне към долината на р. Крумовица, когато селата светят, красотата е велика. Красотата на този резерват е наистина единствена. По този рид има подържан третокрасен път до мястото за хранене на орлите и продължение за джиповете на ловците, наричани от хората тук хасковските хаирсузи. Те имат тук заслони, в които пада яко пиене. Поподнах на такива младежи на по около 25, копия на рекламата на гумите Мишелин.

   Най-високият връх тук е над язовира, Кечикая /Козя скала/,който наподобява наблюдателен пункт над него. Вигжда се стената на язовира, малките острови тук и там,  стеснението на реката след стената, наречено Дяволския естествен мост над р. Арда. Вижда се като от дрон с. Студен кладенец, и то в уникалва местност, със земеделска земя, отвоювана от морените. Милиони куб. м. камъни са наредени от хората на тераси, под които се е открила обработваема площ. Вижда се дори пещерата със студеното изворче, дало името на селото. Прекрасно място, което може да бъде оценено само от стойностни хора, но не от трифоноворадеви боклуци и президентови подкрепники на Черепа.

    Към резервата има два подхода, започвам с първия от с. Стари чал, където живеят турци.  Селото има нова махала, хората на която са я напуснали 100% през 1989 г. Къщите се рушат. Мястото е прекрасно, като на най-красивите места на ливадите стърчат каменни зидове, останки от ТКЗС-то. Един престарял човек с престаряло куче, без нито един зъб в устата разказа, че тук е било селското пасище за стоката на хората, което родителите им са подържали грижливо, защото то е осигурявало част от прехраната  им. Точно на това място са направени постройките на ТКЗС-то и така ливадите са били бастърдисани. В страни от тези божествени поляни тече рекичка, спускаща се от старата част на селото. Прекрасно място за крави. След текезесирането и изчезването на стоката, от  ТКЗС-то-то решили да разорат ливадите. Направили и канали за напояване. Такъв случай знам и от с.Чакаларово, където от ТКЗС-то решили на най-красивата ливада да построят свинарици. Помаци да гледат свини. Докараните свини умрели от глад, след като си изпояли ушите и опашките. Прекрасната ливада била бъстърдисана

   Старата част на селото не се вигжда, тя се скрива от чала, наподобяващ огромен преден зъб на човек. Отпред селото закрито от ветровете с този зъб, отзад – прекрасни наклонени места за къщи, дворове, ниви и многобройни извори. И няколко престарели стареца, баба не видях. Всичките поели към Турция, оставили тук модерните си за времето къщи и стопанства. Част от хората, спонтанно решили да променят имената си?

   Над селото кръжат на ята белоглави лешояди, а пътят се устремява към една огромна поляна. На нея има място за разхвърляне на трупове на умрели животни, които служителите докарват в ремаркетата на джипове. Това е хранилката за сега на белогравите лешояди, които тук в скалите на Козия камък гнездят. Има постоянно служители тук, някои от които ловят в капани лешоядите и ги опръстеняват. Разказаха ми за случай на брадат лешояд в Турция, който е бил хванат и са се усъмнили, че той е част от разузнаването ни.

   Заобиколих стопанството с пленените и чакащи опръстеняване орли и продължих към върха, но взе да става страшно. Все по-близо до мен прелитаха орли, други, кацнали на нкалите ме гледаха. Забелязах, че едно момиче от къщичката идва към мен исе спрях. Каза да се върна, защото сега орлите гнездят и аз ги притеснявам.

   Поех към с. Бойник, най високото село тук. При заобикалянето на Козия камък се разкриха прекрасни долини, по които са се спускали някога вълци към с. Студен кладенец или са се прибирали от там. Такава огромна, бих я нарекъл египетска работа, не съм видал по Родопа. Хорат да прередят нападалите камъни и скали так, че те са на тераси, на места има и ниви, които се напояват. Между камъните има растителност, която храни местните крави, много дребни, скачащи по камъните като кози, без пастир.

  Навлиза се в горски рид с разклонения към извори на рекички, където има примитивни ловни заслони. Върви се през ниска широколистна гора, явно старата е осечена.

   Село Бойник се оказа много далеч, от развъдника на орлите ми се видя близо. Разбарх, че там е останал само един човек, преселил е в Студен краденец, но през лятото е там със стоката си. Не го видях. Къщите явно са били с по-лека констукция, след изгонването на хората от тук през 1989 г. до сега те са те срутили. Останали са терасиранията на региона на селото, където не се вижда и един камък. Винаги гледам за водоизточмниците към населеното място, такива не видях. Имаше  само един каденец с бетонови тръби с много голям диаметър и тежък капак, който ми попречи да видя има ли вода в его. Тук няма и ток.

   Красотата на това място ме подтикна да го посетя и от срешуполжната страна, от към мястото с строва на яз. Студен кладенец. Сторих го на слезващия ден. Маршрутът се оказа не по-кратък. Преместих базата си при язовира и предпоолагайки, че преходът отново ще е дълъг, поех от най-ниската точка, на язовира към най-високто мясо тук, това на с. Бойник.

   Първо минах да са полюбувам на красотата на острова и на скалите на Арда над с. Гняздово. Там преминава и ж. п. линия. Преминах през една ливада и бивша нива, такова нещо не бях вижал. По ливадата имаше огромни обли камъни на разстоятие напр. по ъглите на всеки кв. м. по един. Преминавайки между тези камъни са пасли овцете, кравите, хората са обработвали нивите си. Улучих ужасно топло време и тези камъни излъчваха топлина като печки. С по-малки подобни камъни, ломени, са строени и къщите, днес изоставени. Никъде няма водоизточници. Как е протичал животът на хората тук не ми е ясно.

   Пътят навлиза в гора, в която тук и там има останки от махали, та дори и табели с имената им. Посетих една, пълна скръб. Вода има, къщите обрастнали в павой, по двора подрастът станал гора. Невъзможно е да се влезе в някоя къща, пред вратата растат къпини, шипки и др.

  Все покрай реката след продължително изкачване джиповият път на ловците ме извдеде в широколистна гора и после на поляна, където бе /предполагам/ втората махала на с. Бойник. Къщите  рухнали, някои от тях опазени за ловни заслони. От по-високата част се спуска един маркуч без вода. Никакъв ппизнак на живот. В ляво имаше пътека надолу по деренцето, по която свободно може да се върви, вероятно до водоизточник, но бе толкова страшно, че се върпах. И се замислих:

   След Турско/австрийско/италианската война, завършила с поражение за Турция, кюрдите по планините, останали извън Турция поемат с животните си на изток и осядат на различни места. Това е и причината част от тях  да оседнат по Източните Родопи, тогава ненаселени поради лошия си климат, части от тях - полупустини. След 350 години обитаване на тези полупустини животновъдите кюрди са изгонени от тези места, вече пригодени да живот по програма от Москва, наречена Мъзродиителен процес и те заминаха за Турция. Ня местата с осечмени за ливади гори, на местата на селата, природата сега обратно си взема отвоуваното от тях преди векове. Завръщащите се по родните си места турци с двойно гражданстно сега осядат в Кърджали, Черноочене и др.  градове и тук повече никой няма да дойде. Само мутродървари, мутролвоци и всякякви престъпници.  Понякога тук ще премине и някой свестен човек с чисти намерения, но скоро достъпът и за този тип хора ще бъде невъзможен поради „орасването” на пътищата и пътеките. Аз съм един от последните туристи тук. До резервата ще може да се пътува или ходи, но до с. Бойник – не!

    И пак въпросът:

    Защо изродите, които сега под знамето на Президента и Черепа ни стремят отново към ОНД обезселиха този регион на страната ни? На него се завърна вечното и неизбродно НИЩО. Подобно на региона на Странджа и Сакар, които след колхолизацията се обелюдиха, тук с други инструменти се извърши същото. Като починат старите хора тук, регионът ще стане същият, какъвто е бил преди 350 години.