Язовир "Широка поляна" по същество е една част от водосборната зона на р. Девинска. Пояснявам, че р. Девинска е приток на р. Въча. Тя е много интересна в участъка си преди да достигне до град Девин, защото планината е карстова и водатата е ваяла чудни форми и ужасии. Благодарение на парите от ЕС за построяване на екопътеки у нас - ЕФРР - над Девин се извърши много сериозно строителство на въжени мостове и парапети, благодарение на което много недостъпни красоти днес са туристическа атракция. А да са разгледа Девин, трябва да се изкачи вр. Гребенец, голяма красота е. Как не бе Девин на пътя за Гърция, пътуващите натам поне щяха да знаят за него.
   Най-високото място, от което започва Девинската река е малко под вр. Голяма Сютка. Надолу тя приема още доста притоци. Два язовира на тази река има - Голям Беглик и Широка поляна. Те са най-високите язовири от каскадата "Баташки водносилов път". Подобно на строежа на ж. п. пътя през Искърския пролом - най-великото ни достижение след Освобождението, така и тази каксада е най-великото творение на социализЪма. Да се изгради това съоръжение причина бяха мъжете със занаяти, които още можеха да строят, да работят. Днешното поколение мъже нищо не може да свърши с ръцете си, пази ги, гаче ли са им дадени от Бог не да свършат нещо с тях, а единствено да боравят генитални области. Няма да описвам как се захранва с вода каскадата, но ще кажа, че изпълнението на водонапорната тръба от язовир Голям Беглик до ВЕЦ "Батак" и ВЕЦ "Батак" са пример за стоителна далновидност. Като какскада, таза на р. Арда отстъпва по изпълнение. А там има допусната и грешка, много сериозна, за която съм писал в блога си. За корекцията й ще трябват много милиони.
   Голяма част от водосборната зона на Девинската река е защитена зона, цитирам тази, която харесвам най-много, Резерватът "Джиневра". Има и язовир Джиневра на реката Джиневра. Не мога да сравнявам красоти. 
   Приятна разходка с мен.



                                          Язовир Широка поляна







На разходка тук бе един като дялан с брадва, казвал се Дялан Пеевски.  Ето го в гръб.



      Слънчевият рид, така е наречен един от бреговете на язовира.



                                                    И кей има тук....



Една от контрастените на язовира. Мисля, че всичките са пет и една основна, преграждаща пътя на р. Девинска.















                      Тук ще да е бил Румин Раодев и да е произнесъл слово....



                           Туй по камъка ми се чини правено от траки...



Камъкът от горната снимка е отвален иманяри да търсят злато под него. Този къмък за мен е гробен камък на трак, каквито са по гробищата на траките на Славееви скали.







     А това е моят силует. Къде ли не го има, проектиран по разните скали на пп
планините на България...



Основната стена на язовира е от типа земленонасипна, името е останало със съветски привкус. Външната страна е зидана с големи камъни, а вътрешната е много полегата и настлана с много големи камъни, за да гасят енергията на вълните.



                      И шапката ми участва в тази красива снимка.




  Върху главната стена на язовира преминава път. Преди това преминава и върха една контрастена.

сред синьо-зелената хладна природа...А ние се пържим в полето )