Разходката ми ще обхване два язовира. Първият е Малък Беглик. Това е било горско стопанство и център за отправяне на стадата овце към безкрайните /някога!!!/ пасища за тях. Тук са слизали овчарите да заплащат данък овце /беглик/ на турските власти.
   Бегликя бе огрмоно лятно село с хиляди хора тук - секачи, залесителки, животновъди, събиращи билки, отглеждащи картофи, постоянно живеещи тук. Имаше магазин, поща, много стопански сгради, огромна хижа, много къщи на Горското за гости.Имаше и столове за хранене, вечер нещо като кебапчийници. Обширната поляна днес е мястото на яз. Малък Беглик. Язовирът не е голям, но е много важен. В него се вливат четири реки, а водата му с помпи се изкачва в яз. Голям Беглик и поема по Баташкия водносилов път. Още една доста голяма река - всичките, които изброих тук са притоци на р. Девинска - е завирена, на нея е яз. Тошков чарк. От него водата постъпва с помпи в Малък и после в Голям Беглик. 
   Днес Бегликя ми напомня на насевено място от Украина, ударени с ракети на изрода Путин. Има постоянно живущи хора, които имат някакъв поминък, вилите се рушат, а също и сградите, които бяха обществени. След приватизацията, продажбата, проституизЪма, на този огромен комплекс, основа на поминъка на хората тук хилади години му ебаха майкята. Гората вече само се сече, не се залесява. Изчезнаха и стадата овце.
  От Бегликя започнат няколко страхотни тупистически прехода в посока на Газинчев Чарк, от който може дахсе изкачи Голямата Сюткая /Млечен камък/ До Малката Сюткая се върви по долината на р. Суюсуза. Може да се направи кръгов маршрут през двете Сютки, но е страшно дълъг маршрут и мооже да се осъществи само от туристи, запознати с региона.  От Бегликя се отива и на вр. Картала. От там пък се ходи на партизанския лагер Ровно. Всичките преходи са много дълги, върви се сред приказна красота. Това е един много ограмен рид, който разделя реките да текат на север и на юг към Въча, която после също извива на север. Златното сечение на красотата тук обаче е местността Широката поляна, върху която днес има язовир. Според мен друга, по-красива местност с язовир в България от Широката поляна няма.
   В регоина на Бегликя покрай реката, която идва от към Газинчев чарк е приказна красота и там е пълно с каравани и кемпери, непоседствено спряли до реката. През деня пред тях лежат едри мъже, наподобяващи морски слонове, вечер отвсякъде мирише на печено месо. Аз обаче нощувам по римския път нагоре към Картала. Имам си място, закътано, с вода наблизо, тихо и къде да си дкия колата през деня на сянка.
   Приятна разходка  мен!
  




Този язовир доста се промени като резултат от затоплянето на времето. Върви процес на заблатяванетохму.









                       Ето един резултат от глобалното затопляне.



Това е последната снима на яз. "Малък Беглик", честя се на яз.Широка поляна.



Яз Широка Поляна има няколко контрастени. Той е място, което има малко вода, но такава се изкачва тук с помпи от по-ниски водоизточници. Язовирът е с много голям обем, но е плитък, има тлавитачна връзка с яз. Голям Беглик, те са на едно и също надморско ниво.







                     Следват снимки от яз." Широка Поляна"



















    Това не са морски слонове, а скали и по тях има останки от делата на траките.







































Тук е основната стена на язовира, където  рекичките са изтичали като притоци към р. Девинска.
















        Това е ловната хижа на Цар Борис ІІІ, която е на 3 м. в чашата на язовира. На метри над нея преминава римски път, който слиза при яз. "Тошков чарк" и после към Кемеровия мост.




/Разходката продължава./

много интересни места показваш.