По римския път, идващ по долината на р. Фотинска продължавам към вр. Баташки Снежник. Имам подозрения за строежа на този път - той е правен от византийците като отклонение от основния път, днес Фотиново-Нова Махала, за да строят на вр. Баташки Снежник /Карлък/ твърдина, но идащите от север варвари не са им оставили време да строят това.
   Пътят се подръжа, той вие през прекрасна смърчова гора и излиза почти на билото, преминавайки под скали на него. Скалите са тип извЕтрени., всяка от тях е много специфибна. Попаднал след такива скали ги чувствам като сред жива мотерия, чиито живот продължава милиони години. Пак според мен в дъното на морето, издигнало се тук се е получило сцепване и поради него скалите надолу към р. Въча са с един строеж, а тези на север към Марица - с друг. Божията творения са величави и необясними, защото животът ни е твърде кратък да ги разберем.
   Върхът, който е почти 2000 м.  предлага страхотни изгледи на всички страни, но мястото което привлича най-силно погледа е язовир Батак. Той не е от най-красивите в Родопа, но е един от най-леко достъпните, има панорамен път около него и е много посещаван. Атракция за него е спадането на нивото на водата му и превръщането на острова в него в остров.
   Мисля си, че не може човек да се покачи тук и тази красота да не остане завинаги в сърцето му. И още нещо - да го стреми да се покачи и на съседните върхари, най-първите от които са Голямата и Малката Сюткая /Млечен камък/. Там красотата е съвсем различна, не мога да сравнявам красоти.
   Приятна разходка с мен.



                        Римският път към върха







Скалите по рида, успоредно на който продължава вече в алпийската част пътя.



























































Червени боровинки. Те са по-малко разпространени от черните, растат на по-високи честа.







              Върхът вече се вижда. Той е на скалистия рид.



































Това е най-високата скала на рида. Върхът се е наричал Баташки Карлък /Покрит със сняг/, защото тук снегът се е стопявал най-късно.











   Показва се яз. Батак, на мястото на някогашното Баташко блато.



Отбелязвам, че от язовира към вр. Баташки Снежник  има пътека, но по красота тя отстъпва на тази от с. Фотиново. И другата пътека, от с. Нова Махала, не е толкова красива като тази по римкия път, който достига до платото с временните езара.



     Островът на яз. Батак. На брега има много заведения, където някога се сбираха мутри и снобове, но сега се сбират другаде, въвеждам таг, Махала Врата под Белинташ.









  Чао, Баташки Снежник. Вероятно това бе поседното ми посещение тук...