В следващите снимки ще покажа част от територията на с. Тъмраш, където стърчаха развалините му, останки от конюшнята и конака. Днес те са рухнали. Само ако някой търси темели, ще намери. В дворовете, където растеше ирис и див чимшир, днес расте дървовиден бъз.
  В центъра на селото - най-помашкото село в България, построиха параклис. По сокаците му има ловни хижи за богатите чужди ловци. Те заместиха нашите от ЦК и другите такива. най-първи институции. Само който е видял останките от сградата има представа как се е променило тук. Отбелязвам, че след Освобождението територията на с. Тъмраш е определена за вододайна зона за Пловдив и неговата територия е залесена с борови гори. 
  Ще покажа снимки и на делата на изродите - бригадите с чуковете, как са потрошили гробните паметници на помаците.



                                Ловна зона, заградена с мрежи



           В дворовете на някогашните къщи расте дърпвовиден бъз







                            Параклисът в центъра на най-помашкото село в България



                                                                 Ловна хижа



          Тук стърчаха останки от опожарените къщи, днес - дървовиден бъз..







































               Следи от чуковете на идиотите...



                                                          Същото !!!



               Потрошен от бригадите с чуковете на ДС гробен паметник



                                   Следи от удари с чукове



                                       Натрошени гробни паметници
























                       Възродителният процес, изобразен със силата на изкуството