Привършвам разходката си в с. Чурен и ще слеза към тракийското светилище над Перущица. Там има манадстир, в който помаците от Триград и Барутин избиват или изгарят барикадиралите се в него християни, но никой и не подозира, че този манастир е изграден в тракийско светилище и дори с негови камъни. Това тракийско светилище и светилището в Бузовград са много близки, видно от следите на металните инструменти на майсторите им. Те са ппавени по едно и също време, в ранно желязната епоха и са много сходни. Няма кой да го проучи обаче това сетилище, трифовонорадевата простащина има други цели - откъсването ни от Европа и връщането ни към приматите от ОНД..

 

    Църквата в с. Чурен, изградена изцяло със средства на селяните и на други хора, пожелали да помогнат. Дърворезбата и изографисването е извършено от хора, които не са пожелали никакво заплащане за труда си. БПЦ отказва да узакони тази църква, а в нея от Пловдивско веднаж в седмицата и на големи празници идва свещеник от Пловдив. Тя е отключена, всеки може да я посети.
























                                    Село Чурен и масивът на Върховръх



Оградата и зидът на църквата са извършени с доброволен труд на зидари от селото.







                        Някога - животно до животно, днес изоставени пасища...



   И цветята тук са по-едри от тези, които познаваме. Чясто, създадено за село.
















   Завършвам постинга си подкана към тези, които търсят клоьопачка и пиячка в хижата ресторант Върховръх, да посетят и църквата в с. Чурен. До нея има път за кола.