С посвещение на Атанас Атаджанов и на Румен Радев: 

   Който не е чел книгата на полк. Ангел Вълчев от с. Лилково за историята на Тъмраш, има сериозна липса в познанията си на тема Родопа. Аз познавах този човек покрай Николай Хайтов, защото в Списание "Родопи" поместваха откъси от неговата трагична история на този край. В труда му е описана Освободителната война и първото изгаряне на селото от руските войски, периодът от 1876 д 1912 г, когато започва Баланската война и историята на основаната през 1976 г. Тъмрашка помашка република. Запознат съм с историята на този край, сщъо и регионално, посетил съм всички села, някога в състава на Тъмрашката помашка република. Писал съм доста постинги за този край, той е един от най-силните ми места на Родопа. 
   В този постинг ще поместя снимки от Новото гробе на Тъмраш, което бе унищожено по време на изверването. Унищожиха го бригадите на ДС с чуковете, които потрошиха паметниците на помаците.
   Тъмраш имаше три гробета, мезари. Понеже мюсюлманите не погребват починали на място, където има гроб, гробищата им са с много голяма площ. Много интересни гробни паметници имаше в Старото гробе. Там е и кариерата, от която помаците са вадели камъните за дялане на паметниците. Паметниците са три вида. Духовниците имат чалма и надпис на арабски. Първенците имат дялан камък с надпис пак на арабски език. Обикновените хора имат един изправен камък на гроба си.
   Новото гробе бе с разкошни гробни паметници, на човешки ръст, с надписи и каменорезби. Понеже тези паметици са доста трудни за чупене, бригадите с чуковете строшаваха паметника в областта на врата, защото там е най-нежното му място.
   Третото гробе бе Манафското. Турците са изпращали тук войници от Сирия и Ирак, наричани панафи, коиото непривикнали със суровия климат, умирали. Нарочно е правено това. Тъмрашлиите пък изпращали да служат в Сирия и Ирак, където в пустинята птичето както хвърчало умирало и падало от горещина. Имам щастето да познавам не само останките от селото, в което е имало казарми и конюшна, но и околностите му в посока с. Чурен, Брестовица и Лилково.
   След второто му опожаряване през 1913 г. тъмрашлии се изселват в Турция. Нито знаят български, нито издържат на тамошната горещина и макар и основали там село Тъмраш, те всичките са починали от треска и други чревни болести заради ужасната вода.
   Строителен паметик бе Тъмрашката чешма. Днес поради дърводобива и нужда да маневрират големите автомобили, разрушиха чешмата. Прекрасният площад с камдъръма и сокаците, тръгващи към различни махали вече ги няма. Основите на каменните къщи сега са скити от боровата гора. А някога пред разрушените къщи имаше див чимшир и ирис. 
   Как спасихме един гробен паметник, неговата история, това съм описвал. Не можахме да спасим обаче още един, за който винаги ще съжалявам. Тогава идиотите прибираха натрошените гробни паметици и ги смилахана чакъл за пътища.
  Приятна разходка на тези, на които е интересно да посещават поругани от идиоти гробища.Аз ги посещавам, защото са много интересни и спазвам правилото: Докато съм там не продумвам нито дума.



                      Останки от натрошени гролни паметници на помаците







                   Участък от гробището, където са погребвани простите хора







               Много скромен паметник на служител ниско ниво в джамията



       Този паметник е попаднал на мутра, която съвестно е трошила чмешми и гроблни паметици ва хората. 



   Тук почива прост човек, само един изправен камък напомня за него.











                Гробен паметник на първенец, надписът е на арбабски език







Паметници на нисши служители в джамията. Имат чалми, но не и надпис на арабски ези.







   Муетрата от ДС с чука е строшила чадст от чалчата на паметника на човека.



    Паметник на висш духовник. Мутрата с чука му ебала майката - счупила го в областта на врата.



                        Тук са се развъртяли иманяри със златотърсач.



Голям бой по този паметик с чукове е нанесен, но част от него им се е опънала...











                                                Пак иманяри....



                                           Сделано от мутрата с чука











Това е гробен паметник, хвърлен в мек участък на пътя за да не затъват автомобилите.



     На мястото на къщата, два пъти разрушена, расте този красив бъз. Животът продължава.