На прекрасната поляна-превал с параклиса съм. Ливадите, поляните, превалите - при Родопите те са бисери. Поемам към тракийското светилище Градището, представяно като тракийска крепост, според мен обаче не тракийска, а визонтийска крепост е имало тук. На най-високата точка от прехода, но оставащата част е много дълга. Пътят представлява въртележка около Турлата, после спускане към нея, за да се затвори един пълен кръг. Красотата тук е велика. Велика е и красотата горе по рида, най-високият в Родопа, но е съвсем различна.
  Приятна разходка с менииз тези дивни места! 



 Останки от крепостта. Турлата е чужда дума, означава връх. Не родопчани са нарекли така този връх, това е станало в древността.







                                             Чешмата при параклиса







                     Започва няколкочасовата въртележка около връх Турлата.
                  














                                                   Част от рида на Перелик



                               Перелик, природата тук е алипийска.







         Различни гледно точки към Турлата, единият от символите на Родопа.
         Другият символ е Кемеровият мост над р. Девинска.



















         Вече се виждат скалите на тракийското светилище.







      Доста път има до тези скали, но ги приближавам.



         Чак след слизането между селата Заевите и Гела ще видя отново вр. Турлата.



















        Има ли някъде скали, има и тракийско светилище.







                                             Село Гела, погед от високо



                     Тракова работа с този камък, вече съм в светилището.



                         В този камък, домъкнат от някъде от траките има мед.







                                           Останки от крепостна стена










         
            Тази скала е на пътеката за светилището. Страж?