Вече съм по средата на стария път, свързващ селата Гела и Солища. 



                        Ливадите и горите, които се виждат са към село Солища.



           Поглед към рида Перелик- Широколъшкия Карлък, най-високият в Родопа.



                Върхът в дъното на снимката е единият от Карлъците







Това е срведата на пътя мужду Гела и Солища. Римски път от Солища се отклонява за Гела, а продължението му води нагоре към Карлъка. По него има малка махала.







                         Останки от римския път







    Много карстови скали има по Родипите, били са някога дъно на море.







      Навлизам в село Солища. По-престижното като мутрабароково село е Гела.
 





















                                         Махали на село Солища.. Красота !!!










В Австрия хората правят работилници, цехчета, в Дания - малки предприятия за преработване на риба, на мляко, разкриват работни места, произвеждат нещо. У нас се строят мутробароци.







Мугробарокът не се ползва, но ако нехсе подържа ще се разруши. Наета да наблюдава къщата помакиня и то отдалеч. Защото тук помаци няма.



        Този връх е доста по-висок от Турлата- В далечината се вижда с Грашица.























                          Родопска шир, няма обхождане. Някога мера на селото.



                         Преобладаващите гори тук са смърчовите.



На Превала съм, на поляната с параклиса "Св. Св. Константин и Елена". Хората са довели до тук и вода, наппавили са чешма.






Връх Турлата, където е имало крепост. Иманярите не оставиха камък върху камък.







Високопланинското параклисче на прекрасната поляна, от която път е водел към Турлата. Има предание за превземането на тази крепост, въвеждам таг Мулешки чучур.