С посвещение на Атанас  Атаджанов, на Румен Радев и на Костадин Костадинов:       



    Тръгвам към местността Чаирите - пасища, давали поминък на хората откакто са се заселили по тези места.



Долината на реката е разрязала карстовата планина както Искъра Балкана.







                   Утаени скали по морското дъно са се издигнали като планина.



Характерна за региона растителност -  черни борове по стръмни и дори отвесни скали.











Река Чаирска. Водата й е отклонена за мини ВЕЦ.а и дебитът й сега е доста скромен. 











Черни борове с впити корени в скалните цепнатини.











                             Сухо и топлоустойчиви цвета







             Има карстов извор на метри над водопадчето







                              Река Чаирска







Пещери с прилепи в тях и по-малки дупки, в които гнездят птици се срещат често.







                           Скромно водопадче











                                                  Естествен  скален мост














             От тук водата влиза в напорна тръба и се отвежда към мини ВЕЦ-а.



             Елемент от водохващането. Изпълнението е под всякакава критика.



                               Отново пещера











 Пътят е посроен в отвоювано от скалата място. Някога той бе вървище за стадата овце, днес рядко ппреминава по някой джип. Животновъдството като поминък в Триград отстъпва на заден план, на ход е туризмът. В Триград сега  вероятно има най-много легла за почиващи на глава от населението по долината па р. Въча.