СПОМЕН ОТ ГОЛЕМАТА ПЛАНИНА ПРЕДИ 37 ГОДИНИ

   Големата планина е част от моя парк за разходки, който ползвам десетки години. С още едно семейство, и те с дъщеря на 11 години отидохме на разходка по Локорското вЪрвище. Това бе път за товарни /б. м. волски/ каруци, които някога са пътували между селата Огоя и Ябланица и Софийското поле. Този път е малко дълъг, но денивелацията е най-малка. Поне 20 възможгни прехода има между Ябланица/Огоя и Софийското поле, познавам ги всичките, но вЪрвищата са две – Локорското и Буховското. Волските каруци, натоварени с дърва, с млечни и месни продукти са пристигали до  с. Локорско след два дни път, а товарните коне – за едни ден. На път кам селата си колите са били натоварвани със зърнени култури, сол и  потребности за бита на хората в планината.

   До преди 15 години този път можеше да се ползва. Той прехвърля Локорския превал, най-ниският възможен, спуска се в долината на р. Елешница, продължава към 5 км. по нея и излиза на големия път покрай с. Бакьово, който води към селата Огоя и Ябланица. Някога нещо много огромно, планински вегаполиси от махали до централното било на Балкана. Цитирам с. Лескова махала, току под билото.

   Красотата на този преход е величава. Самият превал е много красив, той предлага страхотна видимост. На път от него по билото на Големата планина имаше много къщи, в които като свещица догаряха стопаните им, които искаха да умрат там, където са се родили. Тези къщи днес са безлюдни, ограбени, разрушени, като да вилня зъл дух по тези божествено красиви места. И на гората мафията й еба майкята. Тук и там има по някоя подържана къща. Този билен път дава ъзможност на се разглежда широкото към 40 км. било на Балкана, който в този участък се състои от 4 успаредни рида, но и Софийското поле, Витоша, Рила. Велико нещо! Големата и Малата планина, разделяни от Искъра са едни от планинските ми любови. Да може човекфда ги посещава свободно, трябва да ги упознае, защото деретините им ямат край. Изгубвяане тук е недопустимо.

   От превала до долината на р. Елешница се преминава през букови и дъбови гори, голяма цаст от които после бяха изсечени от дърварските мутри. Така  удобно, до пътя, как да ги не отсече мутрата.

   Пътят слиза точно срещу един връх, наричан Кози. Погледнат от Локорския връх, той е много красив. От двете му страни текат малки рекички и там имаше  кошари за овце и крави. Днес стърчат само скелетите на къщите и останки от агълите /сградите за животните/. Точно тук долината на р. Елешница е тясна, но към с. Бакьово и на обратнаа страна, към Буховското вЪрвище тя се разширява и става прекрасна.

   Времето през пролетта на 1986 бе прекрасно, валя ни и летен дъжд. Оказа се, че той е бил радиоактивен. Аз бях бос и където бе възможно газех реката, а децата се движеха само по реката. Прекрасно време. Минахме през уширението, където бяха заселили якове, нямаше ги този ден. Макар и доста дълъг пътят покрай р. Елешница мина неусетно, защото красотата тук е рядка и за Глемата и за Малата планина. Преди тревата навсякъде има цветя, а после полупръстени с гъби челадинки.

   Трябваше да се връщаме, поехме пътеката от р. Елешница за с. Кремиковци. Тогава пътят още не бе  построен. След построяването му, джиповете на мутроловците и мутродърварите започнаха да ползват него и така прекрасното Вървище от с. Локорско изгули значението си. Да добавя, че след построяването на ловния дворец в Ябланица бе построен още един път от с. Кремиковци до махала Търсавите, където е резиденцията, станала собственост на вдовицата на Илия Павлов, а после на Догана. Слизането към с. Кремиковци е много красиво, отбихме се в Кремиковския манастир.

   Емоциите бяха велики, но вечерта стнаха върхови. Жената от другото семейство била уведомена от служители на Енергетиката, където работехме и двамата,  че вали радиоактивен дъжд, да се пази. А ние се оказахме в центъра на дъжда. Отишла тя в поделение „Подсанции” на енергото, защото там имало дозиметър, който показал ужасяващо високи дози, най-вече в краката. Обяснението е, че по тревата е имало радиоактивен прах, който от дъжда е преминал по краката и по нас.

   Започнахме да гледааме – тогава незаконно – сръбската телевизия. Тя предаваше сяамо за това. Ходеха хора с дозиметрови апарати по пазарте и мереха има ли радиоактивност по марулите и другите зенчуци. Имаше навсякъде. Влязоха и в един месарски магазин, където измериха много висока радиоактивнот на свинските джолани.

   А при нас – информационно затъмнение, мълчмат като таквоз, няма да осветлявам какво точно, с което идиотите застрашават живота ни. Дори ни задължиха да ходим на манифестация на 1. май, оте немАло нищо, империалистически измислица. А за тях имало мерки за сигурност, да не ходят по открити места, да пият само проверена вода и т. н. И да пият разни медиаменти за такива случии като йодни таблетки.

   Такива бяха ръководителите ни, за които /преди Горбачов/ Брежнев казваше:

    - СССР и България са пример за социалидтически интернационализъм в действие.

   Същите тези идиоти, после горбачовисти, перестройчици, крадци на сътвореното в страната ни, днес притежатели на Пловдивския панаир, на Техноекспорт, на хиляди декари гори напр. по Свогенско, енергийни мафиоти и всякакви други продължават да са начело на страната, управлявайки я задкурисно. Задкулисието организира свалянето на правитлеството, при което имахме сигурност и инвеститорите прояваваха интесе към страната ни. От ЕС финансираха кохезионни програми, с които се покриваха към 90% оот разходите ни напр. за ремонт на инфраструкутурата на железниците, за магистрали, за внедрявана на нови технологии в селското стопанство, за енергетиката, за културата и др. Намери се обаче един национален предател, Радев, когото финансира най-богатия олигарх, Черепа, за да счупи страната ни. Още по-лошото обаче е, че той раздели и противопостави хората, депутатиет,  които заради него не могат да сформират правителство. Как ще отстъпят те, след като са ингенерингови политрожби на президента. Не обичам думата политпроститути. Така Радев руши имиджа на страната ни пред света, защото по същество президентсвото ни сега е отдел на ФСБ в България.

   Тези, които ни докараха „Чернобил”, същите отново са на власт. Те са задкулисието, което чрез Радев руши страната ни, за да ни изгонят от ЕС и НАТО и да се върнем отново в орбитата на Русия...

  

Всяка власт изгражда права линия от низините към върха си. Целта е прозаична - да може благата да се движат безпрепятствено към върха и да не се отклоняват в странични канали - корупция и присвояване. Винаги на върха има един или няколко човека, които трябва да се ползват от канала и да разпределят приходите до някъде справедливо за да бъдат спокойни нивата под тях. Винаги се изграждат въоръжени структури, които да пазят канала или вертикала - плюс още една, която да пази от пазачите. Говоря за комунистическата държава и всяка форма на ограничена демокрация, където демокрацията е разтегливо понятие. За да промениш нещо в тази система е нужно да прекъснеш вертикала на властта и отрежеш(унищожиш-лустрираш) военизираните/идеологически структури. Това става по време на кризи с други, тайни форми на паравертикали на власт или борци против властта - партизани(финансирани отвън), бандити(робинхудовци - чрез разбойнически грабеж) - опгрупите ни (бяха назначени за такива от БКП и ДС, ползвайки тъпанарите от "спортните" и милиционерски "училища" до един доносници и агенти на ДС, МВР, МНО) и т.н., но винаги трябва да има капитал - парични средства за да се изгради паралелната структура, която да извърши или да довърши преврата, самото сваляне на диктатора и неговите близки съселяни не решава проблемите с "марулите" по времето на чернобилската криза. Червените боклуци днес са същите червени боклуци от вчера, проблемът с тях не беше решен и днес сърбаме чорбата им като най-бедните, а те като най-богатите комунистически капиталисти. Кое от тези, най-общо нахвърлени, изисквания свършихме около 10 ноември - нито едно - оставихме долните тъпаци и малокултурни изроди да ни управляват, защото бяхме добри и наивни, сакън да вкараме Отечеството в кървава баня, каква баня - червените изроди са най-страхливото племе в България и до днес. Виж го "генералът" ..., генералите - мишки..., селска сган, родена във клоаката на елитната работническа класа от мучащи изроди. Разни палячовци от онова време до един агенти или доносници на ДС ни се представиха за демократи(наредиха ги около "кръглата маса" и им гледаха сеира, хитрите комунистически изверги), помниш ли, даже и Чернобил бе обсъждан във физическия факултет на СУ... и там имаше някакви доносници с пяна на устата, доказващи нещо си с едничката цел да хапнат американски пари в прото НПО-та, също комунистически образования и до днес - майки, "юристи", честни избори..., червена селска сган, правеща видимост за демокрация. Да, пари имаше от Запада, но парите отидоха при такива като бившия комунист Желю(не много на себе си простак, видимо нефелен и като специално да е подбиран, че демокрацията да изглужда като вмирисан селски цървул за бившия "фашистки" елит) и неговата групичка от малко сбъркани интелектуалци, чудя се дали да не ги сложа в "". Какво искам да кажа с това - тук, никога не е имало и никога няма да има свободно общество, защото на никого не е изгодно да унищожи вертикалА на властта, създаден от НКВД през 1944 до 1950 години. Ползваме един човешки материал, една държавна структура, която не е демократична, а комунистическо-феодална по своя характер. По този начин и нищо в Отечеството не работи като система в полза на народа, а в полза на тези, които са се самоназначили по този наш комуняшки вертикал. Приемането на нова конституция през 90-те години не отчете факта, че тя бе приемана от същите тези назначени от НКВД - КДС и СССР хора... Върни се в тези преди 37 или колкото са годините, върни се в тогавашните си мисли и мечти и ще разбереш, че си мислил, че хората ще станат по добри, че искат да работят и да градят, да бъдат свободни и информирани, да живеят както живеят хората в Свободния свят... Колко наивни съм/сме/ бил, колко наивни.

Благодаря за фундаменталния Коментар. Вижте следващия ми постинг.