126 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ЙОХАНЕС БРАМС

 

       
                           

    На днешният ден, 3. 04 1897 г. е починал Йоханес Брамс. Той е моят любим композитор, писал съм доста постинги за него в блога си, вклчително и два доста големи. Могат да бъдат намерни в блога ми като се постави на търсачката следното:

                                   planinitenabulgaria.blog.bg  Йоханес Брамс   .

    Брамс е най-великият композитор във втората половина на ХІХ век. Живеещ в епохата на романтизма, неговите произведения макар и рожба на времето остават в строга класическа рамка, който той не пристъпва в нито едно от тях. Музиката му за да разкрие своята красота и дълбочина изисква познания в тази област. Така казва за нея неговият приятел Ханс фон Бюлов, пианист и диригент, основателят на Берлинската филхармония при разговор с Чайковски. Брамс и Чайковски са били на Вагнеровите тържества в Байройт, но не са разменили и една дума. Причината – Брамс не е бил запознат с музиката на Чайковски, а Чайковски, който е бил запознат е човек и художник съвсем различен.

    За музиката на Брамс – само няколко изречения:

    Брамс обобщава всичко, постигнато от неговите предшественици в музиката, като се започне от Бах, Хайдн, Бетховен, Шуберт и Шуман, за когото бих казал, че е неговият духовен отец. Всичките произведения на Брамс са много сериозни, като се започне от първото му произведение, Сонатата за пиано опус 1. Той твори във всички жанрове на музиката с изключение на операта. Още нещо нажно за музиката му – Брамс мисли симфонично, видно дори от камерните му творби, цитирам Третата му соната за пиано, Първата му соната за цигулка и пиано, Първата му соната за виолончело и пиано, струнните му квартети.

   Като личност той е олицетворение на истинския германец – като вяра евангелски християнин и като дух. Всичките му произведения са много велики, но аз поставям на първо място неговия „Немски реквием”. Това произввезение не е за някой починал, макар, че то е вдъхновено от смъртта на майка му. Това произведение е наставление към живите, как да извървяват с достоинство земния си път. Текстът е взет от Стария завет на Библията.

   Една от причините за ранната смърт на Брамс е случилото се покрай смъртта на Клара Шуман, негов пръв критик на произведенията му и изпълнител на клавирните му творби. Брамс получава телеграма от свой приятел, цигулара Йоахим, че Клара е починала от инсулт в Дюселдорф и му съобщава датата на погребението. Брамс веднага отпътува от Виена с влак, но сбърква влака при една  смяна и така пристига след като Клара вече е погребана. Същото преди години се случва и с погребението на майка му. Съкрушен, Брамс се завръща във Виена, но жълт, блед. Приятелите му го изпращат веднага на лекар, който констатира рак на черния дроб. От същата болест на почти същата възраст почива и баща му.Този здрав физически сравнително пълен човек  за кратко време се стопява, идва ден когато не може и да стане от постелята. Иска дъсчица и в леглото си пише последната си творба, „Четири строги напева” Това е химн на смъртта  пак по стихове на Стария занет, както Реквиема му.

   До  последното му жилище го изпращат толкова много виенчани, че не е имало място по улиците, от които да се вижда кортежа.

  Брамс е бил най-скъпо платеният творец на Виена. За  разлика от Бетховен, Моцарт и други велики творци той не е имал материални трудности. Оставя огромна библиотека с редица оригинали на велики творци. Прави завещание и дарява средствата си на роднини и иституции във Виена свързани с музиката.

   Напомням за думите на негова приятелка, за която той като съвсем млад иска да се жени, Агате. Тя е певица, мого интелигентна, има глас в обхвата на виолата и затова Брамс я е наричал Виолата. Тя му отказва брак с мотиви, че той не може да принадлежи на едни човек, а на всички заради своя ум и талант. Той пък й посвещава един струнен секстет с тема A – G – A – D – E .

   Благодаря на Бог, неговият Отец, че е изпратил сред нас този велик човек, който наистина принадлежи ва всички.

    Приятно слушане на Немския реквием

    Той не може да бъде слушан "между другото". Трябва запознаване с текста му преди това и да се отдели малко повече от час само за него. Тук ще допълня, че в първоначалното издание Реквиемът има 6 части, но Брамс добавя още една със солистка, и така той става седем частен. В Третата и в Шестата част има две грандиозни /!!!!!!!/ фуги на четири гласа – за сопраните, алтите, тенорите и басовите гласове. 
  

    

за музиката на Брамс. Иначе не се достига до него...
А да коментира някой постинга ми - такъв си сигурност няма да се намери и затова
ще се изкоментирам сам:
Във ФБ видях портрет на една пианистка, за която съм писал постинг. Не си спомням сега името й. Наклеветена или пък съзнателно изпратена в концентрационен лагер в Сибир, защото е интелигентна, тя при нечовешки тежки условия прекарва там 10 години. Това дава отпечатък на излъчването й - на съвършен, но тъжен човек, образ, който не може да се забрави. Излизайки от хози лагер на смъртта тя се връща към музиката.
Една от нейните мисли за музиката е, че който носи в себе си Бах е щастлив човек. Така стигнах с воя мисла до музиката на Брамс, за която казвам:
- Който носи в себе си Брамс е сериозен човек.
Защото Брамс в музиката нито едно несериозно произведение няма. Всичко при него е рожба на съвъреншя му ум, в който място са намерили най-великите достижения на музикалните творци преди него, но само един от следващите поколения е като него - Дмитрий Дмитриевич Шостакович, друт мой възлюбен композитор.

Предният път ти досадих, извинявай. Благодаря за божествената музика, това е за хора ..., които са на прага на вечността като мен(надявам се да не е така), искащи да осмислят битието си(пеша между първата и втората част и продължавам да слушам). Почитания.